Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Имената на бизнеса

Светослав Димов: В момента IT кадрите са по-консервативни към смяната на работата

Икономическият стрес е накарал компаниите от индустрията да преосмислят стратегиите си, твърди главният изпълнителен директор на DEV.BG

Светослав Димов: В момента IT кадрите са по-консервативни към смяната на работата

Снимка: DEV.BG

Светослав Димов обича да развива компании и да изгражда маркетинг стратегии. Ръководил е различни организации и екипи (между 4 и 40 човека). Има две компании зад гърба си. В момента е главен изпълнителен директор на DEV.BG. Със Светослав коментираме как реагира индустрията на настоящата криза, породена от коронавируса, както и предстоящата онлайн конференция на организацията. 

Г-н Димов, DEV.BG определя себе си като най-голямата IT общност в България. Като организация, която има поглед над индустрията, каква оценка бихте дали на последните няколко месеца, откакто коронавирусът достигна всички точки на света? Получи ли технологичната индустрия, включително и тази у нас, шанс да се промени към по-добро и в какъв аспект?

- За негативните ефекти от кризата се говори много. Нека да погледнем наистина към няколко аспекта, чрез които кризата влияе положително на сектора в България. Ще започна от най-краткосрочния към най-дългосрочния:

Охлаждане на пазара на труда. През последните години има голям недостиг на кадри в сектора, което доведе до определени изкривявания. Едно от тях е „честата смяна на работа“ (така наречения “job hopping”). Личното ми мнение е, че тази практика пречи на самите IT специалисти да се развиват по оптимален начин, защото не могат да навлязат в дълбочина. Освен това вреди на ефективността на компаниите и на продуктивността на целия сектор. В новата ситуация самите IT професионалисти подхождат по-консервативно към смяната на работа. Не очаквам това да е дългосрочен ефект – според мен през 2021 ще наблюдаваме постепенно възвръщане на старата тенденция.

Икономическият стрес ни кара да преосмислим стратегиите си и да направим организациите си по-ефективни. Това е един шоков, но оздравителен ефект на кризите във всички сектори.

В страната ни има много добре подготвен технологичен талант, но нямаме достатъчно опит и умения в бизнес и продуктовата част. Това ни пречи да има голям брой компании, които развиват свои собствени продукти. Секторът осъзнава това предизвикателство много ясно и в последните години все повече компании инвестират в посока на изграждане на бизнес и продуктов потенциал. Имаме успешни истории, но трябва да извървим дълъг път на промяна. В краткосрочен план кризата може да забави този процес, но в средносрочен със сигурност ще го ускори.

Кризите забързват определени процеси на промяна в обществен и икономически план. IT секторът ще е един от големите печеливши. Защото тенденцията е ясна – все повече индустрии ще са зависими от софтуер.

На конференцията DEV.BG All in One 2020 ще засегнете темата за IT сектора и кризите. Кой е най-големият урок, който българската технологична индустрия научи според Вас през годините?

- Това е труден въпрос. Има сравнително малко хора, които са достатъчно дълго време в сектора и имат поглед отгоре. Поканили сме един от тях на DEV.BG All in One 2020. Петър Митев е главен изпълнителен директор на Chaos Group. В сектора е от повече от 20 години. Изградил е компания с над 300 души, която е световен лидер в своята сфера. Ще бъде по-полезно за хората да чуят неговото мнение по темата, а не моето. Тази година конференцията е безплатна и онлайн, така че всеки желаещ може да се регистрира на 2020.dev.bg.

Кои от темите в конференцията ще са от полза на компаниите от сектора, които в най-голяма степен усещат негативния ефект от кризата?

