Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Имената на бизнеса

Петър Андронов: Сегашните продажби не трябва да се превръщат в бъдещи загуби

Лошите кредити са спирачка за икономическия растеж, твърди главният изпълнителен директор на ОББ

Петър Андронов: Сегашните продажби не трябва да се превръщат в бъдещи загуби

Снимка: ОББ

Петър Андронов е главен изпълнителен директор на ОББ и кънтри мениджър на КВС Груп за България. Започва кариерата си в белгийската финансова група KBC през 2007 г. Назначен е за главен изпълнителен директор на СИБАНК през 2008 г. и за главен изпълнителен директор на ОББ – през 2017 г., когато тя става част от белгийската група. От 1997 г. до назначаването си в KBC Груп г-н Андронов работи в Българската народна банка (БНБ), като от 2002 г. до 2007 г. е главен директор на управление „Банков надзор” в БНБ. В периода 2005 – 2007 г. е наблюдател и член на Европейския банков комитет и на Комитета на европейските банкови надзорници към Европейската комисия. В същия период е наблюдател и член на Банковия надзорен комитет към Европейската централна банка. Петър Андронов е носител на 3 награди „Банкер на годината“, а в края на миналата година беше отличен и с Приз „Буров“ за банково управление. Председател е на Асоциацията на банките в България.

Г-н Андронов, преди седем години европейските лидери се споразумяха да защитят от кризи банките на Стария континент, как бихте определили резултата към днешна дата?

- Бяха създадени съществени инфраструктурни решения, с които да се осигури защита от нова криза. Говоря за фондовете, които бяха изградени, за да обезпечат финансово процеса по преструктуриране, както и за законодателните процедури, които се въведоха, за да осигурят процеса на преструктуриране при криза. На база на опита от предишната криза се подготви голяма гама от инструменти, които да бъдат на разположение при необходимост.

Има обаче една много специфична особеност в тази развита инфраструктура от процеси, фондове и институции. В нея има заложени принципи, които на практика не са тествани масово в нова криза. За пример бих посочил намаляването на негарантираните депозити до някакъв размер, който може да бъде покрит от активите или трансформиране на пари на кредитори на банкови институции в капитал.

Инструменти, които изглеждат рационално на книга, бяха приложени в един-два отделни случая по време кризата след 2008 г., но никога не са прилагани масово и не са тествани в по-сериозни условия. Така че има изградена инфраструктура, фондове и правила, но те не са тествани в истинския живот и дано не се налага.

Може ли да се каже, че секторът в момента е заседнал по средата между федерална система и национална регулация? Питам, защото сякаш неспособна политически да завърши банковия съюз, еврозоната проявява притеснители признаци за даване на заден ход и то така, че щетите, нанесени от следваща финансова криза, биха могли да бъдат още по-тежки, поне така твърдят анализатори...

- Дискутираните въпроси са по линия на защита на депозитите и това как схемите за защита на депозитите ще бъдат интегрирани в един общ организъм, така че фондовете, създадени в една страна или група страни, да са разположение и на трети страни. В съюза това е много труден въпрос, защото политическият диалог винаги опира до точката, в която се сблъскват две позиции - как така с фондове, събрани в Германия например, ще плащаме за депозити в Гърция. Този тип разговори са неизбежни и естествени. Но, ако трябва да оценя това, което имаше преди кризата от 2008 г., и изграденото сега – нещата са несравними. Сега администрацията е по-въоръжена със способи да действа. Подчертавам, обаче, че много от оръжията на колана ѝ никога не са ползвани и тепърва ще покажат колко са добри при необходимост. Разбира се, надявам се да не се налага да бъдат тествани в големи мащаби. 

Още по темата

Наскоро ЕП одобри нови правила за третирането на просрочените кредити, как това ще се отрази на кредитните институции в България?

- Европейската администрация, която работи по темата „лоши кредити“, има две направления – ЕК и ЕЦБ. Съществува разбирането, че лошите кредити, особено в някои страни от южна Европа, са спирачка за икономическия растеж. Смята се, че наличието на лоши кредити е една от причините за бавното възстановяване на Италия и за нейното трудно достигане на нивата на растеж на БВП отпреди кризата.

Смята се още, че необслужваните кредити пречат на бизнеса и на банките да започнат на чисто и са постоянна спирачка за растеж. Правилата бяха изработени основно заради това, че съществува разнобой в третирането на лошите кредити и в тяхното диагностициране в страни членки на ЕС. Различни са начините, по които се оценяват капиталово, както и стимулите в отделните държави да прилагат еднакво третиране и насърчаване на банките да чистят по-бързо лошите портфейли.

