Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Начало

Какво се случи с приложенията за овладяване на пандемията?

Продължават опасенията за опазването на потребителските данни

Какво се случи с приложенията за овладяване на пандемията?

Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg

Технологиите помогнаха на света да отговори бързо на коронавирусната пандемия, но решенията за масово събиране на данни повдигнаха въпроси за правото на неприкосновеност, пише CNBC.

Дигитални системи, гривни за проследяване и мобилни приложения са само част от примерите за въведените от правителствата технологии, които имат за цел да следят движението на хора, в опит да се ограничи разпространението на вируса.

Огромни масиви от данни са били събрани, за да могат властите да получат точна информация, така че да управляват добре ресурсите и да създадат важни здравни и социални политики.

Въпреки това чрез мерките беше проправен път и за ефективно следене на контактите. Тези решения впрегнаха силата на данните по начин, който излага на риск личния живот на хората.

Спектърът на поверителността

Различните правителства използват разнообразни методи с различна степен на ефективност в борбата с пандемията. Някои бяха сметнати за по-противоречиви от други.

От едната страна е Китай, която пусна дронове, въведе изкуствен интелект и камери за наблюдение пред апартаментите на гражданите, за да си гарантира спазването на карантината и да следи публичните пространства.

В другия край на спектъра са западните страни като Германия, Италия и Швейцария, които имаха по-предпазлив подход.

Още по темата

Тези европейски страни попадат и под влиянието на Общия регламент за зашита на данните (GDPR), който влезе в сила в Европейския съюз като „дигиталния златен стандарт“ за опазване на данните и поверителността.

Страни като Сингапур, Южна Корея, Катар и Индия са някъде по средата. Всяка от тях пусна мобилно приложение, както и други решения, за да помогне на мерките за самоизолация и проследяване на заболелите.

Не всички приложения са еднакви

Сингапурското приложение TraceTogether се ползва доброволно от потребителите. Правителството твърди, че чрез него не събира никакви данни за локациите. Освен това въведе дигитална система за чекиране на всички публични места, включително в магазините и търговските центрове, за да следи контактите между гражданите.

Междувременно катарското приложение за проследяване Ehteraz е задължително за всички в страната.

В допълнение към приложението си за следене на контактите, Южна Корея използва информация от кредитни карти, записи от телефонни обаждания и записи от видео камери, за да създаде по-пълна картина за местонахождението и дейностите на гражданите.

Определени региони в Индия също въведоха инструменти за следене, като приложението Aarogya Setu, но събират записи от телефони и камери, както и данни за локацията от смартфони, за да откриват потенциалните връзки със заразени с коронавирус пациенти.

Проблеми със сигурността обаче бяха открити в приложенията в Южна Корея и Индия, където личните данни на хората, ползващи въпросния софтуер, са били уязвими на пробиви. Катарското приложение Ehteraz беше коментирано от Amnesty International, която обяви, че то има „сериозни недостатъци в сигурността“.

Въпреки че тези проблеми бързо бяха решени, продължаващото разчитане на дигитални инструменти повдигна въпроси дали законите за защита на данните са спазени.

Призиви за спиране на масовото събиране на данни

Европейският съвет за защита на данните и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) призоваха правителствата да преустановят и отменят изключителното използване на данни, когато пандемията приключи.

Тук се визира информацията за местоположението на хората, която е придобита чрез обаждания или приложения за смартфони.

По думите на Шанаваз Бейкър, съветник по сигурността в американската технологична фирма F5 Networks, ако данните се събират централизирано и се съхраняват с криптиране, компаниите могат да спрат събирането на информация и да унищожат основния ключ, който позволява достъп до тези данни.

„Където е възможно, данните трябва да се токенизират, за да се намали влиянието на пробивите“, коментира още той.

Токенизирането на данни означава превръщането на чувствителна информация в произволна последователност от знаци, за да се защити от нарушения на сигурността.

По статията работи: Елена Кирилова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

1
 
0
 
2
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Събраха пак една гора данни и продължават да натискат в тая измислена тъпотия
3
 
1
 
1
преди 2 месеца
утекоха у канала , барабар с "пандемията" ...

Още от Начало
България ще подкрепи плановете за въглеродна неутралност на ЕС