Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Ще стане ли ИКТ секторът най-добре развиващият се в България през 2022 г.?

Увеличението на максималния осигурителен доход ще затрудни стартъпите, а и в бюджета приходите няма да са толкова големи, посочи Людмил Стойчев

Ще стане ли ИКТ секторът най-добре развиващият се в България през 2022 г.?

Снимка: pixabay.com

Оборотите в индустрията, свързана с Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) продължават стабилния си растеж от последните десет години и той е повече от ръста на БВП на страната за миналата година. Въпреки доброто развитие, компаниите, които работят на вътрешния пазар, вече започват да усещат ефекта от комбинация от кризи – геополитическа, енергийна, процесите на засилена дигитализация и липса на инвестиции, като това засяга не само малките и микро предприятията, но и големите. Това коментира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването "В развитие" Людмил Стойчев, управляващ партньор в CBN Panoff, Stoycheff & Co.

Още по темата

Той отчете, че секторът за разработка на софтуер е в Топ 3 на най-значимите сфери в българската икономика.

"През 2020 г. най-добре развиващият се сектор беше инфраструктурното строителство, през 2021 г - секторът на енергетиката изпревари всички, а през 2022 г. е много вероятно ИКТ да стане номер едно", прогнозира Стойчев.

По думите му извън България развитието на ИТК индустрията се насочва към технологии за автономни коли, облачни услуги, метавселена, но българската индустрия, с малки изключения, още я няма на световната сцена.
Людмил Стойчев е на мнение, че държавата може да води целенасочена политика за развитието на ИКТ индустрията и да стимулира компаниите с проекти към консолидирания бюджет.

Управляващият партньор в CBN Panoff, Stoycheff & Co смята, че създаването на новото министерство на електронното управление е добра стъпка в тази посока.

"Всяка организация и ведомство трябва да има отделен ИКТ бюджет, ако искаме да сме на световната технологична карта и да се улесни живота на всеки един българин", убеден е той. Стойчев съобщи, че с изместването на данните в облака е започнала огромна технологична революция, която вече разчита на развитието на софтуера, а не толкова на технологичните способности на хардуера.

"Много български компании са част от тази революция... Инфраструктурата ни е отлична, може би не в цялата страна, има какво да се желае за хардуера, а бизнесът трябва да инвестира значително повече ресурси в управлението на информационните потоци", съветва той.

Според него индустрията потенциално има достатъчно кадри, като по-голям проблем е начинът, по който се търсят и развиват, особено огромното количество заети в долния диапазон на заплащане.

В коментар за предложеното увеличение на максималния осигурителен доход, Стойчев заяви, че това ще затрудни стартиращите компании заради цената на работната сила, а компаниите, които работят на вътрешния пазар няма да имат откъде да вземат този ресурс и ще забавят развитието си.

Според него с увеличението в бюджета ще постъпят максимум 40 млн. лева от сектора, а подобна сума може да дойде само от 2% увеличение на новата работна сила за приблизително шест месеца. "Следващите шест месеца бюджетът ще получи още толкова пари. Ако има държавна политика да стимулира разкриването на нови работни места, приходите ще бъдат много по-големи", пресметна Людмил Стойчев и добави, че едно работно място в индустрията носи около 20 хиляди лева преки и косвени приходи на държавата.

Какви са перспективите пред информационните и комуникационните технологии в България? Какви са ползите от използването на софтуер, който да обработва данните в полза на дейността на фирмите? 

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

По статията работи: Екип на Bloomberg TV Bulgaria

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Лена Бориславова: Темата за Северна Македония ще мине през Народното събрание