Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Под прага на бедност са близо 24% от българите

Делът на бедното население у нас нараства с 1,2 процентни пункта през 2020 г.

Под прага на бедност са близо 24% от българите

Снимка: БГНЕС

През 2020 г. линията на бедност общо за България e 451 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на показателя под прага на бедност са били над 1,6 милиона българи, или 23,8% от населението на страната. Това показват данните на Националния статистически институт в изследването на индикаторите за бедност и социално включване за миналата година.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 9,2%, а относителният дял на бедното население нараства с 1,2 процентни пункта.

Данните за 2020 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 23,8 до 29,9%, или с 6,1 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41,7%, или със 17,9 процентни пункта. 

Още по темата

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За периода на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните (61,1% за 2020 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 12,3 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени, пише в анализа.

През миналата година делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години нараства спрямо предходната година с 0,7 процентни пункта до 9,7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.

Образователното равнище също оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 65,7%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над осем пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 2,4%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години (61,8% за 2020 г.) и домакинствата с три и повече деца (59,2% за 2020 г.). Най-голямо намаление на риска от бедност през 2020 г. в сравнение с 2019 г. се наблюдава при домакинствата от двама възрастни под 65 години - с 4,0 процентни пункта.

През 2020 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 66,2%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 17,8%, показват данните в изследването на НСИ.

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската и турската етническа група преобладават пенсионерите (съответно 56,6 и 36,5%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на работещите лица - 28,9%. По отношение на безработните лица най-висок е относителният дял на бедните безработни сред ромската етническа група - 31,6%, при 16,5% от турската етническа група и 10,4% от българската етническа група.

Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 31 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 11 пъти за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - близо 70% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

Що се отнася до индикаторите, свързани с материалните лишения на домакинствата, най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на посрещането на неочаквани финансови разходи със собствени средства (43,5%). Не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома 39,3% от лицата, а 27,5% се ограничават при отоплението на жилището. Затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището си, имат 23,6% от лицата.

През 2020 г. 19,4% от населението живее в материални лишения.

През миналата година 28,3% от децата на възраст до 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 0,8 процентни пункта повече спрямо 2019 г. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 10,3 процентни пункта, отчита изследването.

За миналата година най-ниска е била линията на бедност в областите Монтана и Видин - съответно 270 и 297 лв., а най-високата - в столица (718 лв.).

По статията работиха: Евгения Маринова, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Бедните българи са се увеличили с 28 хил. в периода 2008 - 2020 г.