Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Василев: Кабинетът Борисов е сключил договори за 31 млрд. лв. за две години

В повечето от тях има обществени поръчки с един участник, заяви финансовият министър по време на Обществения съвет

Василев: Кабинетът Борисов е сключил договори за 31 млрд. лв. за две години

Снимка: Investor.bg

Договори за 31 млрд. лева са възложени за периода от 2019 до април 2021 г.. Това съобщи министърът на финансите Асен Василев на дискусия на Обществения съвет по бюджетните политики.

Още по темата

Той потвърди, че голяма част от тях са в обществени поръчки с един участник или чрез т.нар. ин-хаус процедура. Най-големият възложител е Агенция „Пътна инфраструктура“, която е сключвала договори за дейности без да има ресурс да плати.

Министърът даде пример с парите за текущи ремонти. „2019-а за текущи ремонти са похарчени 416 млн. лева, 2020-а – 800 милиона, а за първите четири месеца на 2021 г. са поети общо ангажименти за 2,9 млрд. лева. На строителите, разбира се, не е казано, че тези пари ги няма. Това е престъпление, коментира Василев. –  Вече сме говорили с регионалното министерство това да бъде дадено на прокуратурата, това е толкова дълбоко неморално. И към изпълнителите на тези поръчки, и към всички други, които чакат за държавен ресурс, за да може той да се похарчи за нещо смислено.

Общественият съвет към министъра на финансите заседава с основна тема инвестирането на парите от данъкоплатците. Акцент са и инвестициите в инфраструктурни проекти, както и парите за общините.

Преди седмица Василев представи разходната част от бюджета и обяви, че около 1,5 млрд. лева от бюджета могат да бъдат пренасочени, което ще бъде фокусът на подготвяната актуализация.

Приоритетите на общините

Министърът предлага да има дебат какви да са приоритети в дейността на общините, като ролята на Министерството на финансите е да проверява как са разходвани обществените средства.

Василев е на мнение, че трябва да има промяна в Закона за бюджета от Народното събрание. „Повечето приходи да се харчат с решения на общините, не отричам преразпредителната роля на държавата, но не може с отчисления от държавата да се прави местна политика“, подчерта Василев.

Капиталово бюджетиране

Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика попита финансовия министър дали се работи по средносрочната бюджетна прогноза и има ли нагласа за промяна при капиталовото бюджетиране.

„Краткият отговор е да, но преди да правим бюджета за догодина правим актуализация. За средносрочната програма и за бюджетната година се работи по общи параметри, но как да се случи преразпределение на капиталови разходи конкретно, как да се прави разпределение към общини, процесът още не е започнал", посочи Асен Василев.

Той напомни, че това е в прерогативите на редовно правителство, като преди това се мине през отворена дискусия преди влизане в Народното събрание.

„Но преди това, още, когато се залагат разходите и се преглеждат проектите за капиталовото бюджетиране, трябва да има  дискусия и да се подготви списък от проекти, който да се представи и след публично обсъждане да се прецени кои от тях да бъдат финансирани“, настоява министърът.

Затова той призова общините да са готови с проекти, за да не се вземат решения с постановления на Министерския съвет.

„Всеки бюджет трябва да предвиди резерв за непредвидени разходи, но не може той да е основният начин на финансиране на капиталови разходи“, отбеляза министърът.

По думите на Лъчезар Богданов вместо да има 20% капиталови разходи, разпределени през бюджетите на съответните разпоредители на бюджети, и 80% да ги решава Министерският съвет, както досега, трябва да е обратно.

„80% трябва да са записани, и евентуално 20% да са буфер. Идеята е финансовото министерство да форсира изпълнителната власт да си запише проектите и за какво ще харчи“, каза икономистът.

Асен Василев потвърди, че идеята е да се обхване не само процеса на директно бюджетиране, но и капиталовите разходи на големите държавни предприятия, „където върви един ресурс и се поемат ангажименти, които са квази правителство“.

„Държавата не може да остави например Енергийният системен оператор да фалира, но всеки разход, който те правят, трябва да подлежи на преценка", даде пример той.

Георги Ангелов, старши икономист в институт “Отворено общество”, напомни, че от след 2009 година имаше проблем с липсата на пари за капиталови разходи на общините.

