IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

ИПИ: Започва ли забавяне на икономиката?

Перспективите за 2018 са умерено добри, макар и да са по-песимистични в сравнение с 2017 г. , но цените ще растат през есента, очаква Десислава Николова

09:01 | 18.08.18 г. 10
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

Тези дни НСИ и Евростат публикуваха най-ранната оценка за българската и другите европейски икономики през второто тримесечие, които показват леко забавяне на растежа в ЕС, включително и в България. Растежът на годишна база (според коригираните за сезонност и еднократни ефекти данни) в ЕС е бил 2,2% през периода април-юни спрямо 2,5% предишното тримесечие, а в България той е достигнал 3,4% спрямо 3,6% за предходните три месеца.

Повечето икономики в ЕС отчитат леко забавяне на растежа, включително и най-големите – в Германия забавянето е най-леко, от 2,0% на 1,9%, но във Франция (от 2,2% на 1,7%), Италия (от 1,4% на 1,1%) и Испания (от 3,0% на 2,7%) то е по-осезаемо, показва анализът на Десислава Николова от икономическия екип на Института за пазарна икономика.


Източник: Евростат

Все пак данните за Европейския съюз и особено за Германия се оказаха по-добри от очакванията, така че за момента говорим по-скоро за лека низходяща корекция, а не за началото на „твърдо приземяване” на европейската икономика.

Притесненията за растежа в Европа през втората половина на годината са свързани най-вече с разразилите се търговски войни по инициатива на американския президент, влошеното доверие на германските фирми от преработващата промишленост и валутната криза в Турция.

От една страна, редица големи европейски банки и банкови групи имат експозиции към Турция, а от друга Турция е петият най-голям износен пазар за ЕС на база данните за 2017. Що се отнася до второто, обезценяването на валутата ѝ, ако не се обърне, означава удар по вноса на Турция от ЕС. Това ще се усети и от българската икономика – пряко през износа на България за Турция (по последни данни Турция е четвъртият най-голям външен пазар за страната) и непряко през негативните ефекти от срива на турската валута върху другите европейски икономики, към които изнасяме.

В България забавянето на икономиката се вижда по-ясно през данните за брутната добавена стойност по икономическите сектори, която расте с 3,1% на годишна база през второто тримесечие спрямо 3,4% през миналото тримесечие. Благодарение на високия ръст на т.нар. корективи – с 4,3% на годишна база, растежът на БВП достига 3,4%. Корективите от своя страна отразяват добрата събираемост от непреки данъци през тримесечието, която коментирахме наскоро.

Прави впечатление също така, че през второто тримесечие крайното потребление се е засилило и е отбелязало реален ръст от 4,7% спрямо 3,3% предходното. Основен фактор, който подкрепя потреблението на домакинствата, е продължаващият ръст на заплатите (с около 8% годишно средно за тримесечието).

Докато ръстът на заплатите е по-висок от инфлацията, потреблението ще продължи да нараства. Освен това все по-видимият ръст на кредита към домакинствата също работи в посока повече потребление. Добрият старт на летния туристически сезон, ако съдим от увеличаващия се брой чужди и местни туристи, както и от по-големия брой реализирани нощувки, също подкрепя потреблението и е много вероятно да стои зад ускорения му ръст през второто тримесечие.   

Инвестициите също продължават да растат с добър темп – 4,4% на годишна база, като тук обяснение може да се търси както в строителния бум, така и в  набирането на скорост на проектите от новия програмен период за европейските средства.

Износът на стоки и услуги, обаче, бележи сериозно забавяне в ръста си, до 2,7% на годишна база през второто тримесечие. Макар и разочароващи, данните за износа не са изненада, тъй като по-рано публикуваната статистика за външната търговия със стоки на НСИ показваше стагнацията на износа на стоки (ръст от едва 0,9% годишно) през периода април-юни.

Слабото представяне на износа тази година се дължи на големия спад в износа към трети страни (-15% за първото полугодие), който растящите пазари на ЕС на успяват да компенсират. Проблемите в третите страни са концентрирани в няколко основни пазара за България – Турция, Египет и Русия, където спадът е двуцифрен и от порядъка на няколко стотици милиона евро тази година.

При Турция обяснението трябва да се търси в девалвацията на лирата, при Русия – в наложените от ЕС санкции, а при Египет статистиката на НСИ за външната търговия показва рязък спад на износа от България на нефтени масла тази година, които основно стоят зад общия спад на износа към тази страна. 

Забавянето на съвкупното производство, обаче, както и бързият ръст на разходите за труд последните 2-3 години вероятно са основната причина за насищането на пазара на труда през второто тримесечие.