Новите правила трябва да послужат като еднакъв подход, достатъчно мотивиращ във всяка страна, банките да чистят бързо или поне постепенно. В правилата е заложен принцип на плавно достигане на максимално натоварване на собствения капитал. Капиталът на банките, които имат много лоши кредити и не са успели бързо да ги почистят, ще бъде санкциониран с определена фракция или пропорция от тези останали неизчистени лоши кредити. Т.е. банките в средносрочен период ще имат възможност активно да чистят, така че когато инструментът, приет от ЕК и ЕЦБ, достигне максималното си ниво на въздействие, ако са си свършили работата, то не би трябвало да имат проблеми. Ако са отлагали чистенето много години, тогава ще го усетят болезнено.

В последните години нивото на лошите кредити у нас спада драстично. Според вас на какво се дължи – на дисциплинирани заемополучатели или на факта, че банките заделят повече провизии?

- Дължи се на добрата икономика. Добрата икономика е най-хубавата среда не само за гражданите, които увеличават доходите си, а и за бизнеса, който просперира. Те са клиентите на банките и когато те са в добра кондиция и са здрави, то и техните заеми се обслужват в срок. Когато икономиката расте, на практика условията за почистване на лошите кредити стават многократно по-благоприятни и това помага на банките да чистят все повече.

БНБ препоръча на банките да намалят броя на новоотпуснатите кредити и да внимават с поемането на рискове. Смятате ли, че в момента има апетит за риск?

- Централните банки наблюдават темпа на растеж на кредитите и в случая конкретно – растежа на ипотечните кредити – със специфична матрица от изчисления. Така те могат да преценят дали според критериите на матрицата за измерване ръстът е надминал здравословното си ниво. БНБ не прави изключение и тъй като ръстът на ипотечните кредити достигна двуцифрени числа през последните тримесечия, тя алармира участниците на пазара да внимават, защото навлизаме в зона с потенциална турболентност. 

Не сме достигнали критичната фаза, нито сме застрашени от нея, но реално растежът на кредитите надминава растежа на цените на имотите, а през последната година задмина и растежа на доходите. Това се инкорпорира в матрицата за изчисление и се установява по какъв начин е дебалансиран растежът на ипотечните кредити. Затова БНБ сигнализира пазарните участници, увлечени в състезанието за повече продажби, да държат кредитните стандарти стегнати и да не отхлабват условията, така че да държат качеството на портфейлите високо и в бъдеще. Сегашните продажби не трябва да се превръщат в бъдещи загуби.

Можем ли да говорим за сходни сценарии със ситуацията от преди кризата, тогава имаше огромен ръст на потребителските кредити и този балон в един момент се спука?

- Категорично не. При предишната криза ситуацията беше коренно различна. Сегашната реалност няма нищо общо с 2008 г. Нито едно от обстоятелствата тогава не може да се съпостави с това, което се случва сега количествено. Тогава цените на имотите растяха с пъти, сега растат с няколко процента на година. Заплатите и тогава, и сега растат, но тогава имаше бурни скокове.

Имахме преки чуждестранни инвестиции в сектора на недвижимите имоти, измерени в милиарди, каквито сега няма. Те увеличаваха много цените. Имахме растеж на кредитния портфейл, който се измерваше с десетки проценти – нещо, което е немислимо в момента. Нито една от особеностите на онзи период не се забелязва днес. Въпреки това, всяка централна банка трябва и да реагира своевременно преди проблемът да стане неуправляем. 

Според вас притеснителна ли е тенденцията, че потребителските кредити растат с огромни темпове, докато корпоративните доста изостават в това отношение (или поне тези за малките фирми)?

- Не, не е притеснително. Все пак ви обръщам внимание, че ръстът на потребителските кредити се смята и в контекста на това, че в статистиката на банките се добавиха и нови участници, които еднократно увеличиха обема на кредитите и създадоха привидност за много голям растеж. Трябва да имате предвид и че банките чистят просрочията си по бизнес кредити на по-късен етап от икономическия растеж. На първия етап чистят потребителски и ипотечни кредити много по-бързо, а на по-късен етап извършват окончателните процеси с лошите си фирмени кредити. Те се случват на по-късен етап, защото правните способи за изпълнение на един голям фирмен кредит са много сложни и продължителни.

Много от процедурите по приключване на лоши кредити се реализират в късния период и те отпадат от банковите отчети и баланси, създават впечатление, че фирменият портфейл расте по-бавно, а той се чисти в момента от старите лоши кредити и затова моментното му нетно увеличение изглежда по-скромно.

Няма как да не попитам какво очаквате от процеса на присъединяване на България към Европейския надзорен механизъм и ERM II? Има доста „скелети в гардероба“, особено що се отнася до точките и ангажиментите, които България е поела.

