Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Имената на бизнеса

Венцислав Върбанов: Сега е моментът да създадем стратегия за земеделието

Необходимо е стратегическо решение за вноса на работна ръка, заяви председателят на АЗПБ

Венцислав Върбанов: Сега е моментът да създадем стратегия за земеделието

Снимка: личен архив 

Какво да очакват фермерите при очакваната промяна на европейската земеделска политика и как трябва да се реши проблемът с недостига на работна ръка в стопанствата – това коментира в интервю за Investor.bg Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). 

- Г-н Върбанов, докато очакваме окончателния вариант за Обща европейска селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., дотук ясно ли е какви промени могат да очакват фермерите?

- Първо започвам с уговорката, че към момента всичко все още е условно, защото големият дебат тепърва предстои. Нищо към момента не е окончателно.

Едно е ясно, че промени ще има. Ясна е посоката, в която се очакват, именно най-вероятно ще бъде наложен някакъв таван (на директните плащания – бел. р.).

Още не е ясно дали ще се даде правото страните членки сами да определят този таван, което като че ли сега е преобладаващото мнение. Повечето мнения са, че някакъв таван на плащанията трябва да има.

Също така всяка страна членка ще разработи свой стратегически план за развитие на сектора и чрез този план ще бъде обвързано самото финансиране.

Говори се много за опростяване. Тук искам да изразя лично мнение: винаги, когато в европейските структури се говори за опростяване, се наблюдава обратният ефект – нещо се е усложнявало. Дано този път да не е така. 

Още по темата

Иначе има нужда от опростяване на схемите на подпомагане и правилата, защото това ще е добре както за производителите, така и за администрирането на всички процеси, които касаят развитието на сектора.

Също е ясно, че ще има едно намаляване на бюджета. България е в по-добра позиция на фона на някои европейски страни. Има много други предизвикателства, с които ще трябва да се съобразяваме.

Истинският дебат не се е състоял, ние сме в процес на дебатиране.

- След като за първи път държавите членки ще подготвят стратегически планове за земеделието, какво според Вас трябва да заложи като приоритети страната ни?

- Първо трябва да бъдем реалисти. Сега наистина ще имаме възможност да направим една стратегия и да потърсим мястото на България, вземайки пример от недалечното минало. Преди 30 години страната имаше своето място на евопейските и световните пазари, въпреки че беше друга системата. 

Разбира се, трябва да отчетем, че по онова време имаше големи възможности – работна ръка. В момента такива възможности няма, но не бива да се повтаря това, което се случи досега – да оставим сектора да се движи по линия на най-малкото съпротивление.

Един отрасъл, зърнопроизводството, да се развива за сметка на останалите. Искам да подчертая, че това се случи именно поради липса на политика и стратегическо мислене. В последните няколко години чрез обвързаната подкрепа се видя, че може да бъдат насърчени отделни отрасли, просто трябва тази политика да бъде продължена и заложена в стратегията.

- Какво предлагате за обвързаната подкрепа?

- Трябва да се обърне внимание на зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството.
Имаме добра база по отношение на производството на зърно, просто трябва да се насърчи преработката му, принадената стойност да остава в България, не да изнасяме само суровина, при което печалбите са много по-малко.

- Какви мерки според Вас ще помогнат за решаване на проблема с липсата на работна ръка във фермите? Смятате ли, че еднодневните трудови договори са ефективна мярка? Какво мислите за вноса на работници?

- Трябва да се съобразяваме с обективните възможности и с реалностите. На този етап работа вършат еднодневните трудови договори и по-бързият достъп или внос на работници от други страни в България. В момента това е обвързано с такива сложни процедури, че почти не е възможно да се случи. Казвам почти, защото се случва, но са необходими месеци, дори години, за да се узакони присъствието на хора, които не са български граждани. Имам преки наблюдения.

