Защо се налага българските преработватели да внасят суровини?

Защо се налага преработвателните предприятия в България от хранително-вкусовата промишленост да внасят голям процент от необходимите им суровини? Това коментираха експерти на конференция, организирана от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) в Интер експо център.

Сътрудничеството между производител и преработвател е скъсано, заяви инж. Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Тя коментира, че успехите в консервната промишленост се дължат основно на външните пазари.

Загубихме структурите, които произвеждат качествени семена и устойчиви сортове. В момента ползваме чужди семена, но българите не харесват тези сортове, каза тя.

Организацията настоява да се въведат срочните трудови договори в преработвателните предприятия и да има съвместни програми с бюрата по труда.

Кирил Вътев от Асоциацията на месопреработвателите заяви, че за българските преработватели използването на местна суровина е загубена кауза. Той посочи, че месопреработвателната промишленост в ЕС се представлява от 13 000 дружества с оборот 85 млрд. евро и 350 000 заети.

Там средно към 27 души работят в едно предприятие, което е със среден годишен оборот 6,5 млн. евро. Така на един зает се падат 243 000 евро годишен оборот.

В България в сектора работят 16 800 заети в 449 предприятия. Средно по 37 са заетите в една фирма, а годишният оборот на едно предприятие е към 2 млн. евро. Това прави оборот от 58 хил. евро на един зает. По-малко ефективните предприятия трудно могат да се договорят с търговските вериги, които искат 40% отстъпка, стана ясно от думите му.

Вътев смята, че проблемите са възникнали още при определянето на правилата по предприсъединителната програма САПАРД. За да има селскостопански продукти, трябва да има кой да ги преработва. За да има кой да ги преработва, трябва да има къде да ги продаде. Затова станахме бананова република, каза той.

Той посочи още проблеми – липсата на модерни ефективни кланици, както и практиката в ДФЗ да се искат по три оферти от спечелилите проекти. Най-евтината машина не е най-ефективната, заяви Вътев и даде за пример Унгария и Полша, където се работи с референтни цени.

Млекопреработвателят Симеон Присадашки заяви, че в България годишно се преработват по 1 млн. тона сурово мляко, но сивата икономика е 45%. Само 5% от млякото е за лична консумация, каза той. Времето на домашното отглеждане на животни е безвъзвратно отминало и повече не трябва да се подпомага такъв тип производство, настоя Присадашки. Бизнесменът припомни, че отпадането на млечните квоти и руското ембарго са сега основен проблем за сектора.

Мандрите имат голям шанс да продават в Европа и това се случва с бялото саламурено сирене. Ние не можем да се конкурираме с жълти сирена и сухи млека, но можем да се конкурираме със сирене от овче и козе мляко, каза той.

Николай Вълканов от фондация ИнтелиАгро представи анализ за суровинната обезпеченост на преработвателните предприятия. Той припомни, че най-голям дял в произведената агропродукция имат зърнените и техническите култури. В същото време се понижава производството в по-интензивни отрасли като животновъдство, плодове и зеленчуци, към които вече са насочени повече средства в новия програмен период.

България има положителен търговски баланс единствено при зърнените и маслодайните култури. Производството им надвишава вътрешното търсене. В България се преработват до 38% от пшеницата, до 35% от царевицата, до 40% от слънчогледа и 20% от рапицата – в брашна, фуражи, масла и горива, отбеляза анализаторът.

При чувствителните сектори търговският баланс е отрицателен. Месопреработването разчита основно на вносни суровини: внасяме около 100% от говеждото, 65% от свинското, 40% от птичето месо и 15% от млякото.

Той отбеляза, че едва 50% от произведеното мляко в страната се продава в мандрите, а останалото е в сивия сектор.

Според експерта потреблението на преработени плодове и зеленчуци в страната като цяло намалява, но експортният потенциал на сектора нараства в последните години. От друга страна се очаква производителите да се ориентират към преработката.

Напоследък има възможности за все по-механизирано прибиране на продукцията, включително ако е за прясна консумация.

Според Николай Вълканов акцентът върху директните плащания и сляпата подкрепа във всички посоки в последните години са сред причините за недостига на суровини. Той смята, че трябва да се стимулират производството на дефицитни суровини, механизацията в интензивните сектори и преработката на суровини, които вече произвеждаме. Експертът допълни, че трябва да се прехвърлят средства от директните плащания към ПРСР, която по думите му е по-добър инструмент за развитието на селското стопанство.
 
Няколко фактора възпират развитието на сектора: разходите за прокарване на ток, узаконяването на сондаж – без вода няма земеделие, документите за строителство, работната ръка, опазването на собствеността, каза още той.