Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

В София през 2018 г. живеят 1,24 млн. души

Кърджали е единствената област, в която всички градове увеличават населението си, а Русе е загубил най-много жители, показват данни на НСИ

В София през 2018 г. живеят 1,24 млн. души

Снимка: Investor Media Group

През 2018 година най-голямото увеличение на населението е регистрирано в София. Броят на жителите в столицата се е увеличил спрямо предходната година с 3237 души и достига 1,24 млн. души. Това показва проверка на БТА в данните за населението по градове и пол към 31 декември 2018 година на Националния статистически институт (НСИ). След София най-голямо е увеличението на населението в Пловдив с 1680 души, с което градът под тепетата вече има население от 346 893. Третият по големина град в страната - Варна, увеличава през 2018 година жителите си с 651, а общото население на града е 336 505 души. 

Велико Търново за трета поредна година бележи ръст на жителите си. През миналата година старопрестолният град увеличава жителите си със 79 и достига 68 859 души. Кърджали пък през 2018 година увеличава населението си с 81 души и има 43 263 жители. 

От областните центрове през миналата година минимално увеличение на населението е регистрирано в Търговище - със 7 души, а населението му е 35 453 жители. В градовете, които не са областни центрове, най-голямо увеличение на населението има в Несебър, чиито жители към края на миналата година са с 334 повече. С повече от 100 души през миналата година населението си увеличават три града - Казанлък (с 260), Симеоновград (със 193) и Крумовград (със 146), сочат данните. 

Още по темата

През 2018 година населението си са увеличили още Ардино - с 83 души, Свети Влас - със 74 души, Божурище - с 65 души, Момчилград - с 61 души, Дулово - с 56 души, Джебел - с 48 души, Поморие - с 30 души, Върбица - с 23 души, Твърдица - с 16 души, Банско и Маджарово - с по 13 души и Созопол - с 12 души.

С под 10 жители увеличават населението си Китен - със 7 души, Куклен - с 5 души, Сунгурларе, Трън и Болярово - с по четирима жители, и Каолиново само с двама души.
Кърджали е единствената област, в която всички градове увеличават населението си, показва още справката.  

Градовете, в които се отчита увеличение на населението през 2018 година, са разположени в общо 16 области.
Както и през 2017 година област с административен център Кърджали, в която са разположени пет града, е единствената в страната, в която всички градове увеличават населението си. Това, освен областния център, са Ардино, Джебел, Крумовград и Момчилград. 

В област Бургас, в която има 20 града, са разположени 6 от градовете с увеличен брой жители. Това са Китен, Несебър, Поморие, Свети Влас, Созопол и Сунгурларе. В три области са разположени по два от градовете с повишаващ се брой на жителите. Това са Куклен и Пловдив в Пловдивска област, Маджарово и Симеоновград в област Хасково и Върбица и Каолиново в Шуменска област. 

Останалите единадесет града с увеличен брой на населението са в Благоевградска област - Банско, Варненска област - областният център, Великотърновска област - отново областният център, Пернишка област - Трън, Силистренска област - Дулово, Сливенска област - Твърдица, област София-град - столицата, Софийска област - Божурище, Старозагорска област - Казанлък, Търговищка област - областният център и Ямболска област - Болярово.

Данните показват, че от всички градове в страната най-много жители през 2018 година губи Русе - 1223 души.
Сред другите градове с намаляващо население няма такъв, който да е изгубил повече от 1000 жители. 
Сред областните центрове след Русе най-много намалява населението на Плевен - с 947 души. С повече от 900 души намалява населението и на Добрич - 918. Габрово и Хасково са намалели с повече от 800 жители - съответно 894 и 808. Един областен град намалява с повече от 700 жители и това е Ямбол - с 772 души. Населението на Видин е намаляло с 612 жители. Между 500 и 600 жители през 2018 година са изгубили Стара Загора - 592 души, Перник - 527 души и Враца - 503 души. Населението на Ловеч е намаляло с 455 жители през миналата година, а на Силистра - с 423. През 2018 година Пазарджик губи 378 жители, Монтана - 355 души, Разград и Смолян - по 346 жители, а Кюстендил и Шумен съответно по 345 и 337 жители. В два областни града населението намалява с по-малко от 300 души. Това са Бургас - с 260 жители и Благоевград - с 232 жители.

При необластните градове за трета поредна година най-много е намаляло населението на Свищов - с 985 души. С между 400 и 500 души намаляват жителите на Дупница - с 467 души. Три града губят между 300 и 400 души от населението си. Това са Лом - 394 души, Асеновград - 323 души, и Нова Загора - 306 души. 

Осем български града са намалели през 2018 година с между 200 и 300 жители. Това са Горна Оряховица - 296 души, Харманли - 255 души, Троян - 253 души, Свиленград - 240 души, Попово - 210 души, Карлово - 209 души, Първомай - 207 души и Белене - 203 души. Точно 10 жители през 2018 година е изгубил Смядово.
С едноцифрен брой жители е намаляло населението в осем български града. Това са Летница - 9 души, Сливо поле - 8 души, Мелник и Николаево - по 6 души, Обзор, Бяла (Варненска област) и Банкя - по 5 жители, и Ихтиман, чието население е намаляло с двама души.

И през 2018 година най-малкият областен център в страната е Смолян с население от 27 505 души. В топ 3 на областните центрове с най-малко население са още Разград - 30 575 жители и Силистра - 31 468 жители. 
Най-големият необластен град продължава да е Асеновград с население от 48 719 души, а след него са Казанлък с 45 020 жители и Димитровград с 33 899 души. 

През миналата година българските градове, чието население е под 1000 души, остават шест. В групата на най-малкия български град Мелник (183 жители) са още Маджарово (597 жители), Плиска (823 жители), Клисура (925 жители), Китен (932 жители) и Брусарци с 941 жители.

(БТА)

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Ралица Пейчева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
П. Ганев: Не е възможно въвеждането на единна европейска минимална заплата