Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

В България плащаме най-ниски разходи за електроенергия в ЕС

Мрежовите разходи в страната ни са 2 пъти по-ниски от средните за ЕС и са 3-4 пъти по-ниски от страните рекордьори - Белгия, Лихтенщайн и Германия

В България плащаме най-ниски разходи за електроенергия в ЕС

Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg

В България разходите за електроенергия остават най-ниски в ЕС, показва анализ на данните на Евростат за 2019 г., направен от Института за енергиен мениджмънт (ЕМИ). България е на последно място сред държавите членки на ЕС с пълна крайна цена за електроенергия от 0,0976 евро/кВтч, около три пъти по-ниска от най-високата, която плащат в Германия - 0,2992 евро/кВтч. Нашите цени са съпоставими с тези в Турция и Молдова. При сравнение със съседните пазари се вижда, че домакинствата в Румъния плащат с 42% по-високи сметки за електроенергия, а тези в Гърция - със 70% повече. Електроенергийните разходи на домакинствата в западните ни съседки на свой ред са средно с 18% по-ниски от българските.

Още по темата

Анализът разкрива един любопитен факт - мрежовите разходи в България (0.0256 евро/кВтч) са 2 пъти по-ниски от средните за ЕС и са 3-4 пъти по-ниски от страните рекордьори - Белгия, Лихтенщайн и Германия. Експертите изразяват тревогата си, че при все по-амбициозните цели и драматични изисквания пред мрежовите компании, мрежовите цени в България остават устойчиво сред най-ниските нива не само в ЕС, но са на 35-то място от 38-те европейски държави. След нас са само Република Северна Македония, Малта и Грузия.

Ако все по-високите изисквания към мрежите в следващите десетилетия не намират своето отражение в сметките на крайните потребители чрез съответни ценови решения и регулаторни интервенции, би било логично за тяхното развитие, модернизация и дигитализация да се насочи публичен ресурс, посредством специфични инструменти за подкрепа, европейски средства, публично-частни партньорства, нисколихвено финансиране и т.н., заключават експертите от ЕМИ.

В досега оповестените стратегии, програми, планове и многогодишни финансови рамки на националните институции този факт не изглежда да се отчита, предупреждават те. 

Целият анализ може да прочетете тук!

 

По статията работи: Екип на Investor.bg

Последни новини

Още по темата

Коментари ()


Още от Икономика и политика
Бедните българи са се увеличили с 28 хил. в периода 2008 - 2020 г.