Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

В очите на гледащия

Какви поуки за България може да крие словенската банкова криза от 2013 г.?

В очите на гледащия

Снимка: Архив Ройтерс

Красотата е в очите на гледащия, гласи една стара мъдрост. В особения свят на проверките на банкови активи стойността е в очите на оценяващия. Актуалният въпрос сега е дали българските банки ще се убедят на свой гръб в това покрай течащите проверки от ЕЦБ преди евентуалното влизане на лева в ЕRM II, прословутата "чакалня" за еврозоната. И дали в онова, което може да им се случи, ще се открият паралели с печалния опит на словенската банкова система отпреди шест години.

Още по темата

МАЛКО ПРЕДИ КРАЯ на провежданата от ЕЦБ проверка на активите на шест български банки едно от главните опасения, свързани с нея, сякаш започва да се оправдава. Според независими източници, запознати с процеса, от Франкфурт настоявали за сериозна преоценка на различните обезпечения по кредитите - в посока надолу. Показателно е, че това се отнася за всичките шест проверявани институции (Уникредит Булбанк, ДСК, ОББ, ПИБ, ЦКБ и Инвестбанк). 

Още по темата

За подобен сценарий някои български експерти предупреждаваха още преди година. "В идеалния случай при такава проверка има статистика за всички видове пазарни сделки с типични активи, за сроковете на продажба при лошите кредити, за средната цената на конкретен клас активи", коментира тогава Петър Андронов, председателят на Асоциацията на търговските банки, пред Bloomberg TV Bulgaria. "Тази информация е налична в страните от еврозоната. Уви, българската практика не е особено богата на статистически данни, тези неща се заменят с допускания или усреднени, приблизителни стойности. За всеки случай се избира и консервативен подход".

ИМА МНОЖЕСТВО ВЪЗМОЖНИ ОБЯСНЕНИЯ защо европейските проверяващи биха избрали максимално консервативен и създаващ най-мрачната възможна картина подход. Течащата в момента проверка, резултатите от която уж трябваше да бъдат обявени през юли, обхваща трите най-големи търговски банки у нас по размер на активите, и в добавка към тях - трите най-големи банки с български собственици.

Първото от тези обяснения е в желанието на проверяващите да се презастраховат. Въпреки над двете десетилетия финансова и фискална стабилност политици и технократи от Западна Европа все още гледат с недоверие на България (както впрочем и на останалите "нови членки"). Каквито и устни декларации за подкрепа да чуваме на политическо ниво, финансовите и политическите среди в Германия, Франция и Холандия като цяло не искат българско членство в еврозоната - поне на този етап.  

Друг съществен фактор е свързан с изтичането на множество мандати в Брюксел и Франкфурт. След изборите за европейски парламент трябва да бъде избрана нова Европейска комисия. Президентът на ЕЦБ Марио Драги си отива тази есен; още няколко ключови поста в централната банка ще бъдат заети от нови лица. Хората, които надзирават течащата в България проверка, и онези, от които се очакваше да дадат отговора за ERM II през юли, ясно съзнават, че наесен отговорността ще пада вече върху някой друг.

И НАКРАЯ СТИГАМЕ до граничещите с конспиративните теории подозрения, че действията на европейските проверяващи биха могли да се преплетат с интересите на големи международни корпорации, оглеждащи се за нови завоевания. На пръв поглед решението на ЕЦБ да провери не само задължителните три най-големи банки в страната, а и онези с български собственици, сякаш подкрепя тези теории. Запознати с процеса обаче твърдят, че изборът е бил направен най-вече на база размери, като в хода му са обсъждани и други институции.  

На теория причини за тревога не би трябвало да има. Предишната проверка на активите на банковия сектор през 2016, направена в активно партньорство с Европейската комисия по методология на ЕЦБ, показа, че банките в България са стабилни и добре капитализирани. Освен това каквото и да покажат сегашните проверки, заключенията на Франкфурт са само препоръки. От БНБ зависи какво да направи впоследствие с тях.

И все пак рисковете от субективния елемент при проверките не бива да се подценяват. Историята на словенската банкова криза от 2013 г., сравнително слабо позната у нас, ясно го показва.

СЛОВЕНИЯ, КОЯТО ПЪРВА ОТ "новите членки" прие еврото (още през 2007 г.), доста години се сочеше като образец със силно експортно ориентираната си икономика, стабилните си финанси и нивото на публичен дълг от едва 22% от БВП.

Само в едно отношение тя получаваше забележки от международните институции: властите в Любляна упорито отказваха да приватизират трите най-големи банки в страната, контролирани от държавата.

През 2012 г. и 2013 г. обаче закъснелите вълни на кредитната криза стигнаха и до тази двумилионна страна. Нивото на лошите кредити в банковата система само за година се покачи от около 13% до 17,2% - третото най-високо в еврозоната след закъсалите Гърция и Ейре. Заговори се за неизбежна спасителна намеса на EЦБ и МВФ.

Новото, доминирано от либералите правителство в Любляна, и новият управител на Словенската национална банка Бощян Язбец решиха преди всичко да извършат оценка на активите и стрес тестове, за да разберат мащабите на проблема. За стрес тестовете обаче бяха избрани не одитори, а консултантски компании - Oliver Wyman и Roland Berger. Оценката на активите бе извършена от Deloitte и Ernst & Young.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (4)

6
 
2
 
4
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
удобно оправдание за "честни частници".....
2
 
9
 
3
преди 3 седмици
Само си представете, с какъв оптимизъм гледат от ЕЦБ на което..
Да позволят на Бойко, не само за членовете на Герб да се построят къщи за гости, но за всички,които дори само щажат "Браво Бойко" или повторят два пъти "Бойко,Бойко" ..
Само да ги светна племеннитеобщности иговеда,четия като мен в чужбина, няма да Ви ти изплащат сетне :D Тоя номер 82 набор го усетихме още голямата инфлация 90те. *** *** :D
1
 
17
 
2
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
България има много собствени банкови кризи от които да взема поуки, даже само от тях ако вземе други не са нужни...
7
 
6
 
1
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
В дни на несигурно управление и корупция на най-високо държавно ниво, вероятно са логични малко по-консрвативни методи на финансов контрол! Това допълнително ще увеличи шансът за приемането ни в IRM!

Още от Икономика и политика
От 1 юли тръгва десета конкурсна сесия на Националния иновационен фонд