Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Заради храните нужните средства за издръжката на живота растат

73,3 на сто от домакинствата в страната живеят с общ доход под необходимите средства за издръжка на живот

Заради храните нужните средства за издръжката на живота растат

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

За нормален живот на четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са необходими 2340 лева месечно. Това е с около 60 лева повече спрямо миналата година, а най-голяма е заслугата на хранителните стоки.

Това показват последните данни за издръжката на живота на Института за синдикални и социални изследвания на КНСБ. Данните за първото тримесечие на 2018 г. представиха директорът на ИСС Любен Томев и експертът Виолета Иванова, предаде БТА.

На човек от домакинство необходимите средства за нормален живот са 585,09 лева. Парите са нужни за храна, поддържане на жилището, здравеопазване, транспорт и почивка.

Издръжката нараства с 0,7 на сто спрямо предходното тримесечие и с 2,6 на сто на годишна база. В пари едногодишното нарастване е с около 60 лева.

Необходимите средства за нормален живот на четиричленно домакинство в София са 3055 лева, средно на човек – 763,80 лева. 

Още по темата

Издръжката в столицата надхвърля средните нива в страната с 30,5 на сто. По-високият размер в София се дължи на наеми, транспорт, отопление и услуги.

Обобщените резултати показват, че София е град с по-висока издръжка на живот от средната за страната в следствие на по-високия стандарт. Ако доходите на четиричленно домакинство се формират само от работните заплати, то за всеки от тях нетната средна заплата не трябва да бъде по-ниска от 1528 лева, за да стигат средствата за нормален живот в столицата.

Официалните данни за март отчитат средна работна заплата за София от 1 168 лева (бруто 1505 лв.), която е с близо 23,6 на сто по-ниска от реално необходимия разполагаем доход за издръжката на живота на човек, ако източникът на доходи са само заплатите на двамата родители.

73,3 на сто от домакинствата в страната живеят с общ доход под необходимите средства за издръжка на живот. Намаляват обаче домакинствата, които са под издръжката - през 2008 г. те са били 88 на сто от всички, сочат данните на КНСБ.

Домакинствата с доход над издръжката на живота са 26,7 на сто от всички в България или около 1, 926 млн. души. Има нарастване на тази група с около 245 хил. души на годишна база (за същия период на 2017 година те са 23,3 на сто).

Почти толкова са и домакинствата, които са с общ доход на човек до линията на бедност (321 лева - 26,2 на сто) или близо 1,89 млн. души. Спрямо същия период на миналата година броят им намалява с около 180 хил. души, когато тази група домакинства са представлявали 28,7 на сто при линия на бедност от 314 лева.

Домакинствата, които имат общ доход на човек от линията на бедност до необходимите средства за живот, са 47,1 на сто - около 3,398 млн.  души. За едногодишен период се отчита намаление с около 65 хиляди души - при 48 на сто през същия период на 2017 година.

През първото тримесечие на 2018 г. общият доход запазва тенденция на нарастване с 9,8 на сто спрямо същия период на предходната година, като средномесечният му размер достига до около 482 лв. на човек от домакинство. Съотношението между общ доход и издръжка на живот на човек вече е 82,4 на сто, а през 2008 година е било около 63 на сто.

През 2017 година реалният общ доход на човек нараства спрямо 2008 година с 39,8 на сто, като важен фактор, който обяснява темповете на растеж, е затвърдилата се положителна тенденция през последните години на устойчив и сравнително висок икономически растеж, коментира Томев. По думите му три последователни години БВП отбелязва реален ръст с около и малко над 3,6 на сто спрямо предходната година, като вътрешното търсене е главният двигател на растежа.

Крайното потребление на домакинствата нараства през 2017 г. с 4,8 на сто. През първото тримесечие на тази година (по експертна оценка) ръстът на БВП е от 3,5 на сто и запазва темповете на растеж от 2017 г., като основен двигател остава вътрешното търсене.

Въпреки устойчивото нарастване на общия доход, той все още е недостатъчен, за да покрие издръжката на живота, като в регионален план това важи в по-голяма степен за някои райони, където средното изоставане през 2017 г. е с близо 30 на сто под необходимите средства за издръжка на живота. Изключение е само Югозападния район, при който общият доход почти достига средните нива на издръжката на живота.

Налице е икономически подем, който не облагодетелства всички и се засилват вътрешните различия в страната, коментираха експертите. Разликата между София-град и Видин (710 лв.) в средните равнища на заплащане се задържа около 2 пъти.

Данните на Евростат сочат, че най-богатите 20% от населението получават средно 8,2 пъти повече от най-бедните 20 на сто. Само година преди това разликата в доходите им е била 7,7 пъти, а през 2012 - 6,6 пъти.

България е държавата с най-ниски доходи в ЕС, факт е също, че средните нива на заплащане са по-скоро близки до шестте страни от Западните Балкани, кандидатки за членство, констатират от КНСБ. За да се осъществи по-чувствителен напредък в процеса на конвергенция на заплатите, ще е необходим последователен средногодишен номинален ръст от 11-12 на сто, с оглед да достигнем съотношение поне 60 на сто до 2022 година от равнището на ЕС, коментира Любен Томев.

На пазара на труда заетостта се увеличава с нови 62,6 хиляди работни места, като от тях 23,2 хиляди са за хора с основно и по-ниско образование. Според КНСБ данните доказват, че ръстът на минималната заплата с 10,9 на сто от началото на годината не е намалил заетостта.

Основен двигател за повишението на издръжката на живота са хранителните стоки, които отчитат ръст с 0,9 на сто спрямо предходното тримесечие. Нехранителните стоки нарастват с по-ниски нива - 0,4 на сто. През първото тримесечие нарастват разходите за пресните плодове и зеленчуците, съответно с 3,2 на сто и със 7,5 на сто, заради по-високите цени със сезонен характер.

Нарастване на цените има в заведенията за обществено хранене с 0,8 на сто, както и на цигарите и алкохола (съответно 1 на сто и 2,4 на сто), заради по-високия акциз от началото на годината. Нарастват и разходите за хляб и зърнени храни с 0,7 на сто, което е заради динамиката на международните борси.

При нехранителните стоки по-осезаемо повишение се отчита при цените на питейната вода с около 2 на сто и на съобщенията с 3,9 на сто.

Разходите за храна, поддържане на жилището, транспорт в домакинските бюджети са две трети от всички разходи. 

По статията работиха: Надежда Бочева, редактор Магдалена Иванова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

1
 
1
 
2
bghighlander до: ABBA
преди 1 година
Абе друго си е да имат "права" ЛГБТИ-тата и 1500000 вида джендъри! ;)
4
 
10
 
1
преди 1 година
Психо-десните, крадлифф Дедо и Тиквоний Първи направиха цветущата земеделска страна да внася всякаква храна!!

За сведение на грантаджиите, дори сме били и индустриална държава.
През 70-те сме имали промишленост повече от Турция и Гърция взети заедно!

Ама карай, еврогге'йски ценности да стават, правилния евроатлантически курс на геноцид да се поддържа!!!!!!!!!!!!!!!!

Още от Икономика и политика
Радан Кънев е евродепутатът на "Демократична България", посочи коалицията