IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Защо и през лятото се храним с вносна "пластмаса"?

Градинарството и овощарството в България от години са в упадък, казва в свой анализ за Николай Цеков

09:13 | 04.09.16 г. 11
<p>
	<em>Снимка:&nbsp;freeimages.com</em></p>

Снимка: freeimages.com

Защо българското земеделие не може да задоволи потребителското търсене на домати, чушки, ябълки и други основни плодове и зеленчуци българско производство? Според двама производители поводи за тревога има достатъчно, казва в свой анализ за Deutsche Welle Николай Цеков.

Над 130 хил. сезонни работници от България всяка година участват в брането на плодове и зеленчуци в почти всички държави-членки на Европейския съюз. В същото време българското земеделие изпитва остра нужда от близо 70 хил. работници и специалисти.

Макар и определяни от Министерството на земеделието като „приоритетни“, градинарството и овощарството в България от години са в упадък. Почти целогодишно щандовете за плодове и зеленчуци в страната се пълнят с вносна продукция – при това от „слънчеви” държави като Полша или Холандия.

Защо българското земеделие не може да задоволява поне през лятото част от потребителското търсене на домати, чушки, ябълки, пъпеши и други основни плодове и зеленчуци?

Защо са толкова евтини вносните домати?

Председателят на Националния съюз на градинарите Слави Трифонов е категоричен, че пропадането на българското производство на плодове и зеленчуци бележи трайна тенденция, установила се преди влизането на страната в Европейския съюз. „Тогава контрабандата на пресни продукти от съседните страни нанесе голям удар на българското земеделие. На борсите за препродажба на задгранични храни и сега всеки може да докара необявена и неосчетоводена продукция и да направи дъмпинг на истинските производители“, твърди той.

Установилите се в България големи търговски вериги все пак имат алтернативни източници на доставки, които дават шанс и на българските градинари. Защо обаче и през лятото магазините на „Била“, „Кауфланд“ или „Лидъл“ са наводнени с турски, гръцки, испански и особено с полски домати? 

„Полша беше страната, която най-упорито отстояваше интересите си в земеделието по време на преговорите за присъединяване към Европейския съюз. За разлика от България, тя успя да извоюва за своите фермери много аграрни субсидии от Брюксел, например за плодове и зеленчуци, произвеждани за консервната промишленост“, смята Трифонов.

Домати вносно производство заливат българския пазар

„Полските оранжерии изнасят за България именно „домати за преработка“, които им носят субсидиите, необходими за покриването на скъпите производствени и транспортни разходи. Полските домати пристигат в България на цена от 80 стотинки за килограм, а само транспортните разходи за доставката на този килограм възлизат на 44 стотинки. Цялата печалба на производителите се покрива от европейските субсидии и от помощите, които Варшава получава от ЕС заради наложените от Русия санкции за внос на полски храни“, казва Трифонов.

Българският потребител обаче не трябва да забравя, че караните от хиляди километри „пресни“ плодове и зеленчуци са обработват с фунгициди (пестициди срещу гъбични заболявания по растенията – б.ред.) и други опасни за здравето химикали. Тези продукти не се развалят с дни дори и да не се съхраняват в хладилник.

Сбърканите български приоритети

Крупният производител на зеленчуци в Плевенска област Валери Велев подозира, че за стимулиране на зреенето на внасяната оранжерийна продукция се използват и химически стимулатори. Той е доволен, че през последните години европейските субсидии за зеленчукопроизводителите са нараснали от 50 на 230 лева на декар. Но заради могъщите лобита на големите играчи в производството на зърно, млечни продукти и тютюн, градинарството и овощарството са едва четвърти подред приоритет за земеделието на страната.

Абсурдно е, че националното субсидиране на тютюнопроизводството, което по понятни причини вече не се подпомага от Европейския съюз, надхвърля дотациите за градинарите и овощарите. Политически обаче феноменът е напълно обясним с електоралната подкрепа от етнически смесените райони.

Според Велев, разпределението на европейските средства за българските земеделци също не се подчинява на пазарната логика и потребителското търсене.

„Несъмнено една от причините за упадъка на градинарството е липсата на дългосрочни стратегии и цели сред управляващите, както и сред немалка част от производителите“, обобщава Велев.

Кадрите са най-острият проблем

И Велев, и шефът на Националния съюз на градинарите Слави Трифонов не крият голямата си тревога от обезлюдяването на селата и рязкото намаляване на работната ръка в най-трудоемките отрасли на растениевъдството.

Професионалните училища за селскостопански кадри са почти на изчезване и випуските им намаляват драстично от година на година. Техните възпитаници се обучават на допотопна техника и изучават остарели методи в земеделието.

Берачи за овощарството и градинарството се набират все по-трудно, кандидати за нея са единствено хора от малцинствата. Агрономи и механизатори почти не са останали.

„Ако тази година нямаше суша и имахме добра реколта, моите чушки щяха да останат необрани на полето. Едва смогваме да съберем 170 берачи от 6 села“, оплаква се Велев. 

Националният съюз на градинарите настоява България да се въведе така наречената „търговия на кратките дистанции“, каквато практика има в редица други страни. Това означава, че 51% от продаваните в търговската мрежа плодове и зеленчуци трябва да бъдат произвеждани в радиус от 200 километра и да носят знак за прясна продукция, събрана най-много до 2 денонощия, преди да бъде изложена за продан.

„Много е важно и това България да намали ДДС за свежите храни. Именно измамите с този данък движат огромния сив сектор и контрабандата в производството и вноса на плодове и зеленчуци, които обхващат 85% от оборотите в бранша“, заключава Слави Трифонов.

*Статията е публикувана със съкращения.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 15:45 | 05.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

8
rate up comment 1 rate down comment 2
ing5rov
преди 7 години
Монсанто...там била истината.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 2 rate down comment 1
Grosss
преди 7 години
Имам усещането ,че природата е отровена и нищо не вирее.Хората купуватразсади на пролет ,но нищо не вирее всичко съхне.Тази година дори воранжериите изсъхна па камо ли на полето.Едни говорят,че това се дължи на кисилинни дъждове,други на самолетният трафик,радиация ,кой да ти каже?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 1 rate down comment 1
ivan.kostov.39
преди 7 години
Турските домати са по-евтини, защото турските фермери получават повече сбсидии от еврофондовете!!!!!!!!!!! Глупости! ГЛУПОСТИ! ТУРЦИЯ Е ДЪРЖАВА!!!!!!! България е ТЕРИТОРИЯ!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 2 rate down comment 2
supertrader
преди 7 години
Кога се взема - възнановява ДДС , при износ или при внос ? Нещо липсва логика в приказките.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 16 rate down comment 1
ivanrog
преди 7 години
Най-големия проблем е "равенството" в ЕС. Уж всички имат еднакви задължения, но всеки има различно субсидиране. На второ място любимото на българина да взема "чуждо", но не българско, както и другото любимо всеки да е тарикат на дребно. Като добавим и "грижата" на държавата за селата, и всичко си идва на място.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 9 rate down comment 2
ivanrog
преди 7 години
Абе не знам колко плаща той, но скоро ми попадна обява за работа за пастир - 1500 лв., плюс дом, храна и т.н., а за да е пусната обява явно и това не могат да намерят.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 14 rate down comment 3
julian12
преди 7 години
Ако г-н Велев плаща по 350лв брутна заплата, като всеки виден български бизнесмем е номрално да не може да събере 170 човека...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още