Разходите за труд се повишиха чувствително както заради по-големите осигуровки (осигурителната вноска за пенсия нарасна с 2 пункта през 2017-2018 г., а минималните осигурителни доходи продължиха да се увеличават административно), така и заради дефицитния пазар на труда, където заплатите растат с бърз темп с цел привличане и задържане на кадри. През миналата година ръстът на заплатите прехвърли 10%, а в първото полугодие на тази се движи в рамките на 6-9% на годишна база.

Ако съдим от наблюдението на работната сила в периода април-юни, пазарът на труда, изглежда, вече достигна и премина своя пик. За това говорят както липсата на по-нататъшен растеж в броя на заетите през второто тримесечие, така и застоят при икономически активните.

Макар и коефициентът на заетост да продължава да пълзи нагоре (от 52,2% в съшия период на 2017 г. до 52,5% сега за населението на 15 и повече години и от 67,2% на 67,9% за най-активната група, 15-64 г.), броят на заетите спада с близо 15 000 души на годишна база. Причината за това е, че знаменателят – населението – спада с повече от броя на заетите, което води до ръст на коефициента.

Икономически активните също спадат като абсолютен брой, като тук това повлиява и коефициент на икономическа активност, който се свива от 55,8% на 55,5% за лицата над 15 години. На този фон продължаващото намаление на безработицата – с около 32 000 души и съответно от 6,3% миналата на 5,5% тази година – не означава, че са разкрити нови работни места (имаме спад при заетите). По-скоро част от преди безработните или са станали икономически неактивни, или са заминали да работят в чужбина.

Може би най-важната новина от наблюдението на работната сила е именно спадът на икономическите активните. Това означава, че на пазара на труда в момента ресурсът, който представляваха част от икономическите неактивните, явно е изчерпан и работодателите надали могат да разчитат на по-нататъшно активизиране на представители на тази група.

В същото време в туризма се вижда разширяване на практиката с внос на работници от бившите републики на СССР, което беше тествано за първи път като практика през миналата година – явно тази практика работи успешно. Паралелно с това потенциален ресурс на местния пазар на труда може да се търси в сезонни или други краткосрочни работници от България в други страни, като тук основният фактор би бил заплатите – т.е. колкото повече заплатите продължават да растат и да се приближават до офертните нива в конкурентни пазари на труда, толкова местни работници ще са по-малко „изкушени” да търсят работа в чужбина.

Разбира се, растежът на заплатите зависи от бизнес моделите на фирмите, от техните пазари, от икономическия цикъл и от ред други фактори.

Като цяло, перспективите за 2018 остават умерено добри, макар и да са по-песимистични спрямо прогнозите от края на 2017 г. Към момента икономиката има всички шансове да отбележи растеж над 3%. Основните рискови фактори остават Турция, международните търговски войни и ускоряващата се инфлация, която достигна рекордните за последните няколко години 3,5% през юли.

Ръстът на общото ценово равнище вероятно ще продължи като тенденция и през есента заради лошата реколта при зърното, вторичните ефекти от цените на горивата и увеличението на цените на газта и парното, които тепърва ще се усетят с новия отоплителен сезон.

Това е възможно да има своя негативен ефект върху потреблението заради „изяждането” на част от разполагаемия доход, което пък да повлияе върху крайното потребление като двигател на растежа.
 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 13:22 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от виж още

