Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

На фокус

Променят ли кризите финансовите показатели?

Анализът на финансовите отчети по време на криза крие опасности, но те са преодолими, твърди д-р Петър Петров

Променят ли кризите финансовите показатели?

Снимка: Pixabay

д-р Петър П. Петров*


Кризите променят структурата на активите и пасивите на предприятията от всеки засегнат отрасъл или сектор от икономиката. Всичко това рефлектира върху основни финансови коефициенти – за възвращаемост, обръщаемост, ликвидност и ливъридж. Като пряк резултат от тази промяна вземанията губят от ликвидността си, за разлика от материалните запаси, а показателят за бърза ликвидност (Quick ratio) показва значително заблуждаващо по-добри резултати, отколкото в предкризисни и следкризисни периоди.

Още през втората половина на 2018 г. редица авторитетни пазарни анализатори, институционални инвеститори и политически лидери индикираха за сигнали, че се задава нова финансова криза. Като част от причините JP Morgan Chase, Кристин Лагард, Даниела Бобева и Емил Хърсев отбелязват сериозното нарушаване на ликвидността, което може да бъде ключов атрибут на следващата глобална криза. Днес очакваните икономически (и безспорно кризисни) измерения от разпространението на коронавируса тепърва предстоят да бъдат измерени и анализирани. А отвъд глобалните процеси всяка бизнес организация е изложена на риск от нерегулярни кризи – промеждутъчни, частни, отраслови или структурни. В този контекст възниква резонният въпрос: Променят ли кризите финансовите показатели и по-специално считаните за традиционни маркери, т.е. приетите за норма значения на един или друг показател за анализ на финансовите отчети?

Още по темата

Отговорът на този въпрос ни разкрива и опасностите, които крие анализът на финансовите отчети по време на криза, както глобална така и локална – на ниво отрасъл или предприятие. И тук, ако има добра новина, тя е във факта, че човечеството разполага със 100-годишен опит в областта на основните финансови съотношения, свързани с кризисните процеси – съотношенията на ликвидност.

Правилото „две-към-едно“ и стадиите на кризисния процес

Като част от стадиите на кризисния процес кризата в ликвидността се свързва с редица фактори, чието непреодоляване води предприятието до фалит: а) Нарушаване на конгруентността (съвпадението) на сроковете на вземанията и задълженията; б) Неудовлетворителна капиталова структура; в) Липса на резервни фондове, покриващи загуби, а оттам и декапитализация; г) Неудовлетворителна работа с клиенти и други дебитори; д) Предоставяне на необезпечени стокови кредити; е) Големи капиталовложения с продължителен срок на откупуване; ж) Значителен обем нисколиквидни активи; з) Намаляване на кредитоспособността на предприятието; и) Високо ниво на задължения към кредитори, доставчици, персонал държава; й) Други форсмажорни обстоятелства.

През 1919 г. в труда си „Проучване на кредитната барометрия“ Александър Уол посочва, че е възприето съотношението на обща ликвидност (Current ratio) да показва поне два долара текущи активи за всеки долар текущо задължение. Тази теория е известна като „правилото две-към-едно“ или „банкерско правило“ и още от 1919 година е неоспоримо, че това съотношение е резултат само от обичайната практика и не е използван научен метод за установяване на това изискване и в много случаи то не е нито разумно, нито икономическо безопасно като кредитен или инвестиционен принцип.

Правилото „долар-активи“ и кризата на първичния автомобилен пазар от 2009 г. - 2013 г.

Все по същата кредитна логика – логиката на ликвидацията, още през 1936 г. Хари Гутман посочва логическата рамка на съотношението за бърза ликвидност (Quick ratio), наричано съотношение „долар-активи“ (т.е. пари и вземания) към текущи пасиви, като допълнение към обичайно използваното текущо съотношение.

Често пъти зададените още от 20-те и 30-те години на миналия век нормативни значения на показателите за обща и бърза ликвидност (Current ratio and Quick ratio), съответно 2:1 и 1:1, се оказват толкова устойчиви, че дори и опитни финансови анализатори пропускат да забележат структурните промени, които предизвикват глобалните и локални кризи и кризисни процеси върху текущите активи. Пример за такива промени можем да видим в направения от автора анализ на предприятията, формиращи първичния автомобилен пазар в Република България за периода 2007 г. – 2017 г. В рамките на този анализ бе установено, че в кризисни периоди материалните запаси са по-ликвидния актив, за разлика от вземанията, които губят част от възможността си да се превърнат в пари, без загуба на историческа цена (Фиг.1).

Фиг. 1. Динамика на вземанията и материалните запаси, представени като процент от текущите активи (2007 г. – 2017 г.), на предприятията, формиращи първичния автомобилен пазар в Република България.

 Като пряк резултат от тази промяна в качеството „ликвидност“ на материалните запаси и вземанията е променената динамика на показателите за обща и бърза ликвидност (Current ratio and Quick ratio), като в кризисния период (2009 г. – 2013 г.) показателят за бърза ликвидност показва значително и заблуждаващо по-добри резултати (до 0,95 през 2010 г.) , отколкото в предкризисния и следкризисния периоди. Сходни са процесите и при показателя за обща ликвидност, който в кризисните 2010 г. и 2013 г. отчита най-добрите си стойности за целия изследван период – съответно 1,37 и 1,40 (Фиг 2).

Фиг. 2. Динамика на показателите за ликвидност (2007 г. – 2017 г.) на предприятията, формиращи първичния автомобилен пазар в Република България.

 Забележка: Коефициентът на кризисна ликвидност се изчислява като от текущите активи се приспаднат вземанията и получената величина се съпостави с текущите задължения.

Какво да се прави?

Кризата е непланиран и нежелан процес, както и преломен момент във функционирането на предприятието. Криза в предприятието означава дефицит на парични потоци за поддържане на текущите стопански и финансови потребности. В допълнение – кризите променят структурата на активите и пасивите на предприятията от всеки засегнат отрасъл или сектор от икономиката.

Всичко това рефлектира върху основни финансови коефициенти – за възвращаемост, обръщаемост, ликвидност и ливъридж. Задача на анализаторите е да преценят доколко увеличените нормативни значения на част от тези финансови съотношения не са резултат от кризисни процеси, и ако това е така – да се въздържат от тяхното използване или да приложат алтернативни подходи при анализа.

От гледна точка на ликвидността нашата препоръка е в кризисни ситуации да не се разчита на коефициента за бърза ликвидност (Quick ratio), а да се използва коефициентът на кризисна ликвидност (Crisis Liquidity Ratio, CLR), който се изчислява, като от текущите активи се приспаднат вземанията, а получената величина се съпостави с текущите задължения.

* Авторът е магистър по счетоводство, финансов анализатор и бизнес консултант. Д-р Петров е завършил и специализации по финансов и кредитен анализ по програми на Manchester Business School и Institute for Financial Services London. Материалът е предоставен на Investor.bg.

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от На фокус
И "Еврофутбол" остана без лиценз