Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Имената на бизнеса

Георги Стоев: България се нуждае от имидж на технологична инвестиционна дестинация

Все още успешните зони в страната ни са непознати дори в близките за родината страни, твърди консултантът

Георги Стоев: България се нуждае от имидж на технологична инвестиционна дестинация

Георги Стоев, икономист в Industry Watch, в студиото на Bloomberg TV Bulgaria. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Георги Стоев завършва английската гимназия в София и университета на Лувен, Белгия. Започва професионалния си пък като макроикономист в Института за пазарна икономика. Съосновател е на аналитичното звено Industy Watch. В момента е стратегически консултант на водещите проекти за индустриални зони в България и председател на платформата за дигитална трансформация на традиционните индустрии Trakia.Тech. Стоев е един от инициаторите на Международната мрежа на стратегическите консултанти, чрез която цели да наложи имидж на България като технологична дестинация.

Г-н Стоев, кое в глобалните индустриални трендове е възможност и кое риск за България? Не изоставаме ли от вълната, наречена Индустрия 4.0?

Почти без изключение корпоративната среда в компаниите, които посещавам в България, е ориентирана към насърчаване на иновациите и внедряването на нови технологии. Като част от ценностите и мисиите на някои по същество “традиционни производители” виждаме самоосъзнаване на високотехнологични предприемачи. Повечето собственици и мениджъри определят компаниите си като иновативни и в много от случаите държат това да е ясно за служителите, макар трудно да успяват да комуникират това послание извън компанията. Виждал съм различни примери, в които в компаниите е наложена ценностна система, която приема експериментирането и серийните проби и грешки за нормална част от бизнес ежедневието. В този смисъл, може би леко изостава медийният интерес към темата, но определено българската индустрия има силен потенциал за сериозен скок в четвъртата индустриална революция.

Все пак България все още има имидж на производител на ишлеме, нискоквалифициран труд, и промишленост с не особено висока добавена стойност. 

Още по темата


Това се променя по чисто пазарни причини. България губи конкуренти предимства в сектори, които се развиваха на ишлеме (като облеклото и обзавеждането например), но пък печели позиции в машиностроенето. Оцеляването и развитието на пазари със силен конкурентен натиск е комбинация между постоянен стремеж към ефективност и таргетиране на нишови сегменти от пазара.

В машиностроенето конкурентно предимство на голяма част от компаниите спрямо чуждестранните им конкуренти е тяхната гъвкавост спрямо изискванията на клиентите. Докато международните компании са ориентирани към производството на стандартизирани изделия, българските компании действат по поръчкови задания.

Наистина ли вярвате, че най-критично е да променим имиджа на България в очите на мултинационалните инвеститори в производството? Не беше ли достатъчно установяването на силен IT сектор?

Въпреки медийния фокус върху IT сектора в България като най-динамично развиващ се най-големият отговорник за създаването на нова заетост у нас е преработващата промишленост. Производствените предприятия в момента създават заетост за около половин милион трудови договора и са отговорни за заетостта в свързани индустрии поне за още толкова. Голямото възстановяване на пазара на труда започна и ще продължи именно в тези сектори, където е насочен и най-сериозният инвеститорски интерес. 

Най-големият отговорник за създаването на нова заетост у нас е преработващата промишленост

Освен имиджови промени са важни и промените отвътре - това започва с установяване на увереност у българските предприемачи, че са достатъчно способно да създават глобални продукти, и завършва с подготовка на нови поколения таланти с умения за бъдещето, все по-голяма част от които очакваме да останат в България.

Кои са ключовите заинтересовани страни в процеса на имиджова трансормация на една инвестиционна дестинация?

Разбира се, всичко започва с установяване на широка местна коалиция от партньори, които споделят обща визия за бъдещето на техния град или регион. Насищането и със самочувствие може да е дълъг процес, но не трябва да се отчайваме от това. 

Аз лично съм силен оптимист за Габрово като технологичното сърце на България

Пловдивчани вече знаят, че техният град е индустриалната столица на България и в този процес бяха въвлечени много повече играчи от играчите на пазара на имоти. Други дестинации ще последват този пример, всеки със собствена визия и идентичност.

Аз лично съм силен оптимист за Габрово като технологичното сърце на България. Но не трябва да пропускаме важен фактор - това е международното позициониране на дестинацията, поставянето на дадения град на карата на Европа. От опит знам, че е нужна мрежа от международни стратегически консултанти, които да бъдат буквално вербувани за посланици на технологична и индустриална България.

Вие сте съосновател на аналитичното звено Industry Watch. Ще успеете ли да пренесете този опит в новата ви роля на стратегически консултант “на терен”?

Натрупах много важен опит, контакти и визия за бъдещето като управляващ съдружник в продължение на 13 години на Industry Watch, което се утвърди като важен мозъчен център (think tank) в България. За мен лично да премина от аналитичния сектор към сферата на стратегическото консултиране е промяна, която е естествено и логично продължение на предишната ми позиция на управител на Industry Watch. 

В България има няколко важни мозъчни центъра и смея да твърдя, че има относително добре развит независим анализаторски сектор. От работата ни последните години знам, че това е необходимо, но не достатъчно условие. Има нужда от директна работа с инвеститорите и техните международни консултанти. Затова моята лична мисия е установяване на силни връзка с тази мрежа от консултанти в работата ми за по-технологичен имидж на България.

Вие сте известен привърженик на минималната държава. Как този подход е приложим към изграждането на коалиции, които включват и публични заинтересовани страни, за промотиране на една инвестиционна дестинация?

Най-успешният пример в това отношение до момента беше Тракия Икономическа Зона (ТИЗ). Водещата инициатива за развитието на ТИЗ дойде от частния сектор. Местните власти подкрепиха проекта, като на по-късен етап той получи признание и от централната администрация. В момента считаме ТИЗ за успешен пример за публично-частно партньорство, но е важно да имаме предвид, че водеща роля през цялото време запази частната част от това ПЧП. 

Необходимо е активизиране на българските търговски представителства в чужбина


Без да преувеличавам значението на ролята на държавата за тези процеси, все пак може да дадем някои практични насоки за развитието оттук насетне. На първо място според мен са усилията по брандиране и утвърждаване на нова идентичност на България като технологична инвестиционна дестинация. С това упражнение частният сектор и общините имаха известни затруднения, донякъде и липса на самочувствие да брандират цялата страна.

Нещо повече - редица инвеститори търсят “морална подкрепа” от правителството чрез писма за намерения и подкрепа, подписани от възможно най-високо ниво. Без това да е особено ангажиращ акт за българската администрация, все пак увеличава доверието в дестинацията. Още нещо, необходимо е активизиране на българските търговски представителства в чужбина. Все още успешните зони в България са непознати дори в близките за България страни. Ще се наложи по-активна кампания в Западна Европа и Скандинавия, както и вероятно обединяване на усилията с “конкурентни” зони в Румъния и Полша.

По статията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Бойчо Попов

Последни новини

Коментари (0)


Още от Имената на бизнеса
Ивайло Пенев: 2018 г. ще е по-волатилна и с по-ниски доходности от 2017 г.