IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Ще се реализира ли проект „Магистрала Рила“?

Със спящите пари от пенсионни фондове, тол такси и инвеститори на зелена концесия може да се финансира далечния южен обход на София, посочи Михаил Рангелов

22:20 | 16.07.21 г. 4
Ще се реализира ли проект „Магистрала Рила“?



"Самият проект е много стар - още от 70-те години на миналия век. Още тогава Главно управление "Пътища" са предвиждали да бъде изграден този път, като самата идея е да се разтовари столицата, както и големите градове около нея, от тежкотоварния трафик, припомни експертът. – Тази връзка все още не е реализирана, но идеята излиза на преден план през 2008-2009 г., когато от Главболгарстрой създават наново проект. Тяхното предложение намира отзив в правителството на Станишев, да бъде изградено на зелена концесия."

Михаил Рангелов обясни, че "Главболгарстрой" тогава искат да построят изцяло магистралата и след построяването ѝ да я експлоатират 35 години, като след определения от тях срок тя ще стане собственост на държавата. Този вид концесии бяха лансирани по времето на правителство на Станишев, но ги спряха.

"Сега наново излиза на преден план, защото Околовръстният път започва да издъхва и изследванията показват, че до десет години Южната дъга ще бъде сериозен проблем", твърди Рангелов.

За пример той даде пътя към Перник. „Въпреки Северната тангента, на Княжево пак се случват задръствания с камиони. Така тежкотоварните ще заобикалят и при всички положения ще имат полза от връзката между трите автомагистрали. Изчисленията показват, че се намалява времепътуването. Както и изминатите километри", посочи представителят на Форум за балкански транспорт.

Той обясни, че в международната пътна мрежа тази магистрала ще е част от два коридора.

Единият е бившият Коридор номер 8, където има по-добра свързаност на пристанищата със страните на запад от нас. Така и идващите от Гърция, които преминават през страната ни, ще имат възможност да излизат на магистрала "Хемус". Тя обхваща и трасето София-Видин, което не е за подценяване, или бившия Коридор номер 10. Кръстосването на двата бивши коридора помага по направленията север-юг и запад-изток. Това позволява да се увеличи трафикът, без пътуващите да се забавят в транспортната инфраструктура около София.

"В миналото правителство този проект е бил част от скоростни пътища, които е трябвало да бъдат реализирани от ГЕРБ до края на 2020г. Тези пътища са започнати единствено в отсечките Видин - Монтана  и така наречената автомагистрала "Черно море", която засега е само връзка между Бургас и Варна", обясни Рангелов.

През 2009 г. "Главболгарстрой" оценява, по техни разчети, строежа на 475 млн. евро. Таксата за преминаване е 5 стотинки на километър, което означава, че за изминава на целия път щяло да се плаща до 5-6 лева. В момента подобен проект вероятно би струвал около 500 млн. евро.
Експертът предположи, че той може да бъде изпълнен в порядъка на 10 години - като магистралата ще е изградена на лотове.

От друга страна автомагистрала "Хемус", според Рангелов, може да бъде завършена чрез комбинирана формула от концесии.

"При сегашната ТОЛ система няма как да се реализира, защото тя прави диференциране на трафика на товарен и пътнически. Така става сложно за проследяването и ако "Хемус" бъде дадена на зелена концесия, тя може да се осъществи чрез българските пенсионните фондове. В момента те имат законово изискване и са ограничени в това колко рискови инвестиции могат да се правят. Едно от решенията е да се разреши на пенсионните фондове да инвестират в инфраструктурата“, посочи евентуално решение за финансиране на проекта Рангелов.

"Тези спящи пари, които са около 8 милиарда, инвестирани в магистрала в зелена концесия и чрез ТОЛ таксите, които се плащат, ще бъдат върнати отново към нашите пенсии“, посочи възможния начин за финансиране Михаил Рангелов.
Друг начин според него е търсене на чужди инвеститори, като напомни, че има европейски средства, а и „инвестиционната обстановка  дава индикации за подобряване".

Какви са перспективите пред жп свързаността в региона? Има ли интерес към строителството на жп тунел Елин Пелин – Вакарел?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да видите тук. 
 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 15:49 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

4
rate up comment 1 rate down comment 0
Shadow1
преди 2 години
Не я чакайте тая магистрала, пари от пенсионни фондове няма да може да се ползват за такива дейности, ТОЛ системата още собствената си цена не е избила само някой *** би очаквал от нея да финансира магистрала, а за инвеститори на зелени концесии (колко политически коректно звучи само) дори няма законова рамка.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 1 rate down comment 0
grainis
преди 2 години
Неограничено Грантово Финансиране на Мащабни Инвестиционни Проекти чрез инициативата "Зелен Трилионен Фонд" - https://green-trillion.alle.bg . Изграждане на мрежа от магистрали, първокласни и второкласни пътища, плаваща БФК Магистрала Констанца-Истанбул през Варна и Бургас - https://float-highway.alle.bg , промишлени и жилищни зони , ж.п. линии , и много други .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 9 rate down comment 0
Momchil_Matev
преди 2 години
Тунели, виадукти през доста пресечен терен... 500 млн. евро няма да стигнат.Отделен е въпроса как за пореден път се цели употребяването на парите от пенсионната фондове.А защо тировете минават през южната дъга? Защото никой не ги контролира. Що не пробват в западните държави да минат през път, през който не е позволено!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 7 rate down comment 0
evlogi
преди 2 години
Абе да ви имам експертите.През 2009 година ГБС го оценили проекта на 475 млн евро, сега вероятно щял да бъде 500 млн.*** да бе.Ако умножим по две , вероятно ще сме много по-близо до истината.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още