Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Работодатели поискаха промяна на Закона за извънредното положение

Според тях заради дефекти в закона под 1% от изпитващите затруднения предприятия у нас виждат възможност за запазване на работните места по предлагания ред

Работодатели поискаха промяна на Закона за извънредното положение

Снимка: Гергана Костадинова, БГНЕС

Представителите на национално равнище на работодателските организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), поискаха промени в Закона за извънредното положение.

Те изразяват безпокойство, че „при над 60 хил. принудително спрели работа и над 350 хил. засегнати от кризата предприятия, при 5 000 души, оставащи без работа всеки ден, едва 228 предприятия (което е статистическа нула) искат да се възползват от подкрепата по реда на параграф 6 от ЗМДВИП“. 

Според тях причината много под 1% от предприятията да виждат възможност за запазване на работни места по предлагания ред е в същностни дефекти на закона (в параграфи 4 и 6 от преходните и заключителните му разпоредби), които работят в посока, обратна на желаната. „Вместо да способстват за запазване на работните места чрез разумно обезщетяване, тези норми правят запазването на заетостта невъзможно, разпореждайки работникът да получи брутното си трудово възнаграждение (т.е. цялото си възнаграждение) за времето, през което не полага труд. При това положение, предприятието е принудено да освободи работника, за когото е забранено или не може да осигури работа, т.к. не е в състояние да доплаща на същия работник пълно възнаграждение срещу никакъв труд. И тогава обезщетението за безработица се поема напълно от държавата, за период до една година, вместо той да бъде запазен в заетост с по-малко разходи“, се казва в отворено писмо до председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и депутатите.

Още по темата
Според работодателите задължението за заплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, без положен труд, не намира опора нито в правната, нито в икономическата доктрина. „Това е задължение за предприятията да заплащат еднакво както на работник, който е отработил пълно работно време, така и на работник отработил половин работно време, така и на такъв, който за същия период не е работил изобщо. С такова задължение не се компенсира липсващ доход от неположен труд, а се заплаща пълно възнаграждение срещу никакъв труд. Това не е компенсация, а ощетяване на предприятието и на работещите в него работници, които трябва да изработят и осигурят пари за подобна необоснована компенсация, която облагодетелства единствено неработещите“, се казва в писмото.

„Принципът на компенсиране на неполучен доход предполага даване на част от неполученото, никога даване на целия доход. Така е и при определяне на размера на пенсиите, където те са малко над 40% от осигурителния доход, като търсената стойност е 60%. Обезщетението за безработица е 60% от получаваното възнаграждение. Това е така, защото тези плащания се явяват заместващ доход, който замества трудовия доход на работника или служителя във времето през което той не полага труд и в никакъв случай те не могат и не трябва да компенсират на 100% липсващия доход, защото това е лишено от икономическа и осигурителна логика и ще доведе до изкривяване на социално-осигурителния модел. Освен това, следва да се отчита фактът, че когато не се полага труд, разходите за издръжка спадат – средно с 40%“, пишат работодателите.

Според тях цялостна компенсация на дохода може да е допустима само по отношение на възнаграждения равни на минималната работна заплата, а с нарастване на дохода интензитетът на компенсация следва да намалява.
Работодателите намират и други пропуски и противоречия в Закона за извънредното положение и настояват те да бъдат отстранени.

С §4, т. 2 на Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗМДВИП в Кодекса на труда (КТ) се създава нов правен институт „преустановяване на работата при обявено извънредно положение, без да му се дава легална дефиниция.

„На практика, при така създалата се ситуация, дейността на работодателя се спира и работникът или служителят се намира в престой. Въвеждането на нов правен институт подвига въпроса каква е разликата между спиране на работата, престой и преустановяване на дейността, без да носи добавена стойност. По тази причина смятаме, че следва да се използват установените институти (спиране на работата), прилагането на които е ясно и непротиворечиво“, пишат работодателите.

С §4, т. 5 ПЗР ЗМДВИП се създава нов чл. 267а КТ – „Трудово възнаграждение при преустановяване на работата при обявено извънредно положение“, съгласно който за времето на преустановяване на работата работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.