- Хората, които очакват готови решения за справяне с кризата, ще са разочаровани. Идеята на DEV.BG All In One е участниците да си тръгнат с повече въпроси в главите си, отколкото са имали преди началото на събитието. Събираме едни от най-опитните и успешни хора в бранша и целта е те да те провокират да мислиш в нови посоки. Дискутираме теми, които ни помагат да сме по-добри професионалисти и да изграждаме по-стабилни компании. А именно тенденциите и предизвикателствата в бранша, отношенията между хората, граденето на екипи, лидерство, кариерно израстване, меките умения. Точно тези фактори определят доколко устойчива е една организация в неспокойни времена. 

Какви са разликите в предизвикателствата, с които се сблъскват съответно малките, средните и големите IT компании в България в момента?

- Бих разделил реакцията на компаниите в бранша на няколко етапа:

Шокът беше първият етап. През март и април много компании въведоха явни или необявени политики за замразяване на наемането. Повечето от тях нямаха реални финансови проблеми, но изчакваха какво ще стане.

През май и юни започна да се вижда реалният ефект от кризата. Имаше компании, на които се наложи да освободят персонал, тъй като не успяха бързо да заместят спрените им проекти. В тази ситуация веднага се появиха опортюнистите, които наемаха освободени професионалисти, понякога и без да имат належаща нужда от тях, само защото знаят, че в нормална ситуация отнема много месеци да намериш качествени и опитни кадри. Като цяло обстановката се успокои и повечето компании започнаха отново да наемат.

Тъй като IT секторът е обслужващ за много други индустрии, очаквам част от ефекта да се усети с леко закъснение и през есента. Но както споменах и по-рано, средносрочните и дългосрочните перспективи пред сектора са много добри.

Имаше няколко особено засегнати групи компании. Сред тях са стартъпите, които са в период на набиране на капитал, защото достъпът до капитал бе рязко ограничен за няколко месеца. Средно големите и големите аутсорсинг компании разбираемо са по-малко гъвкави заради размера си и за тях беше по-трудно да се адаптират бързо. Малките компании, които разчитат на малък брой B2B клиенти и нямат работещи продажбени екипи и фунии, попаднаха в много рискова ситуация. При част от аутсорсинг компаниите се получи и положителен ефект. Техни клиенти замразиха наемането на персонал, но не спряха развитието на проектите си, което доведе до повече договори за подизпълнителите.  

В средата на юли Българската стартъп асоциация поиска от правителството най-сетне да подкрепи технологичния бизнес. Организацията излезе с конкретни предложения, които, по думите ѝ, са били неглижирани с години. Кои са най-спешните проблеми за решаване в технологичната индустрия в страната?

- Технологичният сектор е много добре представен в Българската стартъп асоциация и колегите много добре дефинираха основните проблеми пред стартиращите тек компании.

Ако трябва да говоря общо за сектора, бих обобщил две основни посоки:

Данъчната и осигурителната политика пряко влияе върху конкурентоспособността на сектора. Основната част от IT индустрията в момента е представена от аутсорсинг компании и развойни центрове на международни продуктови компании. Не сме позиционирани като евтина дестинация, а като място, където получаваш добро качество на разумна цена (категориятаvalue for money). Всяко повишаване на данъчната и осигурителната тежест има потенциала да ни изхвърли от този сегмент и да станем прекалено скъпа алтернатива.

Липсата на кадри е основното ограничение за ръста на индустрията. Много академии и школи подготвят кадри и в момента секторът се бори с предизвикателството на принципа на частната инициатива, което е здравословно. Но за да запазим високото качество, трябва да се работи с децата от по-ранна възраст. Тук пак има частни проекти, BASSCOM също постига резултати с програмата си „Професия приложен програмист“, но работата с децата и училищата е въпрос на държавна стратегия и ще е трудно секторът да се справи сам в мащаб. „Вносът на кадри“ също е тема, която няма как да се реши без активната намеса на държавата. Сините карти може да не са най-актуалният проблем точно в настоящата ситуация, но след една година ще са отново гореща тема. 


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Имената на бизнеса
Hobo: Стремежът ни за 2021 г. е да станем изцяло въглеродно неутрални