По-важното от миналата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

В началото на седмицата кабинетът обяви създаването на Медицински експертен съвет, който ще събира информация за световните практики в лечението, ще според премиера Бойко Борисов ще работи като мозъчен тръст и ще подпомага министрите при взимането на икономически и социални решения. Съветът се оглавява от проф. Коста Костов. Новата структура, също като Националния кризисен щаб, е подчинена на правителството, а двете звена ще работят паралелно и съвместно. Съветът ще отговаря за чисто медицински въпроси и трябваше да дава брифинги два пъти седмично, но миналата седмица бе даден само един брифинг.

Новият закон за мерките по време на извънредното положение заради коронавируса беше гласуван в края на миналата седмица, но в неделя президентът му наложи частично вето и го върна в парламента. В понеделник Народното събрание гласува спешно ветото, прие възраженията на президента и отмени допълнението на чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс с ново съставомерно деяние - предаване на "невярна информация за разпространението на заразна болест" и новите мерки в Закона за защита на потребителите, водещи до замразяване на цените "по време на извънредно положение и бедствия". Законът бе обнародван във вторник и влиза в сила от 13 март - датата на въвеждане на извънредно положение, с някои изключения.

„Еврофутбол" също е без хазартен лиценз. На свое заседание в сряда Държавната комисия по хазарта е взела решение да отнеме временно лиценза за залагания и за онлайн игри за срок от три месеца на трета голяма компания на Васил Божков, съобщиха от регулатора. Причината - наличието на просрочени публични вземания за почти 330 млн. лв., които не са обезпечени.

Военният завод "Арсенал" в Казанлък започва масови съкращения на служители. Компанията е един от най-големите индустриални работодатели в страната с близо 9 хил. служители. Причината е спад на поръчките вследствие кризата с коронавируса и намалението на международните цени на петрола. След преговори със синдикатите е взето решение на този етап съкращенията да обхванат до 2 хил. служители от 29 март. Други големи компании засега предпочитат да пускат служителите си в платен или неплатен отпуск.

Работодателите и държавата са на крачка от споразумение за компенсиране на засегнатите от кризата с коронавируса Covid-19 фирми. На заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) в събота бе обсъден вариант на постановление на Министерския съвет, съгласно който право на компенсация от страна на държавата в размер на 60% върху брутното трудово възнаграждение на работниците и служителите да имат работодатели от всички сектори на икономиката, а не по списък, чийто приходи от продажби са намалели с най-малко 25% поради напълно или частично преустановена работа заради извънредното положение.  На заседанието е договорено още да се направи промяна в Закона за извънредното положение, където е заложена мярката 60/40 – съотношение, което прави постановлението неприложимо за огромната част от българските фирми, особено за микро-, малките и средните предприятия. Предвижда се и създаването на публичен регистър на компаниите, които ще бъдат подкрепени по силата на постановлението, както и да се облекчи максимално обемът документация, необходим за кандидатстване за компенсации.

Компенсации ще могат да се изплащат за целия или за част от периода на извънредното положение, но за не повече от три месеца, предвиждат текстовете. Основно изискване към работодателите, за да получат компенсация, е да нямат данъчни задължения и неплатени осигурителни вноски за служителите и работниците, както и да запазят заетостта на хората, за които получават средства, за период, който не е по-малък от периода, за който получават компенсация.

Още 200 милиона лева дълг под формата на държавни ценни книжа ще бъде поет на 6 април, когато Българската народна банка ще проведе поредния аукцион за продажба на ДЦК. Лихвоносните съкровищни облигации ще са със срочност пет години, с фиксиран лихвен процент с падеж 15 януари 2025 г. Условията са определени от Министерството на финансите, съобщи пресцентърът на централната банка. Определен е 0,01% годишен лихвен процент, с дата на плащане 8 април. Първичните дилъри могат да участват в аукциона със състезателни поръчки, както от свое име и за своя сметка, така и от свое име, но за сметка на свои клиенти. Те могат да участват и с несъстезателни поръчки от свое име, но за сметка на свои клиенти, които не са банки или инвестиционни посредници, включително и такива, установени в друга държава членка или в трета страна.  Емисията ще може да послужи като индикатор за инвеститорското настроение. Investor.bg припомня, че това е петият търг за продажба на лихвоносни съкровищни облигации от началото на годината.  От януари насам държавата е увеличила вътрешния си дълг с общо 800 млн. лева. Ако поръчките в предстоящата емисия бъдат одобрени, България вече ще e емитирала нов дълг за общо 1 млрд. лева. Държавният дълг за годината може да достигне 2 млрд. и 200 млн. лева, както бе записано в бюджета, като не се изключва и емитиране на държавни облигации на външните пазари.  При предишните аукциони бяха постигнати рекордно ниски доходности и при пет-, и при десетгодишните книжа, но това се случи преди разпространението на коронавируса в Европа. Сега обаче икономическите очаквания са за рецесия в еврозоната и България, а мерките на правителствата за справяне с пандемията правят държавните финанси неустойчиви.

