Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Задава ли се краят на играта с минималните прагове?

Основният проблем остава безразборното оскъпяване на труда в условията на структурна безработица и ниска производителност на труда

Задава ли се краят на играта с минималните прагове?

Снимка: Pixabay

Статистиката на НСИ за второто тримесечие на годината показва нарастване на заетите до 3 581 хил. души. (т.е. преди кризата). Ръстът на заетите обаче се забавя, делът на дългосрочно безработните остава висок, а недостигът на работна ръка става все по-остър, което навежда на мисълта, че потенциалът за нови работни места започва да се изчерпва.

Същевременно производителността на труда през второто тримесечие на 2016 г. остава на същото ниво спрямо второто тримесечие на миналата година. При сравнително ниските стойности за България, производителността има потенциал да нараства с по-бързи темпове, но това продължава да не се случва. За пример може да послужи Румъния, която през 2004 г. е с най-ниската производителност в ЕС (33,7% при 34,7% в България при ЕС=100), но до 2015 г. производителността на труда в страната нараства с 26,3 п.п. и достига 59%, а в България – с 8,7 п.п. и достига 43,4%. Така от 2006 г. насам производителността на труда в България е най-ниската в ЕС и над четири пъти по-ниска от тази в първенеца Ирландия през 2015 година. 

Още по темата

На фона на ниската производителност минималната работна заплата (МРЗ) се повишава скокообразно, а минималните осигурителни доходи (МОД) за тази година имаха рекордно увеличение през последните няколко години.

Стряскащ е фактът, че през второто тримесечие на 2016 г. спрямо същия период на 2000 г. производителността на труда се е повишила с 230%, а МРЗ – с 460% или точно двойна разлика. МОД пък продължават да се увеличават (дори през 2009 г. се увеличиха с над 20%, подценявайки кризата) въпреки предупрежденията на Европейската комисия и други международни институции, че административното повишаване на разходите за труд може да попречи на възстановяването на пазара на труда и по-специално - на заетостта на нискоквалифицираните.   

В условията на ниска и ненарастваща производителност на труда, постоянното увеличаване на административно определяните минимуми за заплащане и осигуряване се превръща в най-дискриминиращата политика срещу нискоквалифицираните и хората без опит и образование. Това се вижда и от високия дял на дългосрочно безработните и ниската икономическа активност и висока безработица при младежите. 

Още по темата

Работодателските организации в България и в момента настояват за отпадане на МОД и процедурата за определянето им за следващата година буксува. Много пъти сме писали за негативните ефекти от МОД (тук), липсата на аргументи за тяхното определяне (тук) и фарса при договарянето им (тук).

Същевременно, единствено за целите на популизма, правителството бясно увеличава МРЗ, което на практика повишава дела на хората, които няма да бъдат наети или поне - не официално. Извън всякаква логика синдикатите и често правителството считат, че могат да определят заплатите на пазара на труда без оглед на производителността, възможностите, търсенето и предлагането. Стигна се дотам, че в началото на годината в почти половината области в България МРЗ надхвърля 60% от средната работна заплата, което означава все по-трудно наемане на нискоквалифицираните и задълбочаване на проблемите на пазара на труда точно в най-бедните райони.

Основният проблем остава безразборното оскъпяване на труда в условията на структурна безработица и ниска производителност на труда. Управляващите би трябвало да обърнат внимание на първопричините за случващото се на пазара на труда като образование на работната сила и благоприятна бизнес среда, а не изкуствено да влияят върху резултата, задълбочавайки още повече проблемите. 


 

По статията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Евгения Маринова

Последни новини

Още по темата

Коментари (17)

   1| 2    
0
 
0
 
17
преди 1 година
Няма профилна снимка
v_tin Мноо си бос, ама не бос-шеф на фирма (па и да не е в производството, а за услуги) а в буквален смисъл.
Вярно, че заплатите са никакви, ама за някои услуги като ти поискат пари, сигурно си казваш, а бе дай аз да си го направя сам. Е тогава няма да има за водопроводчика, за бръснаря за шивач и обущари да не говорим. И какво остава: ООогромна армия чиновници, хрантутници и социално нуждаещи се А пари-йок!
2
 
6
 
16
преди 1 година
Няма профилна снимка
Нямам никакви илюзии, че не само чиновническата паплач, но и цялата каста от привилегировани, които храним, ще ни натискат за още и още... Докато може, докато ги търпим... Моят оптимизъм, ако мога да хиперболизирам малкото кураж, който ми е останал, е в пазара - никой не може да го излъже и с административни методи не става. Банкрута на социалистическия модел би трябвало да ни е пресен пример, но уви - опитите продължават...
3
 
15
 
15
Dies Irae до: Dies Irae
преди 1 година
данъци платени. И това е ако не платиш някоя такса, данък или нещо друго. И всичките тези пари който даваме отиват за изхранване на цяла армия роднини на държавните заплатополучатели. Защото те са чист разход и 1 лев не генерират. И насреща какво има? Цял тон бумащина с която да оправдават назначаването си, губене на време за хората = загуба на пари, разбити пътища, липса на здравеопазване и образование и каквото друго си искате. Как никой до сега не каза- държавните институции трябва да работят от 10 сутринта до 10 вечерта. Да почиват в понеделник и да работят събота и неделя. Сега какво трябва да си вземеш отпуска за да ги хванеш на работа (стига да няма срив в системата с което си оправдават 5 часовите почивки и накрая някаква си лелка ти се зъби и прави на много важна въпреки, че ти си и работодател защото ти и плащаш заплатата!!!
5
 
12
 
14
Dies Irae до: ledosvetlenie
преди 1 година
А ти работа за 1000 лева извършил ли си, че да искаш. Проблемите са много един от най големите е, че нямаме достатъчно производство.800 000 държавни търтея+ 2 мил и 500 000 пенсионера+ 1 мил. хъхреци + 300 000 подрастващи от държава 6 мил какво излиза=1 мил и 400 000 работят ( от тях повече от 70% са в магазини,адвокати, таксита, хотели, барове и тн.) с други думи и те не внасят пари кой знае колко много и какво остава. Производството вкарва пари в държавата ( чрез износ) до някаква степен и туризма от там нататък всичко друго е пасив само. Магазините продават вносни стоки. Услугите ползват парите от производството. Държавните хъхреци и те. За заплатите еми при положение, че само чрез преки данъци държавата ти прибира повече от 50% еми нормални е ( 700 лева заплата - 150 лева данъци ( това са 40% който плаща работника + 60% който той не вижда но работодателя плаща станаха 375 лева) = 550 лева чисти който като се изхарчат - 20% ДДС излиза 440 лева чисти изразходвани за нужди и 485 лева
7
 
6
 
13
maverik до: v_tin
преди 1 година
Още ли не си разбрал, че с данъците, които плащаш си работодател / до сега/ на чистачката на летището, само че ги дава един друг . Предстоят едни концесии на летището. После ще си говорим за заплати на чистачките там. Сега се разбира, че си наемник. ;) Когато поемеш риска да финансираш и управляваш бизнес, може и да се включиш в дискусията. ;)
Поздрави и хубав ден!

Още от Икономика и политика
Агенцията по вписванията не е уведомила КЗЛД за срива в Търговския регистър