Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Въпреки евроскептицизма повече българи виждат ползи от членство на страната в ЕС

За повече от половината българи основна ползва продължава да бъде възможността за намирането на нова работа

Въпреки евроскептицизма повече българи виждат ползи от членство на страната в ЕС

Снимка: архив Ройтерс

Въпреки засилването на антиевропейските партии и настроения в Европейския съюз (ЕС) броят на българите, които виждат полза от членството ни в общността, се е увеличил с 2% спрямо миналата година до 49%. Той обаче все още е доста под средния за Европа – 60%, което означава, че като цяло българите остават скептични.

Това показва последното проучване на Евробарометър, публикувано на сайта на Европейския парламент (ЕП).

Интересното обаче е, че броят на българите, които смятат, че страната ни не е спечелила от членството си в ЕС, е намалял с 6% до 30%, което е почти колкото и средното равнище за общността – 31%.

За повече от половината българи (53%) основната полза от членството в ЕС продължава да бъде възможността за нова работа, като с този резултат водим пред всички останали страни членки. Според анкетираните членството на страната подобрява сътрудничеството на България с другите държави от ЕС (28%), а третият най-често даван отговор по отношение на ползите е поддържането на мира и укрепването на сигурността (24%).

За сравнение, данните на Евробарометър показват, че за европейците най-голямата полза от членството в ЕС е приносът към икономическия растеж на страната им (35%, като в България този процент е доста по-нисък – 23%), опазването на мира (30%) и сътрудничеството между държавите в общността (31%).

Още по темата

Оценката на европейците за членството на страните им в ЕС силно варира. Одобрението е най-високо в Литва – 86%, следвана от Латвия с 85% и Ирландия и Малта с по 84%, а най-слаба е оценката на Италия (38%), Гърция (44%, като се отчита сериозен спад от 12% спрямо миналата година) и Кипър (44%, където пък има ръст на подкрепата от 10%).

Като цяло българите имат много по-негативно отношение към бъдещето на страната, отколкото към това на ЕС, като заемаме първа позиция по този показател. Според 53% от анкетираните положението в България се влошава, докато само 24% мислят същото за ЕС. Най-отрицателна нагласа към бъдещите развития в общността имат гърците (80% смятат, че нещата стават все по-зле), французите (72%) и естонците (61%).

Интересно е да се отбележи, че малко над една трета от българите смятат, че гласът им реално има значение в страната. По този показател сме доста под средното за Европа (53%), като подобна тенденция се наблюдава най-вече в страните от Източна Европа, а най-слабият резултат е в Гърция - 17%. За сметка на това почти всички граждани на Дания и Швеция са убедени, че гласът им има значение за собствената им страна.

Българите са най-слабо убедени, че гласът им има по-голямо значение в ЕС, отколкото в страната ни, като след нас са единственото Литва и Румъния, където според анкетираните мнението им изобщо не се зачита в общността.

Макар и през последните години германският канцлер Ангела Меркел да се оформи като лидерът на общността, като цяло германците са чак на пето място от гледна точка възприятието на влиянието на страната им в ЕС. По този показател отново лидери са Дания и Швеция.

Данните показват, че доста над средния за ЕС процент българи виждат като позитивен образа на Европейския парламент – 38% спрямо 25% средно за общността. С този резултат заемаме първо място в класацията заедно с Ирландия и Румъния.

Според анкетираните българи най-важните политики, върху които европарламентът трябва да постави фокус, са борбата с бедността и социалното изключване (56%) и борбата с тероризма, като в същото време се уважават личните свободи (43%) и имиграционните политики (42%).

Проучването, проведено сред 27 768 европейци на възраст над 15 години, се е състояло между 24 септември и 3 октомври, допълват от Евробарометър. Това е период, в който е имало национални и регионални избори в няколко страни – Хърватия, Германия, Испания, Литва и Чехия, а в България и Италия се провеждаше подготовка за президентски избори и референдуми, казва се в доклада.

По статията работиха: автор Виктория Тошкова, редактор Миглена Иванова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

3
 
3
 
2
преди 4 години
Няма профилна снимка
добра новина, тотално глу.павите българи са намалели с 6% до 30% :)
4
 
5
 
1
преди 4 години
"За повече от половината българи основна полза продължава да бъде възможността за намирането на нова работа."Зад граница...а в България каква е ползата ? Ползата е за неколкостотин фамилии , дето са на хранилка от Европа , ама и тоя тренд е на път да се обърне!

Още от Икономика и политика
Три компании получиха сертификати за инвестиции за над 54 млн. лв.