Коментари

10
rate up comment 4 rate down comment 1
Lucifer
преди 5 години
Съжалявам приятелю, но този път ще си платиш кредитите, колкото и да ти се плаче, знам че боли, но НЯМА ДА ИМА ДЕВАЛВАЦИЯ НА ЛЕВА!!! 1 ?=1,95583лв. Ще има инфлация на ?-и клонингa му BGN!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 3 rate down comment 9
крас
преди 5 години
ТУРЦИЯ ИМА ИКОНОМИКА И ДЕВАЛВИРА ВАЛУТАТА СИ. БЪЛГАРИЯ НЯМА ИКОНОМИКА , А ЛЕВА Е НАДЦЕНЕН. РЕЗУЛТАТА: Убита българска икономика Стоките в магазините или КИТАЙСКИ или ТУРСКИ Хранителните ни стоки не само, че са внос и са ***, но и цените им са по високи от тези в Испания , Италия , та дори и в Германия. ДРАЖТЕ ГО ТАКА ЛЕВЧЕТО НАПОМПЕНО , ПЪК ДА ВИДИМ КОЙ ЩЕ ОСТАНЕ В ТАЗИ ДЪРЖАВА И КОЙ ЩЕ ПАЗАРИ ОТ МАГАЗИНИТЕ НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ВЕРИГИ. Хората вече ходят на шопинг в ТУРЦИЯ , СЪРБИЯ , ГЪРЦИЯ ... НАЛИ СЕ СЕЩАШ ЗАЩО СЕ ПАЗАРИ МАСОВО ОТ ТЕЗИ ДЪРЖАВИ!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 6 rate down comment 1
Lucifer
преди 5 години
Преди време, когато се обсъждаше дали не е уместно да девалвираме лева в отношение 4лв за 1? при влизане в ЕЗ, Стефан Софиянски направи едно мн.интересно и стресиращо изказване: и последния селянин вече не държи левове след 1997г. Който има спестявания са в ? а другите са обърнали всичко в имоти и злато. Кого ще изненадате или просто ще направите пак услуга на кредитните милионери но този път ще загубят банките! Ако искате да се напълнят пак банките с реални пари а не с голи кредити нека девалвираме ? в отношение 1лв. за 1? !!! И без това разполагаме с такова огромно покритие от евро банкноти за левовете които в банките сега са в символично количество. Това ще е шамар за всички които са преяли с кредити и имоти! Искате изненада-ето я най-оздравителната изненада! Аз разбира се не споделям мнението му защото това би било убийствена дефлация, но е факт че той изкара акъла на най-алчните *** в БГ, поне седмица ходеха като урочасани след бомбата на Софиянски, за което го поздравявам!!! БНБ вече се ангажира пред ЕЦБ че ще контролира инфлацията и ще запази курса 1?=1,95583лв до влизането в ЕС и по този курс ще се обменят всички левове когато бъдат заменени с евробанкноти!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 5 rate down comment 1
Lucifer
преди 5 години
Може и да си прав по принцип, Но ситуацията е катастрофична в цялата ЕЗ! Инфлация в ЕЗ има, лихвените проценти са отрицателни а "количествените улеснения" ежемесечно заливат целия ЕС с трилиони виртуални ?! И това ако не е катастрофа! ....за $ да не говорим....там нещата отдавна са извън контрол и никакъв протекционизъм и мита няма да направят Америка отново велика! Когато цялата световна финансова система е умишлено е катастрофирала, защо се учудваш че левовата маса е нараснала само с 60% за 4 год.???... ако се опитаме да сметнем с колко трилиона ? и $ е нараснала световната фин.система....ооооо...ще ми се счупи калкулатора от огромните цифри дето вече не знам и как се казват... Всички валути са пари без стоково покритие! Защо да девалвират лева? Ако ?-паричната маса в ЕЗ е нараснала с количествените улеснения не с 60% а с 360% ще девалвираме ли ? към лева???...ПЕЧАТНИЦАТА е в ЕЦБ !!! БНБ се лиши от това удоволствие още 1997г. Ако печатат по-вече левове то е защото ни заливат с по-вече напечатано ? а и емигрантите пращат по-вече девалвирало ? а левовата маса се увеличава от влизащото в страната виртуално ? !Аз изобщо не очаквам ДЕВАЛВАЦИЯ на лева, просто от ЕЦБ няма да ни го позволят! Много хора се надяват да занулят кредити по начина на 1997г но никой по-вече няма да го позволи! Пак ще обеднеем, но не от наша печатница а от печатницата на ЕЦБ!!!!! А и гоним европейски цени и догонваме поне половин европейски доходи, което е само по себе си ускорено обедняване. Това е само мое мнение, може и да греша, но към днешна дата така виждам нещата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 9 rate down comment 7
крас
преди 5 години
