Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Имената на бизнеса

Рецептата за работеща здравна система - промяна на финансовия модел

Администрирането на средствата за здраве нанася само вреди, коментира Андрей Марков, председател на ББА

Рецептата за работеща здравна система - промяна на финансовия модел

Андрей Марков, председател на ББА, и Свилена Димитрова, заместник-председател на ББА. 

Българската болнична асоциация (ББА) и Investor Media Group отличиха най-добре представящите се лечебни заведения в страната в Класацията "Най-добрите болници". Рейтингът е базиран на специално проведено проучване, изготвено от IQVIA, по редица критерии - технология, специализация, персонал и качество на услугите. Резултатите от националното класиране "Най-добрите болници" в 7 специалности може да видите тук.

Какъв е приносът на класацията за болничната помощ в България, кои са най-големите проблеми в българското здравеопазване, какъв е успешният здравен модел за страната, коментират пред Investor.bg Андрей Марков, председател на ББА, и Свилена Димитрова, заместник-председател на ББА.

- Бихте ли споделили каква е мисията на проекта и защо е важна класацията „Най-добрите болници" за здравеопазването?

А. М. Класацията „Най-добрите болници" е важна преди всичко с високата си полезност за обществото. В развитите страни отдавна са стигнали до извода, че трябва да има повече информация в публичното пространство за здравната система, за най-добрите болници и най-добрите лекари. Защото въпросът кой е най-добрият лекар винаги е в главите ни, когато трябва да решаваме къде можем да потърсим помощ, което пък е свързано с най-добрите болници. Бихме искали в систематизиран вид да предоставим по-добра информация на гражданите, за да могат да решават къде и как да търсят здравна помощ.

С. Д. Българската болнична асоциация има за цел да бъде обединител на лечебните заведения в България и затова искаме за обществото, за пациентите и за професионалистите да бъде ясно какви са критериите, с които трябва да бъде в съответствие здравната система, така че лечебните заведения наистина да отговарят на очакванията на обществото.

- Кои според вас са ключовите критерии за развитие на болниците в България?

А. М. Много е важна оценката на участниците в процесите – на пациентите, на лекарите, на представителите на лечебните структури, на участниците от страна на институциите.

С. Д. Трите основни критерия, които се откроиха в процеса на изготвяне на класацията, (но и са важни, когато говорим за конкурентоспособност на лечебните заведения), са: експертизата на професионалистите, която обезпечава персоналната грижа и отношение към пациента, доброто ниво на технологиите – съвременна медицинска апаратура от последно поколение, както и новите медицински практики и иновации в лечението.

- Защо е важно критериите за конкурентоспособност да станат разпознаваеми за обществото?

А. М. Често пъти за много хора остава скрита картината какво трябва да имаме пред очите си, за да направим избор за лечение. И често тези, които търсят в системата, не могат лесно да се ориентират в многообразието на сайтове, печатни издания, присъствие на практики с комерсиална цел. В подобна среда понякога изборът не е много истински, а ние се притесняваме най-много от лъжливите моменти в практиката. Така че искаме да предоставим систематизирана и задълбочена информация, която да гарантира възможността да бъдат избирани лечебните заведения и специалисти по един правилен начин, без хората да бъдат подвеждани. Разбира се, тази система ще бъде допълвана и саморазвиваща се във времето, защото така функционират тези класации в развитите страни. Те са достъпни и всеки човек може да отвори една класация, например за най-добрите болници в САЩ, и веднага да види коя е най-добрата. Това дава яснота на момента, без да е необходимо да се споделя. Класацията дава достъп до бърза ориентация сред клиниките и помага за достъп до тази информация лесно и своевременно. 

Още по темата

С. Д. Всъщност класацията дава картина за лечебните заведения по специалности и по географски региони в България. Но в първата година от нейното съществуване са избрани седем ключови медицински специалности, като идеята е във времето да се обхване цялата гама от медицински специалности, които са важни за обществото.

А. М. Това е началото на една практика, в която има голям смисъл. Идеята е да дадем повече информация и то не само за пациентите, а за обществото като цяло.

- Има ли проблем с качеството на медицинската помощ в българските лечебни заведения?

А. М. Имаме огромен проблем с това в България, както и в други страни, разбира се. Някъде проблемът е решен по-добре, но това е цел, която се преследва с големи усилия във всички лечебни заведения. Съответно има и критерии за оценка на качеството на болничната помощ, на медицинската дейност, което е неспиращ процес.

- Според вас нарушено ли е доверието на българското общество в болничната помощ и как класацията би помогнала?

А. М. Преди всичко класацията помага с ясната картина за това какво представляват и как изглеждат болниците, подредени и по критерий качество. Тоест в понятието най-добри болници се включва именно и качеството на получаваната помощ. Важни са и системите за акредитация, тоест докъде и доколко болниците покриват критериите за високо качество на медицинските услуги, които предлагат.

С. Д. Неслучайно един от основните стълбове на класацията е пациентското мнение. И в този смисъл тя показва към кои болници е фокусирано пациентското доверие. А изводите ще допринесат да стане ясно към кои лечебни заведения хората могат да се обръщат спокойно. В цял свят съществуват подобни болнични класации, а България е една от малкото, в които нямаше такава. Затова и до този момент не можехме да влезем в европейските класации.

 


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

0
 
3
 
2
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Кого залъгвате, госпожо и господине на снимката? Както се пее в една българска песен "...а най-много себе си". НИЩО няма да се промени с тези виевати, половинчати и хибридни по характер, най-често лишени от последователност и здрава логика промени, които да целят ПОДОБРЯВАНЕ на здравния статус и здравното обслужване в БГ. (Може и в обратен ред). Вие ли не знаете, че БГ има най-висока смъртност в света - повече от всички африкански държави и такива във войни???Вие ли не вдявате, че българинът не го интересува как се казва шефът на здравната каса или на която и да е институция (и че Кирил Ананиев не е точният човек), а иска (и според мене прекалено смирено) да има правото на добро и човешко обслужване.
Хайде, мислете още и за да стигнете до реални резултати, ЩЕ ТРЯБВА да се допитате и до ОБИКНОВЕНИТЕ хора, вие, необикновените умници и дялани камъни.
0
 
1
 
1
преди 2 месеца
то хора вече немеме, вие си експериментирайте нема проблем, при гадния комунизъм си работеше ей 9 млн. бехме са сме преко сили 5рка състоящи се от маннгали и пенсии и 2 млн. работещи .... Ей ви рецептата


До 2030 г. населението в България ще намалее с 1,4 млн. души
60% от територията на страната ще се превърне в "демографска пустиня", хората ще са съсредоточени в шест града, прогнозира анализ на учени
https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/do-2030-g-naselenieto-v-bylgariia-shte-namalee-s-14-mln-dushi-270263/

Още от Имената на бизнеса
Сергей Пантелеев: През последните 8 години се направи доста в подкрепа на стартъпите