Битката срещу коронавируса

В Германия Бундестагът прие различни мерки на  федералното правителство за смекчаване на икономическите последици от пандемията на коронавируса. Допълнителният бюджет за текущата година предвижда нови задължения в размер на 156 млрд. евро. Твърди се, че "Фондът за икономическа стабилизация" (WSF) има обем от 600 милиарда евро и освен кредитни гаранции и подкрепа за ликвидност ще позволява държавно участие и директни плащания към компаниите. Освен това, наред с други неща, беше приет мораториум върху гоненията от жилища за наематели и търговци.

Държавната банка за развитие KfW е получила (към петък) 443 заявления за заем на обща стойност 7,84 милиарда евро. По-голямата част от исканията са с обем между 20 000 и 35 000 евро и са необходими за оперативни ресурси, твърди KfW.

Държавните и правителствените ръководители на ЕС не можаха да се споразумеят за общи канали за финансиране за справяне с кризата. Беше обсъдена помощ от спасителния фонд ЕСМ или издаване на съвместни облигации. Постигнато съгласие бе обаче само Еврогрупата да направи предложения в рамките на две седмици. 

ЕЦБ стартира своята програма за спешни случаи за коронавируса (PEPP), приета миналата седмица. Освен всичко друго, тя предвижда, че предишното правило, според което Евросистемата може да закупи максимум една трета от всички държавни облигации в една държава, няма да се прилага за нови покупки. Вече могат да бъдат закупувани облигации със срок 70 дни  (предишен минимален срок: 1 година). Освен това ЕЦБ планира да приеме същото третиране като частните инвеститори в случай на преструктуриране на дълга.

В Съединените щати броят на първоначалните заявления за обезщетения при безработица се увеличи десетократно до 3,28 милиона в рамките на една седмица.

Междувременно Сенатът на САЩ единодушно прие пакет от мерки на стойност около два трилиона щатски долара (приблизително 1,85 трилиона евро). Освен всичко друго той осигурява директни плащания в размер на 1200 долара за гражданите на САЩ, помощ за малкия бизнес и кредити за корпорации за милиарди долари. Повече от 100 млрд. долара са отделени за системата на здравеопазване и подкрепа за щати и общности. Обемът и продължителността на помощите за безработица също ще бъдат увеличени.

Федералният резерв от своя страна осигури допълнителни ликвидни средства в размер на 300 милиарда долара за подкрепа на кредитирането. Вече няма да има ограничения за закупуване на държавни облигации.. Централната банка също така планира да стартира отделна кредитна програма за малки и средни компании.

Страните от Г-20 планират да изразходват общо 5 трлн. долара за подкрепа на икономиката. Ръководителите на правителствата също така се съгласиха да изработят финансов пакет с международни организации като СЗО и МВФ.

Повече за икономическите мерки на различните държави вижте тук!

Отвъд коронавируса

Рейтинговата агенция Fitch понижи кредитния рейтинг на Великобритания от AA нa AA- с отрицателна перспектива, посочвайки, че дългът на страната ще нарасне заради повишените разходи за компенсирането на негативите от коронавируса. Сега кредитният рейтинг на Обединеното кралство е същият като този на Белгия и Чехия, като от Fitch уточняват, че може да последва допълнително понижение. "Понижението отразява значително отслабване на британските публични финанси, причинено от въздействието на епидемията от COVID-19 и фискалното отслабване, предприето, преди да стане виден мащабът на кризата", заявяват от агенцията. И допълват, че икономиката на страната вероятно ще се свие с 4% през 2020 г., ако рестриктивните мерки бъдат разхлабени през втората половина на годината.

ЕС и 15 други членове на Световната търговска организация, включително Китай, Бразилия, Швейцария и Канада, приеха алтернативна процедура за уреждане на търговски спорове. Тя дава възможност на участващите държави да разрешават конфликти помежду си въз основа на обичайните правила на СТО. Редовният апелативен орган на СТО фактически не е в състояние да работи от декември, тъй като САЩ блокират назначаването на нови апелативни съдии.

Турция обвини 20 души за убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги в Истанбул през октомври 2018 г. Като подбудители са посочени Сауд ал Кахтани - близък съветник на престолонаследника на Саудитска Арабия принц Мохамед бин Салман, и бившият втори човек в саудитското разузнаване Ахмед ал Асири. Останалите 18 души са обвинени, че са извършили "преднамерено, безскрупулно и чудовищно убийство" в саудитското консулство. Смята се, че Хашоги е бил убит и тялото му разчленено от саудитски агенти. За всички обвиняеми прокуратурата иска доживотен затвор при строг режим. 

Нова сделка в рамките на  ОПЕК + за балансиране на петролните пазари може да бъде възможна, заяви Кирил Дмитриев, ръководител на суверенния фонд за богатство на Русия, като добави, че страните трябва също да си сътрудничат за преустановяване на икономическия спад от коронавируса.  Споразумението между Организацията на страните износители на петрол и техните съюзници за съкращаване на добива в подкрепа на цените се разпадна по-рано този месец,  сривайки пазарните стойности на петрола.