Докато ние тук се мотаем с процедурни упражнения, стига се дотам, че за един обикновен работник трябва подпис на министъра. В други страни това е уредено и хората получават трудови визи след бързи проучвания. 

Това е един от най-големите проблеми, той тепърва ще се задълбочава и ще продължи да създава големи препятствия при решаването на въпроса с кадрите в селското стопанство.

Проблемът не засяга само селското стопанство. Застаряващото население, намаляването на раждаемостта – всичко това е свързано. Трябва да се търси стратегическо решение.

На този етап това, което е възможно, трябва да се направи. А именно хората, които могат да бъдат привлечени с еднодневни договори, да бъде узаконен техният труд и в същото време, искам да подчертая, трябва да се привлекат работници отвън.

Проблемът не е само в България, а цялостно в Европейския съюз. Имам преки наблюдения какво се случва в другите страни и всъщност през последните петнадесетина години българските граждани, които искаха да си потърсят късмета, отидоха да работят не толкова привлекателна работа в други европейски страни.

Сега към България има интерес от украински и молдовски граждани, които по-лесно могат да се приспособят у нас. Не трябва да се пропуска тази възможност, защото те, не намирайки прием в България, много лесно се ориентират и намират прием в Западна Европа.

- Защо АЗПБ предлага таваните на директните плащания да бъдат доброволни за държавите членки?

- Според нас това е най-правилният подход – всяка страна членка да определи в зависимост от спецификата и структураната на земеделието таваните. Всички сме наясно, че в България земеделието не е фермерството от типа на Германия, Холандия, страните от Западна Европа. При нас отрасълът се разви много бурно и набързо по един нетрадиционен начин. Не може нещо, което е градено повече от 20 години, в един момент с лека ръка да се зачеркне и да започнем пак отначало, защото това няма да доведе до нищо добро. Трябва да се потърси по-справедлив вариант, при който първо да не се разруши това, което е постигнато към момента.

Фермите, които са показали жизнеспособност и устойчивост, да не ги караме да тръгнат към изкуствено разделяне с цел усвояване на средства под формата на плащания. Да бъдат подкрепени и по-малките фермери, които в момента се чувстват по някакъв начин пренебрегнати и ощетени. Не мога да разбера защо те така смятат. Тук пред скоба излиза нещо, което на българите ни е заложено: постоянното гледане в канчето на съседа, една завист към съседите.

- На среща с евродепутати АЗПБ предложи страните членки сами да определят дефинициите за млад фермер и за истински фермер. Какви формулировки предлага АЗПБ?

- Това отново е свързано със спецификата на отделните страни. Ситуацията колкото и да си прилича и да е идентична, толкова е и различна.

Няма кой знае какъв интерес на младите хора към сектора, за най-голямо съжаление. Дори има примери, че децата на преуспели фермери не проявяват интерес към този бизнес и се преориентират. Тук трябва да се подходи с отчитане на спецификата в отделните страни при определяне на възрастовата граница и цялостната дефиниция.

- Очаквате ли противопоставяне в сектора при евентуално насочване на средствата от големи към средни или малки фермери, или пък раздробяване на стопанствата?

- Първо това не трябва да се допуска. Това е тънкостта на водената политика – да се потърси максимална справедливост, без да се създаде възможност за противопоставяне.

Големите станаха толкова големи не защото някой им помогна на тях или беше водена политика там, а просто защото нямаше никаква политика и всичко се разви по най-малкото съпротивление. След това обаче отговорността да се ръководи едно голямо стопанство, рисковете при това са много по-големи. Трябва да се отдаде заслуженото на тези хора, защото те са инвеститори, работодатели и данъкоплатци.  Всъщност те са гръбнака на българското земеделие.

Лаиците гледат едни цифри и казват: „как може толкова малък процент фермери да вземат толкова големи помощи“. Искам да подчертая, че може би вече от седем – осем години, а на някои места може би от десет години, рентата е в пъти по-голяма от субсидиите, които получават тези хора.

