Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Мобилни разплащания

Мобилните плащания ще изиграят ролята на интернет от преди 20 години

Вече плащаме услуги, сканирайки QR код със смартфона си, съобщи Владимир Буюклиев, изпълнителен директор на "Целум България"

Мобилните плащания ще изиграят ролята на интернет от преди 20 години

Владимир Буюклиев: В електронната търговия се вмъква нов начин на плащане – чрез CellumPay. Снимка: личен архив

Владимир Буюклиев работи дълги години в банковата система и заема последователно различни позиции, даващи основа за широки познания в банковото дело. От 1996 година насам дейността му е главно в областта на картовите разплащания. В момента той е изпълнителен директор на „Целум България“. С него разговаряме за плановете на оглавяваната от него компания и развитието на мобилните плащания в страната ни.

Г-н Буюклиев, преди около година представихте Cellum в България. Защо унгарската компания-майка започна експанзията си в чужбина именно от страната ни?

Това е интересен подход на унгарските колеги. По техните думи в страната ни те са намерили добра почва за бизнес развитието отвъд финансовата подкрепа на КТБ. В България има световноизвестни дадености, страната ни разполага с много добра инфраструктура и добри специалисти и като цяло е добра дестинация за IT бизнес. Това е обективната причина България да бъде първа стъпка в разширяването в международен мащаб.

За щастие тези дадености се потвърдиха и в практиката, защото проектът се осъществи на практика за една година. Работата, която трябва да се свърши по внедряването на подобен бизнес, е с много аспекти, но привършихме с всичко в рамките на само 7-8 месеца.

Сравними ли са двата пазара?

Да, като количествени и качествени характеристики и като манталитет сме много близки. В това отношение натрупаният в Унгария опит е много полезен и за нас поради това, че пазарите са близки. Австрия също е сравним по брой на населението, тя е и по-стар член на ЕС от България и Унгария. Но точно тук се прояви качеството на човешкия ресурс.

Cellum има доста проекти, но в България развива CellumPay. Бихте ли разказали повече за него?

CellumPay е семейство от продукти, зад които седи сериозна IT платформа. Видът, по който навлиза на пазара в момента, е само малка част от услугите, които постепенно ние ще разширяваме. За момента сме се фокусирали върху три основни вида услуги, чието разширение предстои.

Тези три услуги са: възможността за зареждане на предплатени карти за мобилни телефони; възможността за закупуване на стоки и услуги чрез сканиране на QR код и електронна търговия.

В електронната търговия се вмъква нов начин на плащане – чрез CellumPay. Крайният клиент получава възможността да комбинира начина, по който досега си е избирал стоки в сайта на даден търговец, с начина на плащане. Удобството е, че не се налага клиентът да въвежда лични данни или данни на картата, с която иска да плати. Единственото, което трябва да въведе е телефонен номер, или ID кода на CellumPay.

От тези три основни услуги сякаш най-революционно за България звучи плащането чрез QR код. Как конкретно би се случило то?

Плащането чрез QR код също има своите разновидности и в близките няколко месеца българските потребители ще се запознаят с някои от тях. Чрез QR код може да се плащат например месечни фактури. От тази услуга в момента вече могат да се възползват клиентите на „Софийска вода“, в чиито фактури от януари насам има внедрен QR код. По същия начин клиентите на "Евроброкер" могат да заплатят своята застраховка Гражданска отговорност. Подобна услуга пуска от февруари и „Виваком“ за клиентите си на договор.

Това е само едната разновидност. Друга разновидност е например плащането на сметка за такси. Много скоро софиянци ще могат да се возят в Green Taxi и да заплащат сметката си, сканирайки QR код. При тази разновидност клиентът сам избира сумата, която да заплати, като тя не може да е по-ниска от дължимата сума. Шофьорът на таксито ще бъде уведомяван чрез смс за извършеното заплащане.

Наш партньор е и Българският червен кръст. Очакваме скоро БЧК да интегрира QR код в техните кампании, като начало в кампанията „Дари топъл обяд“.

Купуването на стоки с QR код е интересен аспект, но изисква повече време от гледна точка на техническото осъществяване, защото се изисква интеграция на нашите системи със системите на търговците. Освен това се изисква и търговецът да има определена нагласа и вече съществуващ логистичен процес.

В Унгария този процес, който ние наричаме M commerce - „мобилна търговия“ за разлика от чистата „електронна търговия“, вече съществува и работи, но и за тази страна то е новост. Там съществуват ограничен брой търговци, които предлагат услугата, но ние се надяваме до края на първото тримесечие услугата да е налична и активна и в България.

По отношение на електронната търговия българинът традиционно има опасения за сигурността на данните, които предоставя. Как бихте контрирали тези страхове?

Нашите системи и нашата услуга са на много високо ниво на сигурност, съизмеримо с "3 D securе" на Visa. Нивото на сигурност е постигнато с познати инструменти, но от най-висок клас. Ние разделяме информацията, съдържаща чувствителни данни, чрез познати методи, които се използват и в момента. Също така се използва и принципът на публичен и частен ключ и пин код. Тяхната комбинация обаче се ползва за първи път и нивото на сигурност е възможно най-високо. Затова не е случайно, че в Унгария нивото на злоупотреби е практически 0%.

Колко струва използването на вашата услуга за крайния потребител?

Нашата цел е крайният потребител да не плаща допълнителни разходи и за момента я постигане. В основата на това стои нашият бизнес модел, според който разходите се поемат от търговеца. Така че за момента този тип услуги са безплатни за потребителя.

Бихте ли направили една прогноза в кратко- и средносрочен план за развитието на тази технология в България?

Трудно е да се даде отговор на подобен въпрос, защото имаме два фактора, които следва да бъдат обяснени.

Единият е изключително бързото нарастване на броя смартфони. Този фактор действа положително на развитието на подобен вид услуги. Хората, които ползват смартфони, са хора, които са отворени за новости, иновации, които биха приели да ползват и нови начини за комуникации и плащане, ако са удобни за тях.

От друга страна, както на унгарския, така и на българския пазар има склонност на хората да не вярват прекалено на новостите, особено що се отнася до плащането на нещо. Тази консервативност е друг фактор, който действа пропорционално на първия.

Така че е доста трудно да се прецени кой от двата фактора ще надделее в краткосрочен план. Факт е обаче, че в Унгария след 1 година дейност има над 1 млн. клиенти и месечно над 15 хиляди транзакции. Но това не е голямо количество от гледна точка на възвращаемосттта на нашите инвестиции. Ние обаче съзнаваме, че не би трябвало да имаме бърза възвращаемост, защото това би натоварило силно клиентите. Целта е този нов тип на плащане и нов тип обществени взаимотношения да бъде наложен на пазара, за да може хората да свикнат с него и да започнат да го ползват. Защото това е и фактор за човешкия напредък и развитието на обществото като цяло.

Какво би станало след 5 години не бих могъл да кажа, като се има предвид, че животът на хората се забързва с геометрична прогресия. Но сигурно този пазар ще се развие бързо.

Едно нещо обаче е сигурно и неопровержимо и ще се докаже във времето. Както преди 10-15 години интернет беше нещо ново и от него започна една нова ера в развитието на обществата, използването на смартфоните като средство, изграждащо човешките взаимоотношения, ще даде нов етап в развитието на обществата.

По статията работи: Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

Коментари (0)


Още от Мобилни разплащания
Европарламентът гласува нови правила срещу геоблокирането