- От нас се очакват доста неща, включително да направим и оценка на това как функционира банковата система. Поставени са много задачи, които касаят различни сектори. Колко точно ще изпълним от всички мерки, които са заложени, зависи от нас. Колкото и да изпълним (разбира се, колкото повече, толкова по-добре), при какъвто и да е отговор от ЕЦБ и ЕК, резултатът за нас ще е положителен.

Дори решени 20 или 30 от 100 проблема, пак е по-добре, отколкото 0 решени. Нека да е ясно и друго – дори 100 проблема да решим, все пак процесът е много сериозно обвързан политически и изисква освен ние да си свършим работата, и другата страна да поеме отговорността и да подкрепи България да стане пълноправен член. Това изисква не само всички усилия от наша страна, но и водещите европейски политици да убедят собствените си избиратели, че ние сме си свършили работата. Това също е голямо предизвикателство.

Но дори по този път да не стигнем съвсем до края или това да не стане веднага, възможността да променим много неща, които са ни ясни като проблеми, си струват усилията.

Влизането ни и в Банковия съюз не е ли в наш ущърб? Например вече България плаща вноски в Европейския фонд за преструктуриране, чрез който се спасяват банки.

- Този въпрос трябва да го претеглим по-внимателно. Истината, която непрекъснато обичаме да си повтаряме, е, че искаме да заменим недоверието в нашите институции с доверие към някой външен субект. Ако може да сменим нашите съдии с германски, полицаите с германски, банковите надзорници с такива от Франкфурт...

Ние сме готови да платим голяма цена за това, защото мислим, че ще е по-добре за нас. И когато правим тези преценки, не е лошо да не забравяме склонността ни към подобни избори. Искаме ли например някой друг да участва в нашия банков надзор, който е далеч от нас, за да сме спокойни, че гледа с безпристрастно око? Тези неща са част от нашия избор. И трябва да преценим кое е по-важно за нас.

Очаквате ли „изненади“ от стрес тестовете и проверката на качеството на активите?

- Прегледът на качеството на активите и стрес тестовете не са новост. Това се случва за втори път в такъв мащаб. Различното е, че за първи път биваме оценявани от ЕЦБ, както и че сега стрес тестовете се правят с по-малък брой банки и с подновена методология и обновени стандарти. Действително, като всеки пръв път, ние трябва да имаме едно наум и да се подготвяме за различни сценарии. 

Все пак смятам, че заради добрите условия колегите са натрупали повече резерви и са създали по-сигурна среда от предишния стрес тест. Затова вярвам, че ще се представим добре на сегашната оценка. Предстои да видим резултата, трябва малко търпение.

По статията работиха: автор Ралица Пейчева, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (20)

   1| 2    
1
 
19
 
20
преди 1 месец
Няма профилна снимка
(Има обаче една много специфична особеност в тази развита инфраструктура от процеси, фондове и институции. В нея има заложени принципи, които на практика не са тествани масово в нова криза)Предполагам 50% от тези принципи ще изтекат в канала при следващата криза.Точно при световни кризи всеки спасява първо себе си и интернационализма ще иде по дяволите.Количественните облекчения на ЕЦБ не бяха в нормални дози,а свръх предлагане което създава и новите балони.Не знам кога и къде ще се спукат,но виждам ,че в основата ще са пак банките.Мнение на един лаик.
2
 
14
 
19
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Много лобизъм в банковата система.Не приемат закона за личния фалит.Все неща дето другаде ги има,а у нас се правят на умрели лисици.Тогава когато е споделен риска голяма част от банковия надзор ще се облекчи.
1
 
10
 
18
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Мисля,че банката трябва да си застрахова кредита и така отговорността ще е споделена
6
 
13
 
17
qnidopi до: khao
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Аз мисля от гледна точка на пазара. Пазарна логика е че ако с теб се договорим да ти дам актив за временно ползване срещу възнаграждение, ти трябва да ми го върнеш. Риска от невъзстановима загуба всеки бизнес си го калкулира в цената на продукта. Юридически няма логика ти да имаш право да не ми върнеш часто от МОЯТ актив, защото си решил че имало пазарен риск и трябвало да го споделим загубите. Твоята логика би сринала всяка пазарна икономика. Звучиш ми като истински социалист, те много обичат да споделят когато загубата е за чужда сметка. Не проумявам как го намираш за нормално, пък като гледам пишеш грамотно..
4
 
10
 
16
khao до: qnidopi
преди 1 месец
Няма профилна снимка
разликата между двама в този спор ни е че ти мислиш само за интереса на рентиера (банкта) ... а аз искам просто в една сделката двете страни да са равнопоставени... като е лоша сделка, и двете страни да понесат загубата споделено. защото това е нормално!

Още от Имената на бизнеса
Рецептата за работеща здравна система - промяна на финансовия модел