Зеленият преход е много повече от пренастройване на бизнеса

Големите български компании са започнали своята устойчива трансформация отдавна и за тях новите инициативи в тази посока са продължение на това което вече правят, а не някакъв нов процес. Това стана ясно по време на дискусиите в „Бизнесът и регионите – Трансформацията“, организирана от Българската стопанска камара и списание BGlobal. В нея участваха представители на правителството, бизнеса и местната власт.

Събитието бе открито от вицепремиера по европейските въпроси Атанас Пеканов, който във видеообращение, заяви на участниците, че пред българската и европейската икономика стоят много предизвикателства, които могат да бъдат решени само с общите усилия на бизнеса, местната власт и държавната администрация. Според него фокусът трябва да бъде насочен в три направления - регионалното развитие и намаляване на регионалните дисбаланси, политиките за декарбонизация на икономиката и дигитализацията. Той допълни, че за реализирането на целите има достатъчно европейски средства, които ще дадат възможности за насърчаване на малки и средни предприятия, на създаването на нови предприятия, научно-изследователска дейност, повишаване квалификацията на работещите, насърчаване на бизнеса за високотехнологични инициативи и др. „Но за да сме успешни е много важно да водим диалог между големите компании, малките фирми, местната власт, за да видим именно каква е тази визия, която искаме да изградим, за България на следващото десетилетие. България, която върви в крак с времето на глобалните процеси, и в същото време защитава своите предприятия и работещите в регионите“, завърши Пеканов.

Председателят на БСК Добри Митрев заяви от своя страна, че малките и средни предприятия действително са гръбнакът на икономиката ни, но нейният локомотив са големите компании, защото те са тези, които първи внедряват политиките за устойчивост, иновации и корпоративна социална отговорност. „Трябва да изясним как си представяме взаимните си ангажименти, така че трансформацията да се отрази не само на големите компании, а на малките, хората и местните общности. За да може тази трансформация да не е драматична, да знаем социално-икономическата цена, която всички ще платим“, каза шефът на БСК.

По време на дискусията Илия Гърков, вицепрезидент на „Дънди прешъс металс“ и изпълнителен директор на златотодибвната компания за България сподели, че за него трансформация означава промяна от едно състояние в друго, а устойчивост означава, че няма връщане назад. „Именно това постигнахме ние, когато преди 17 години от едно банкрутирало предприятие, изградихме лидер в иновациите в световната минна индустрия“, обясни Гърков. Според него скоростта на такава трансформация е впечатляваща, защото в страната няма предпоставки за нея. Той даде пример с Австралия, където за получаване на разрешение за добивна дейност отнема 3 месеца, докато в България този период е 17 години. Въпреки това „Дънди“ успя да отвори първия рудник у нас след 40 г. – Ада Тепе край Крумовград. И междувременно внедри смарт център за дистанционно управление на минните дейности, автономен подземен дрон и намали консумацията си на енергия при флотационните процеси 10 пъти. Последната иновация, чийто тестове са завършили наскоро е за автономна 45-тонна машина, която да работи без водач в рудника.

За Доминик Хамерс, изпълнителен директор на групата „Геотехмин“, която управлява над 20 дружества с общо 4000 служители, устойчива трансформация е да разбереш как твоя бизнес въздейства върху околната среда, хората и икономиката. И как да направиш така, че бизнесът да продължава да го има. „Нямаме специална стратегия за устойчивост, но балансът между екология, икономика и общество, винаги е бил в центъра на нашата работа. Това не е нещо еднократно, а нещо което се прави постоянно. Може би не трябва да говорим за трансформация, а за устойчив напредък“, смята той. Той даде пример с инвестиция направена още през 2009 г. в рудник „Елаците“. Неговата пълна автоматизация намалява с 4300 т емисиите СO2, много преди това да стане приоритет на ЕС. В момента групата инсталира две  фотоволтаични централи върху покривите на сервизните бази ProAuto на Геотрейдинг АД в София и Етрополе.

За друга компания, участник в конференцията, собственото производство на електроенергия има съвсем конкретни параметри. Иван Градинаров от „Аурубис“ заяви, че предприятието си е поставило за цел да задоволява половината си нужди от електроенергия от такава произведена от ВЕИ до 2050 г. Компанията вече изгради фотоволтаичен парк в близост до производствената си база, но той покрива само 2,5% от общата консумация на година. „Последните месеци цените на тока са доста високи. Тази тенденция ще се запазва, като по отношение на устойчивото развитие на компаниите е много важно те да си осигурят източници. Особено за енергоконсумиращо производство, като нашето“, допълни Градинаров. Той спомена и провеждащото се в момента експериментално захранване на анодна пещ на компания от групата в Хамбург, която ползва водород за гориво. Ако този опит бъде успешно завършен, то нищо чудно тази технология бързо да се приложи и в България.

Бисерка Янева, директор Човешки ресурси в „Асарел Медет“ изтъкна, че за последните 20 години компанията е инвестирала 1.4 млрд. лв. в седем различни направления. Заради изключително ниското съдържание на мед в рудата (0.27% при средно за сектора около 0.5 и 1%) те са принудени постоянно да внасят и внедряват нови технологии, защото иначе ще загубят ефективност и конкурентоспособност. Дори през миналата пандемична година и занижената икономическа активност, са вложени 75 млн. лв. инвестиции. Така през годините компанията е спестила 45% емисии от минните превозни средства. С модернизацията в обогатителната фабрика са намалени с 15% разходите за електроенергия на флотационната фабрика.