Не желая да влизам в полемика , но виж данните от У-ние Емисионно на БНБ. Те са такива каквито съм ти ги посочил. Бих ти дал и някои други данни пак от У-ние Емисионно на БНБ касаещи НАПЕЧАТАНИТЕ БАНКНОТИ И МОНЕТИ В ОБРЪЩЕНИЕ които към 18.08.2018 год са 16,644 млрд. лв., а точно ЧЕТИРИ ГОДИНИ ПРЕДИ ТОВА са 10,642 млрд лв. !!!Разликата от 6 млрд. лв показва НАРСТВАНЕ НА ПАРИЧНАТА МАСА с цели 60 % които пресметнати на годихна база заформят ИНФЛАЦИЯ ОТ 15 % ЗА ТОЗИ ЧЕТИРИ ГОДИШЕН ПЕРИОД. Да не говорим, че когато през 1997 година въведоха борда същите тези банкноти и монети в обръщение бяха едва 0,834 млрд. лв. а сега са 16,644 млрд.лв.НЕ СЕ ЛИ Е УВЕЛИЧИЛА ПАРИЧНАТА МАСА близо 20 пъти?!Ами май, че ДА !!ПЕЧАТНИЦАТА РАБОТИ . ПРОБЛЕМА Е В ТОВА , ЧЕ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДОНИ И МЕСЕЦИ ТЯ ПРОСТО ПРЕГРЯВА !!Не желая да обяснявам как теглените от правителството валутни заеми се преобразуват в левове и се дава възможност за увеличение на паричната маса. НЕЩАТА СА КАТАСТРОФИЧНИ , НЕ ЗАЩОТО АЗ ТАКА СИ МИСЛЯ , А ЗАЩОТО ТЕ СА ТАКИВА. АКО ИЗНЕСЕНИТЕ ЦИФРИ НЕ ТИ ГОВОРЯТ НИЩО ТО ТОГАВА НЯМА КАКВО ДА СИ КАЖЕМ!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 6 rate down comment 5
Lucifer
преди 5 години
Мисля че с печатницата направо пресоли манджата! Тоя борд отдавна върза ръцете на печатарите. Друг е въпроса че и ? ни натиква допълнително чужда инфлация, та заедно с нашата ни идва в по-вече! Левът е копие на ? и при сегашния контрол на ЕЦБ тия гимнастики са само носталгия от края на миналия век! Преследването на по-високи доходи заради постигане на конвергенция и кандидатурата ни за ЕЗ неизбежно ще ускори чувствително инфлацията, цените ще изпреварят доходите разбира се. Този път пак ще обеднем, но без ДЕВАЛВАЦИЯ на лева и тая инфлационна спирала ще продължи контролирано до приемането на ? !!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 9 rate down comment 9
крас
преди 5 години
ДАННИ ОТ УПРАВЛЕНИЕ ЕМИСИОННО НА БНБ КАСАЕЩИ БАНКНОТИТЕ И МОНЕТИТЕ В ОБРЪЩЕНИЕ :1/ Към 18.08.2018 год ---------16,644 млрд. лв.2/ Към 18.05.2018 год. ---------15,586 млрд. лв.За три месеца паричната маса се е увеличила с 1,058 млрд лв. и с този темп на нарстване ще достигне до 4,232 млрд.лв. на годишна база. ПРЕСМЕТНАТИ ТЕЗИ ТРИМЕСЕЧНИ ДАННИ НА ГОДИШНА БАЗА ПОКАЗВАТ, ЧЕ ИНФЛАЦИЯТА ГОНИ ТЕМП ОТ 27 % !!!!!!!!!!!!!!ПЕЧАТНИЦАТА ЗА ПАРИ РАБОТИ ЗДРАВО, А БОРИСОВ РАЗДАВА ПАРИТЕ КАТО ДЯДО МРАЗ НА ВСИЧКИ ПО МАЛКО И МНОГО И ОТ СЪРЦЕ. ИКОНОМИКА НЯМА , А БАНКОМАТИТЕ БЪЛВАТ САМО НОВИ КУПЮРИ И ТО С ПОРЕДНИ НОМЕРА!!!НИЕ ВЕЧЕ СМЕ В ИНФЛАЦИОННА СПИРАЛА, КОЯТО ПРЕЗ ЗИМАТА ЩЕ ХВЪРЛИ СТРАНАТА В ИСТИНСКА ФИНАНСОВА КРИЗА.Обезценката на ТУРСКАТА лира и цените на енергоносителите ще покажат че БЪЛГАРСКИЯ ЛЕВ е един голям надут балон, на който ако въздуха не бъде изпуснат контролируемо ще ГРЪМНЕ И ПОМЕТЕ ЦЯЛАТА ДЪРЖАВА. ОЧАКВАМ СКОРО ДА БЪДЕ ЗАЛИЧЕНА ИНФОРМАЦИЯТА И ОТ САЙТА НА ПЕНСИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ. Тогава ще преминем и на УРАВНОВИЛОВКА НА ПЕНСИИТЕ. АПОКАЛИПСИСА Е ПРЕДСТОЯЩ. БЪЛГАРИЯ ПОТЪВА КАТО ТИТАНИК , А МЕДИИТЕ СВИРЯТ КАТО ОРКЕСТЪРА НА КОРАБА "ПОСЛЕДЕН ВАЛС" НА УПРАВЛЯВАЩИ И ОПОЗИЦИЯ.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 11 rate down comment 2
Vesko94
преди 5 години
Само преди няколко месеца заглавията в медиите гръмко разгласяваха анализите на какви ли не анализатори и специалисти, че предстои най-добрата година за българската икономика след финансовата криза, че пикът на растежа ще бъде достигнат именно през настоящата година, уви! За пореден път прогнозите бяха опровергани. Икономиката се забавя, а вдигането на лихвите все още дори не е започнало
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 13 rate down comment 3
doba
преди 5 години
В последните години покрай войната в Сирия българския ВПК имаше много поръчки, до голяма степен големия 'ръст' се дължи на това. С приключването на конфликта износът на 'стоки с двойна употреба' пада...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 13 rate down comment 1
lyusien
преди 5 години
А вие как мислите Преките чужди инвестиции намаляват и се разчита само на фондовете от Е С Преките чужди инвестиции са 4 по малко от това което пращат българските емигранти което води до увеличение на потреблението Но това не е достатъчно да стигнем до ръст от 4.5-5 %
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още