„Но след 2015 г. се обърнаха нещата – имаше пари, но те не се усвояваха, в нито една година. Затова в края на годината се раздаваха с ПМС за магистрали, самолети, но пак оставаха излишъци, които да се разпределят. Оказа се, че проблемът не е само в парите, а в липсата на проекти", заяви икономистът.

Той също настоя да по-дългосрочно капиталово бюджетиране, като се направи списък, който да се приеме от парламента и да се знаят приоритетите за следващите 3-4 години.

По думите му нито един дългосрочен проект не може да се изпълни за една година и парите трябва да се връщат, а „понякога безсмислено се използват само и само да се усвоят“.

„Дългосрочното капиталово бюджетиране е важно, защото то е потенциал за икономическо развитие, затова трябва се промени системата“, каза още Георги Ангелов.

По време на дискусията в Общественият съвет финансовият министър посочи, че общият разход за общините е по-малък от този за "Автомагистрали" и съпоставим с този за проекта "Турски поток".

Обществени поръчки за послушни

Той даде пример как са възлагани обществените поръчки в общините и потвърди, че често при се е явявал един кандидат, на който ставал и единственият изпълнител.

Изключение прави община Стара Загора, където почти няма обществена поръчка с участието само на един изпълнител. Данните показват, че парите в общините са харчени основно за управление на отпадъци и за пътища.

"Порочната практика да се управлява държавата с правителствени постановление не е от вчера. Характерно е за последните 20 години, независимо кой е на власт. Това се прави за да бъдат държани кметове и общини в подчинение. Ако слушаш ще папкаш, ако не слушаш – няма", емоционално коментира кметът на Плевен Георг Спартански.

Той е категоричен, че е сбъркана философията на управлението.

Градоначалникът даде пример с община Плевен, която разполага с капиталови разходи от по 1 лев. на месец на жител или с 10 – 12 лв. годишно.

„Няма как с тези пари да се оправят тротоарите и улиците, каза той и посочи, че като започнат да ремонтират някоя улица в града, хората го питали кой живее на нея. – Всъщност ние годишно може да си позволим да ремонтираме пет – шест улици, които не се избират по това кой живее на тях.“

Кметът поиска да се направи система за финансиране на дефицитите в общините.

Финансиране на общините

Тодор Анастасов от Министерство на регионалното развитие и благоустройство обяви, че се – работи по информационна система за състоянието на пътните настилки, в която се въвеждат база данни за състоянието на пътищата, мостове, аквадукти, като се правят прогнози по стандартизирани модели. Те ще влязат в „обективни списъци за решения, базирани на обективна информация“,  която ще се дава на Министерството на финансите.

Финансовият министър го подкрепи и също е на мнение, че трябва да има промяна в закона за бюджета и повечето приходи да се харчат с решения на общините. „Не отричам преразпредителната роля на държавата, но не може с отчисления от държавата да се прави местна политика“, каза той.

Теодора Дачева, заместник-изпълнителен директор в Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) също поиска да има контрол при обществените поръчки.

Тя смята, че трябва да има контрол по Закона за обществените поръчки за финансовите корекции, но напомни, че дори в съда има различно правоприлагане.

„Искаме да имаме възможности за политики. Сега практика от министерствата са секторни политики, но това не е добре за общините – не можем да отговорим на очакванията“, потвърди Дачева и смята, че е прекалена административната тежест върху местните власти с над 400 нормативните актове, като много от тях са несвойствени – от спазване на авторските права до разнасяне на призовки.

Дачева поиска повече яснота в дългосрочна перспектива – какво е възложено на общините като дейности, както и да има остойностяване на услугите, за да няма нереалистични очаквания в хората.

Васил Велев, председател на управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България обърна внимание на факта, че нито едно предприятие не е приело Кодекса за корпоративно управление и настоя пред Министерството на финансите предприятията с държавно и общинско участие да го приемат и спазват.

Той напомни, че проблемът с плащане на такса битови отпадъци на принципа „замърсителят плаща“ е от 2003 г., и страната ни е единствена в Европейския съюз, където той не е приет.

Предприемачът поиска да се актуализира законопроектът на „спящите акции“ от приватизацията, за да може частният капитал да инвестира в тях на борсата, като на нея се листнат и държавни предприятия като „Булгартрасгаз“, например.
 

По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Янев назначи двама нови заместник-министри на финансите