Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Сарийски: Нужна е воля, а не дебати, за да се преодолее демографската катастрофа

Трябва да видим сериозна социална програма в Бюджет 2022, за да се преодолее негативната тенденция, посочи икономистът

Сарийски: Нужна е воля, а не дебати, за да се преодолее демографската катастрофа

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Проблемите с демографията в България са известни много отдавна, но за тяхното предоляване са нужни първо воля и после - финансови средства. Това мнение изрази по БНР доц. Григор Сарийски, финансист и икономист от БАН, за задълбочаващата се криза в българското общество, свързана с прираста на населението. Повод за коментара му е министерската конференция в София "Да изградим демографското бъдеще на Европа - пътища за обществата за просперитет в свят на бърза демографска промяна", на която се обсъждат проблеми с прираста и качеството на живот на населението.

Още по темата

„Проблемите, които ще се обсъждат на конференцията, са известни много отдавна и ако това говорене имаше резултат, България нямаше да е намаляла с различни оценки – между една четвърт и една трета за периода от 90-те години насам. Това удря много тежко по икономиката“, предупреди Сарийски.

Потокът към фондовете

Той посочи, че най-очевадният проблем на първо място е, че няма кой да работи.

„Има един много прост коефициент – на демографското заместване. Ако преди 24-25 години на всеки сто човека, които излизат на пазара на труда – пенсионират се и т.н. – на тяхно място влизаха 120, които започваха да работят, България нямаше проблеми със запълването на социалните си фондове, с постъпленията в хазната. Имаше кой да работи, кой да плаща данъци, кой да произвежда добавена стойност. В момента, през тази година, на всеки 100 човека влизат едва 30“, пресметна финансистът.

Той определи това съотношение като жесток натиск върху всички фондове за социални разходи.

„Като започнете от пенсиите, минете през разходите за социална защита и достигнете до това, което се плаща под формата на подоходни данъци", каза доц. Сарийски, допълвайки с всички структури, всички фондове, които зависят от трите “Д“ – доходи, данъци и демография.

Той предупреди, че дори при "по-голяма маса от население и липса на качество на тази демография, много трудно могат да се получат резонни постъпления", които да издържат все по-нарастващите разходи.

Икономистът се позова на Метода “Кайзен” на Гунар Кайзен, който определя съотношенията в демографията.

„Ако в основата на демографската пирамида, където децата между нула и 4 години станат по-малко от 80% от онова стъпало, което е между 40 и 44 години – такава популация е обречена на гибел“, посочи точката, от която няма връщане назад Григор Сарийски.

Той поясни, че в България съотношението между тези две стъпала е между 60 и 62%. По думите му процесът е обратим, но за целта трябва да има финансиране на ясна програма с изпълними действия. Икономистът обаче изрази скептицизъм, защото оценява, че в България само се говори по темата.

„Естествено е, че застаряващото население има от пенсионните фондове все по-големи и по-големи изходящи потоци, докато постъпленията стават все по-малки. За да имате големи постъпления, трябват високи заплати, които се осигуряват само от хора, които работят в сектора с висока добавена стойност, но за съжаление в България не е така“, е мнението на финансиста.

Доц. Сарийски настоява да се провеждат такива политики, които да осигурят социална защита и висока раждаемост, но изрази опасенията си, че заявката на бъдещето правителство за дясна политика няма да работи за това. Той смята, че е лоша идея вносът на работници от чужбина, които са склонни да вземат по-ниски възнаграждения.

В бюджета за следващата година икономистът се надява да види сериозна социална програма, такава, каквато нямаше през изминалите десетина години.

Що се отнася до социалната политика, той настоява за промени, близки до тези в Унгария, където младите семейства се кредитират с нисколихвени заеми и отстъпки от погасителните планове, както и получават опрощаване на заемите след раждането на повече деца.

Тънкият лед в Бюджет 2022

Сарийски подчерта, че доброто в Бюджет 2022 е, че се запазват фискалните стимули за преодоляване на коронакризата, но смята, че това няма да е причина за преодоляване на демографската катастрофа.

„В неолибаралната политика се работи за ефективност, за благото на предприятията, а не за благото на хората, като акцентът на управляващите пак ще е върху доходи и данъци, а демографията остава встрани“, посочи финансистът.

Той отбеляза, че в някои страни за демографските проблеми се говори, обсъжда се, провеждат се глобални форуми, а в други страни не се говори, но се предприемат конкретни действия.

„За да предприемете такива действия ви трябва първо воля, трябва да приемете, че ще положите огромни усилия, трябват ви много пари, не е тайна, че демографските политики са свързани с конкретни разходи – осигуряване на жилище за младите семейства, разходи за социална защита, детски градини. Това са все разходи, които е много трудно да бъдат направени. Ако имате свободни площадки, едно е да направите на тях хотели или офис центрове, съвсем друго е да направите детски градини, децата не гласуват за вас, а родителите не са тези, които имат решаваща роля в това коя партия да бъде избрана“, анализира ситуацията икономистът.

Друг проблем според него е, че икономическата структура в голяма степен се замаскира.

„В IT сектора в България се развиват предимно компаниите, които не са продуктови. Компаниите, които работят като подизпълнители на чужди компании, това не може да ви даде нито големи печалби, нито високи заплати, нито сериозен път за професионално развитие. Затова, в това състояние, не може да спомогне за стабилизиране на постъпленията на входящите потоци във фондовете“, даде пример Григор Сарийски.

По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Кадър на деня за 26 януари