Румен Цонев, главен изпълнителен директор на КЦМ 2000 пък посочи, че българският бизнес има редица конкурентни предимства и може да акцентира върху тях, вместо само да следва тенденциите. „Преди 20 години в КЦМ започнахме да работим и преди 5 години внедрихме една от най-иновативните технологии в света – вместо да редуцираме оловния окис с въглерод и да получим металът олово и въглероден двуокис, от който всички в момента се оплакваме, използвахме втория метод за получаване на олово – редуцирахме оловния окис с оловен сулфит, който се съдържа в рудата и получихме олово и серен двуокис, от който се произвежда сярна киселина, един от най-употребяваните химикали в света… Успяхме да увеличим добива на основни и остатъчни продукти от суровините ни. Имаме най-съвременния завод за производство на олово, като намалихме с 20 пъти ползваната енергия“, посочи Цонев. Днес компанията произвежда акумулатори за съхранение на електроенергията, добивана от соларните и вятърните електроцентрали и въпросът на Цонев е защо те не се използват за съхранение, а се внасят батерии, произведени дори извън ЕС. Държавата трябва да работи да се създадат дълги вериги на доставки в България, да използваме нашите конкурентни предимства, а не да сме просто пазар на дълги вериги извън Европа, е позицията на шефа на КЦМ. Сегашната ситуация според него не е устойчива и трябва да се работи за по-голяма самодостатъчност на национално и регионално ниво. 

Главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Цветанка Минчева от своя страна обяви, че банката разработва кредитни продукти, които подпомагат малкия и средния бизнес в прехода към въглеродно неутрална икономика. Големите компании имат научно-изследователски капацитет и ресурси, с които да се приспособяват към промените в обкръжаващата среда, като дигиталната трансформация и зелената сделка, която ще предопределя световната икономика. На малкия бизнес обаче му е необходима подкрепа. По думите на Минчева, днес финансовите институции трябва да познават въглеродния отпечатък, оставян от техните клиенти и дори да не желаят, понасят риска, от климатичните промени. За това и догодина ще се проведе първият стрес тест върху финансовия сектор за устойчивостта му на фона на климатичните промени.

Скоростта, с която промяната се случва, е огромна и продължава да се ускорява. Не се променя само някакъв аспект, а целият ни бизнес модел, като само за последните 10 години банковият сектор може би се е променил повече, отколкото за последните 100, или 500 години, обясни още Цветанка Минчева. За това сега секторът на банките има три основни роли. Да е до клиентите, когато правят своите инвестиции. Не просто да участва в съставянето на плановете им, но работи заедно с клиентите в проектирането на трансформацията. И в същото време полага усилия да поддържа устойчивост в условията на зелената сделка и прехода към въглеродна неутралност.

Като пример тя посочи, че в момента повече от 90% от операциите, които банките осъществяват, се инициират от човек, или организация, които не се намират в банков клон.

Картата на регионалното развитие на България се променя в последните години, като промените не следват административно-териториалното деление на страната. С тези думи на икономистката от Института за пазарна икономика Светла Костадинова започна вторият панел на форума „Бизнесът и регионите – трансформацията“. Наблюденията на ИПИ показват, че през 2020 г., въпреки пандемията, в големите общини с водещ отрасъл промишлеността безработицата намалява, но това се случва и в някои малки общини. Изводът е, че когато общините работят заедно, се постигат успехи. А маркерите на успеха са работата в клъстери от общини, с фокус върху човешкия капитал, специализацията, административния капацитет и сътрудничеството на местната власт с компаниите, които вече са се установили на място, каза Костадинова.

Едва от 2013 г. държавата видя ролята на общините да привличат и задържат инвеститори и те могат да връчват сертификат клас В, каза изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в република България Силвия Георгиева. Но побърза да уточни, че този инструмент не е особено привлекателен и досега са връчени едва 10 сертификата. Индустриалните зони в Пловдив, Шумен и пр. обаче са свидетелства, че местната власт може да привлича и задържа инвеститори.

Георгиева изтъкна, че над 7 млрд. лв., или над половината от предвиденото по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС ще бъдат за общинска инфраструктура и местните власти започват да се готвят за това. И че според новите изисквания за еврофинансиране е необходимо да кандидатстват поне 3 общини в сътрудничество с бизнеса. Георгиева посочи, че в Северна България вече се създават партньорства от 5 и повече общини.

„Общината изпълнява много важна балансираща роля при предлагането и търсенето на труд, а задържането на хора и инвестициите са много важни за развитието на общините“, каза социалният от своя страна зам.-министър Иван Кръстев. Той говори за неравномерното регионално развитие и изтъкна, че в последните години цената на труда в столицата е с една четвърт до една трета над средната за останалите областни градове.

Над 1,2 млрд. по Плана за възстановяване и устойчивост ще се реализират от социалното министерство, припомни Кръстев. Един от големите проекти ще е платформа за дигитално обучение на всички българи. Проектът е за над 327 млн. в. и до 2026 г. трябва да осигури обучение на 500 000 души, което е 1/6 от работещите. Целта е да покрием всички сегменти, първо хората с нулеви дигитални компетенции, защото опасността е да се озовем пред цифрова пропаст – малцина супер квалифицирани, с дигитален профил, и маса неумеещи да боравят с цифрови технологии, каза зам.-министърът. И добави, че средствата по Програмата за развитие на човешките ресурси в новия програмен период са значително повече – над 2 млрд. лв., защото инвестициите в бъдещето са инвестиции в развитието на човешкия капитал.