IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Румъния: Можем да се присъединим към ERM II през 2024 г.

Консолидираният бюджетен дефицит ще се върне под 3-процентовия таван на ЕС през 2022 г., изчислява финансовият министър Флорин Къцу

10:47 | 29.01.20 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg L.P.</em></p>

Снимка: Bloomberg L.P.

Настоящата цел на Румъния да се присъедини към еврозоната през 2024 г. изглежда в момента „много амбициозна", тъй като трябва да се коригират твърде големи икономически дисбаланси. Това мнение изказа финансовият министър на страната Флорин Къцу пред частната телевизионна станция Digi24.

Румъния, 20-милионна страна, която се присъедини към Европейския съюз през 2007 г. заедно с България, на няколко пъти отлага плановете си за приемане на еврото, докато се бори за постигане на Маастрихските критерии и опитвайки да изравни икономиката, стандарта на живот и работата на институциите си с тези на по-богатите страни. 

Румъния приключи 2019 г. с дефицит от 4,6% от БВП, над прогнозата при корекцията на бюджета през ноември 2019 г., за 4,4%, съобщи министърът на финансите. 

"Макроикономическите дисбаланси от последните три години не позволяват на Румъния да влезе в еврозоната преди 2024 г., тоест една година след планираното присъединяване на България", каза още Къцу, който изчислява, че консолидираният бюджетен дефицит ще се върне под 3-процентовия таван на ЕС през 2022 г.

Той заяви още, че с подходящи мерки Румъния може да подготви икономиката си да за присъединяване към ERM-II, предшественик на членството в еврозоната, през 2024 г. 

"Нека да бъдем честни. Зависи колко бързо ще коригираме това, което се случи през последните три години. Ако коригираме бързо дисбалнасите без много висока цена за икономиката, можем да се надяваме да влезем през 2024 г. първо в Европейския валутен механизъм (ERM-2), а след това и в еврозоната", посочи Къцу в интервюто си. 

Южната съседка България планира да се присъедини към ERM-II тази пролет и да приеме еврото през 2023 г. Плановете за това бяха наречени „реалистични и възможни“ от ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева през уикенда, а в началото на седмицата и  управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев увери, че страната се движи по план по пътя за приемане на еврото.  Вече сме на финалната права. Промяна във валутния борд няма и ние ще влезем в ЕРМ II с този курс, това е сигурно. България е много близо до стратегически европейски пробив", категоричен бе Димитър Радев. 

Именно България, Румъния и Хърватия са членовете на ЕС, които публично са заявили желанието си да се присъединят към единната валута и правят стъпки в тази насока. 

Румъния отчита бърз икономически растеж през последните години, но страда от хронична политическа криза. Нацията отчита и една от най-големите разлики между богатите и бедните в Европа. Средните заплати са само около 650 евро (725 долара) месечно, една четвърт от тези в Германия, което помага да се обясни защо толкова много румънци напускат страната. Населението спадна от 23 млн. души при пика си по време на комунизма до 20 млн. души сега, коментира Bloomberg.  

Политическата нестабилност е ендемична: от 1989 г. има 20 министър-председатели, почти същия брой като тези в Унгария и Полша, взети заедно, и въпреки одобрението на новото правителство преди няколко месеца отново се очертават нови парламентарни избори, след като на 10 януари премиерът Лудовик Орбан (който управлява едва от 2 месеца) заяви, че се е договорил за изборите с президента Клаус Йоханис.

Бившият лидер на най-голямата партия Ливиу Драгня  пък излежава присъда от три години и половина за организиране на незаконни плащания. Неговият много хвален главен прокурор – Лаура Кьовеши, която оглави чистката срещу клептокрацията на страната, преди да бъде отстранена, беше назначена на същата роля в Европейската комисия, първият ръководител на тази институция.

Въпреки целия политически хаос Румъния до голяма степен просперира през последните три десетилетия, особено в годините преди и след глобалната финансова криза през 2008 г. Доходите се повишиха, тъй като важният технологичен бранш и секторът на автопроизводството подхранват една от най-бързо развиващите се икономики в ЕС. Но щедрото намаление на данъците и повишаването на заплатите в публичния сектор, насърчени от Драгня и целящи да привлекат гласоподаватели към партията му, натовариха бюджета и ограничиха вътрешните и чуждестранните инвестиции.

Бюджетът на Румъния за 2020 г. предвижда дефицитът да достигне 3,59% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Неотдавна правителственият Фискален съвет обаче заяви, че бюджетният дефицит може да нарасне до 4,8 процента от БВП през 2020 г., до над 6 процента от БВП през 2021 г. и над 7 процента през 2022 г.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 05:59 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още