Преглед на печата за 4 февруари

Данъкоплатците са платили скъпо и прескъпо за ремонта на Ларгото
В. Сега

Ремонтът на Ларгото е излязъл златен на европейските и на българските данъкоплатци. Документите за изпълнението на договорите за обновяването на "Антична Сердика", с които "Сега" разполага, разкриват редица "особености", които са в полза на фирмата изпълнител и определено са в ущърб на възложителя в лицето на Министерството на културата (МК). Част от строително-ремонтните работи са разбити абсолютно нелогично в два договора, които са платени с пари по програма "Регионално развитие" и от държавния бюджет. Сумите по договора са били преведени още преди обектът да е завършен, а банковата гаранция е освободена светкавично, след като е констатирано, че изпълнението е изрядно. Затова, когато регионалното министерство открива куп нередности и се стига до закъснение заради отстраняването им, трябва да се води дело за неустойка, вместо парите да се удържат от гаранцията. Действията на МК са изцяло в разрез с добрите практики. Обичайно се изчаква довършването и издаването на Акт 16, като дотогава се задържа последният транш от плащанията, покриващ поне неустойката. Нищо такова не се е случило с Ларгото. 

АПИ дава цели 7% от винетните приходи на посредници
В. Сега

Фалстартът на електронните винетки се оказа само видимата част на безобразията около въвеждането на новата система за събиране на пътните такси. В последните дни се трупат скандални разкрития за начина, по който Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) избира посредниците си и харчи парите на българските данъкоплатци. Агенцията вече цял месец упорито отказва да отговори на няколко прости въпроса на в. "Сега". Един от въпросите, зададени пет пъти от 1 януари насам, е каква комисиона дава АПИ на фирмите, които й посредничат за продажбата на е-винетките. Мълчанието не е случайно. Оказа се, че държавната структура плаща на партньори си скандално високите 7%. Това означава, че 7% от събраните такси ще отиват в касите на посредниците вместо за ремонт и строителство на пътища. Става дума за милиони левове. Грижливо пазената от чиновниците тайна изскочи от документ, който е публикуван на сайта на агенцията.  От семпло съобщение на сайта на тол управлението се разбира само, че на 18 декември, броени дни преди старта на електронната система, пътната агенция е провъзгласила фирмата „Интелигентни трафик системи“ за "национален доставчик", т.е. дала й е изключителни правомощия при събирането на пътните такси със специален договор.

Поскъпва земята край Струма заради добива на злато
В. Монитор

На цени до 5000 лева за декар продават земя край река Струма заради добива на злато чрез промиване на пясък по реката, разказаха кметове от Кюстендилско за БНР.
След изнасянето на техниката от златарите теренът се рекултивира и отново се използа за земеделие. Най-активни са златарите в района на селата Копиловци, Шишковци, Шипочано. На места там има издълбани ями до 20 метра дълбочина. Расте интересът и към имотите и в района на Трекляно, където канадска фирма получи разрешително да изследва за злато, като то ще се добива чрез разкопаване. Наследници на имоти от Каменичкия край трескаво търсят и заверяват документите си за собственост, за да могат да отдадат или да продадат имота си при евентуално започващ златодобив в Треклянско, коментират администратори.

„Автомагистрали“ има нужната техника
В. Труд

Прогнозната стойност на проекта за изграждане на 134 км от магистрала „Хемус” е 1 124 880 000 лв. без ДДС. „Автомагистрали“ ЕАД разполага с 236 машини и автомобили, които обезпечават работата на държавното дружество. Това посочва министърът на регионалното развитие Петя Аврамова в отговор на депутатски въпрос, за това с каква техника разполага държавното дружество, което беше избрано да строи 134 км от магистрала „Хемус“. От посочените автомобили 25 са товарни над 3,5 тона, 17 – до 3,5 тона, 20 машини строителна техника, 107 – специализирани автомобила, 9 – пътнически, и 58 – лекотоварни. От отговора става ясно, че към края на 2018 г. машините на дружеството са били 226, а през януари са били увеличени с нови 10 броя – 8 лекотоварни автомобила, един товарен до 3,5 тона и един брой строителна техника. Към края на месец януари тази година в дружеството работят 292 души. От тях 56 човека са техници и приложни специалисти – технически ръководители, механици, оператори ел. подстанция. 146 са квалифицираните работници, 25 души са специалисти – инженери, експерти, одитори, счетоводители, юристи, специалисти технически контрол.

Само Пловдив и Русе с еднакво развита индустрия и услуги
В. 24 часа

В София заплатите са високи заради IT сектора Икономиката в област Пловдив се определя едновременно и от силна индустрия, и от сектора на услугите за разлика от останалите области, които са по-тясно профилирани. Това показва отрасловият профил на областите, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Съотношението между двете сфери е 56% за услугите и 40% за индустрията в общата добавена стойност за областта. Подобна е и ситуацията в Русе, където отрасловата структура е почти същата. Размерът на добавената стойност от индустрията в Пловдив е 4143 лв. на човек от населението. Така градът под тепетата се нарежда на пето място при индустриалните области. Първата четворка при тях е много ясно изразена - това са Стара Загора, Софийска област, Враца и Габрово. Добавената стойност от индустрията на човек при тях е съответно 9985, 8177, 5305 и 5300 лв. Това всъщност са единствените области, в които индустрията формира най-малко половината от брутната добавена стойност на цялата област.