Няма населено място, в което рентата да е по-малка от субсидиите. Тези пари просто преминават през тези хора в собствениците на земеделска земя.

Ако се пресметне, става дума за милиарди. Именно това е секторът, който поддържа социално равновесие. Защото в селата и селските райони първо дават основен поминък на хората и след това един ресурс, който влиза в джобовете им, като помага за поддържане на тяхното жизнено равнище. Социалният мир в голяма степен се дължи на това.

Представете си, ако рентите бяха останали на 10 – 15 лв., както преди 15 години?

Понеже много се говори на тази тема, се създава в гражданското общество мнението, че се правят ферми, само за да се усвояват едни пари, което въобще не отговаря на истината. Да не говорим, че сме в конкурентна среда и се конкурираме с нашите колеги от други европейски страни при едни неравностойни условия, тъй като при тях подкрепата е по-сериозна.

Никога не съм делил хората, които се занимават със земеделие в България, на големи, средни и малки, защото те не са дефинирани. Всеки сам се самоопределя, когато се съпоставя с някой друг. Затова смятаме, че съществуващият дисбаланс може с водене на правилна политика и с насочване на отделни ресурси в една или друга посока да бъде преодолян.

- Предстои седмата национална среща на земеделските производители в България, какви ще бъдат акцентите?

- Всичко, за което досега си говорихме, ще намери място за дискусия. Най-големият акцент ще бъде именно преодоляването на кризата с липсата на работна ръка. Смятам, че това е темата днес, която трябва освен да дискутираме, да търсим решение.

На националната среща освен земеделски производители ще има и представители на институциите, най-вече ръководството на Министерството на земеделието, храните и горите. Затова много се надявам в следствие на дискусията и предложенията да се облекчи режимът за прием на работна ръка от другите страни за нашия сектор.

Ще бъде обсъдена и темата за подготовката на кадри за земеделието, но извеждам най-важния акцент. Защото в момента трябва да решаваме от днес за утре проблем, който ни е похлупил.

Що се касае до цялостната стратегия, нашата асоциация беше против прехвърлянето на земеделските училища към общините. Преди няколко години, още преди това да се случи, изразихме мнение, че държавата бяга от отрворност, че секторът ще бъде лишен от необходимите кадри, по простата причина, че не всички общини имат възможността да поддържат въпросните училища.

И ето, само след три – четири години се видя, че това е бил грешен ход и се надявам той да бъде поправен. Десетки са примерите как общини, които не могат да издържат тези училища, ги закриха. Този вакуум от кадри ще се засилва.

Как ще се развива земеделието в Европа след 2020 година и какви промени да очакват фермерите в Общата селскостопанска политика (ОСП)? Какви са възможностите за дигитализация в сектора? Разберете на 9 ноември по време на събитието „Клуб Инвестор – Агробизнес.

По статията работиха: автор Надежда Бочева, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

2
 
1
 
3
преди 1 седмица
При запазване на държавната грешка за неограничени щети от вредните намеси на Централната банка, колкото по-добре се изпълнява която и да е стратегия за земеделието, толкова са по-големи щетите.
За успешно развитие на земеделието е необходима защита срещу щети от вредните намеси на Централната банка.
0
 
9
 
2
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
В община Приморско и мисля съседните общини също, арендатора е един - Агротерра (колко изтъркано име има само) и дава аренда от 20лв. за всичките около 40 000 декара които обработва. Е не е ли готино да си монополист ?
1
 
8
 
1
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
"Няма населено място, в което рентата да е по-малка от субсидиите. Тези пари просто преминават през тези хора в собствениците на земеделска земя." - нищо общо с истината. За справка: рентата давана от кооперациите в селата Ъглен и Бежаново, обл. Ловеч - мах 28лв./дка

Още от Имената на бизнеса
Ева Македонска: България не е евтина дестинация за аутсорсинг бизнеса