„Задължението за начисляване и изплащане на брутното трудово възнаграждение на работниците при престой, скрепено със задължението за начисляване и изплащане на брутното трудово възнаграждение в ситуация на извънредно положение от неработещи предприятия, за неопределено дълъг период, е предпоставка за постигане на точно обратния на целения ефект, а именно – съкращения на работници и служители, вместо запазване на заетостта“, смятат работодателите.

И продължават: С §6 на ПЗР ЗМДВИП  се въведе норма, съгласно която по време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител. В случай че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата, той се задължава да ги възстанови.

Още по темата

„Съществува реална опасност повечето работници и служители в предприятия, чиято дейност е засегната от противоепидемичните мерки, да останат без всякакъв доход поради невъзможност на предприятията да осигурят 40 на сто от възнагражденията, осигурителните вноски и възможността да заплащат пълния размер на възнагражденията на работниците и служителите, за които е получена компенсацията за двойно по-дълъг срок, какъвто е сега установеният ред. Същевременно, редица предприятия ще трябва да направят значителен разход, за да извършат съкращения, за да могат работниците да се регистрират и да получат обезщетения за безработица. В допълнение, при масови  уволнения, процедурата отнема между 30 и 45 дни. Ако работодател не отговаря на критериите, заложени в Постановлението на МС, или какъвто е масовият случай – не разполага с финансов ресурс да плаща 40% от брутните заплати плюс близо 20 % осигуровки при спряна работа, работниците са поставени под риск да не разполагат с никакви финансови средства – нито под формата на трудови възнаграждения, нито под формата на обезщетения“, се казва в писмото.

Според работодателите, за да се постигне реален ефект от предложената мярка и да се преодолеят идентифицираните проблеми, е необходимо работодателите да не бъдат натоварвани с разходи за трудови възнаграждения и свързаните с тях осигурителни вноски, в случаите, когато работата на предприятието е спряна (напълно или частично) и когато работникът или служителят не полага труд. За периода на престой, работникът или служителят следва да получава обезщетение от фонд Безработица, като същевременно запази работното си място.

Работодателите предлагат, за да се избегне дискриминация между обезщетяване на работници и служители, които са в престой, и тези, които работят на непълно време, доходът на работещите при непълно работно време да бъде допълнен с обезщетение в размер пропорционално на неотработеното време.

„Предложението създава възможност едновременно за запазване на интересите на работниците и служителите, работодателите и тези на фиска, доколкото се намалява периодът до 3 месеца на изплащане на обезщетение в сравнение с хипотезата, при която същите тези лица могат да получават същия размер на обезщетение за период до 12 месеца. По този начин работодателят ще запази заетостта в предприятието си“, се казва в писмото.

„Единодушното ни мнение е, че за да е работеща мярката за запазване на заетостта, е необходима законодателна промяна, чрез която със средствата да могат да бъдат подпомагани пряко и частично отсъстващите доходи на работниците и служителите, без да се поставят неизпълними условия пред предприятията“, пишат работодателите.

По статията работи: Божидарка Чобалигова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

0
 
3
 
3
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Най после едно знаково мотивирано искане от страна на работодателите.....,до сега всичко беше ала бала.....
0
 
3
 
2
фиг.1 до: 4i40
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Грешиш, развития социализъм го достигнахме. Той беше: "Всеки според възможностите си, всекиму според труда." Поне така твърдеше една от учителките ми, а през 90-те учителския авторитет беше неоспорим. Вярно, оказа се по-малко ефективен от капитализма, но в социално отношение превъзходството беше сигурно. Просто грешки на растежа. Но с комунизма нещо не се получи. Той беше: "Всеки според възможностите си, всекиму според потребностите." Това не стана нито тогава, нито днес. Тъй че, за построяването на комунизма ще трябва да почакаме още много.
2
 
2
 
1
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Развитият социализъм не можахме да го построим, но сега минахме направо към комунизма....

Още от Икономика и политика
България отчита 8% спад при износа на стоки за първите шест месеца на годината