Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Начало

Защо точно САЩ имат най-големи проблеми с пандемията?

10 поуки за България

Защо точно САЩ имат най-големи проблеми с пандемията?

Снимка: БГНЕС

Проф. д-р Боян Дуранкев е преподавател в УНСС и Висшето училище по застраховане и финанси. Ръководител е на катедра „Маркетинг и мениджмънт“ във ВУЗФ и е част от Лабораторията за научно-приложни изследвания VUZF Lab. Специалист по глобалистика и стратегическо планиране, автор на над 350 специализирани монографии, учебници и статии. Специализирал в Русия, Германия, Португалия и САЩ. Ежегодно е канен и участва на международни конференции в чужбина и изнася академични лекции.

 

Помнете: това, което искам, е факти. Учете тези момчета и момичета само на факти. В живота са необходими единствено факти. Не насаждайте нищо друго и изкоренявайте всичко друго. Умът на разумни животни може да се оформи само с факти; нищо друго никога не ще им бъде полезно. Едничкото нещо потребно“ - из: Чарлс Дикенс „Тежки времена“, 1854

Та, да започнем с фактите.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш определи разпространението на COVID-19 като безпрецедентен световен тест за разлика от всичко, с което сме се сблъсквали през последните 75 години. Неговите коментари идват след брифинг на Белия дом, където най-добрите съветници по здравеопазване на президента Тръмп заявиха, че очакват между 100 000 и 240 000 американци да умрат от COVID-19, дори ако се спазват строги насоки за социално дистанциране. Броят на смъртните случаи би бил далеч по-висок без такива мерки, и са оценени на 1,5 до 2,5 милиона жертви. Да припомня, че през Втората световна война САЩ дадоха 291 557 жертви; във Виетнамската война – 47 434; в Корейската война – 33 739; във войните в Афганистан и Ирак – 5 669; при атаките на 11.09 – 2 977. Излиза, че даже при строги мерки могат да се доближат всичките човешки загуби за 75 години на САЩ, а при „меки“ ограничения – загубите да надхвърлят 4-5 пъти сумарните. Това е национална трагедия!

Защо е такава американската драма, този американски Сталинград?

Норвежкият университет за наука и технологии, по „препоръката на Министерството на външните работи“, предприе безпрецедентната стъпка да призове всички студенти, които учат в чужбина, да се върнат у дома. В съобщението те наблегнаха на необходимостта да се върнат у дома, ако студентите живеят в страна със „слабо развити здравни услуги и инфраструктура… например САЩ“. Думата бързо се разпространи в социалните медии, че САЩ бяха посочени като пример за страна с лоша здравна инфраструктура, като много граждани на щатите се съгласиха, че липсва капацитет за справяне с пандемията.

Въпреки че САЩ имат добър опит за справяне с епидемиите, в сегашния случай не са предприети старите изпитани мерки.

Докато светът замира в отговор на коронавируса, учените и историците изучават пандемията от 1918 г., при която загиват 675 000 американци и от 50-100 милиона души по целия свят, относно методите за най-добър начин за овладяване на пандемията. Грипната зараза от 1918 г., считана за най-смъртоносната пандемия в съвременната история, предлага като най-добро решение социалното дистанциране за справяне с днешната COVID-19. Но кой да се вслуша в старите съвети? След като във Филаделфия бе открит първия си случай на грип през септември 1918 г., лекарите предупредиха хората за възможното разпространение на болестта, но няколко дни по-късно градът проведе парад, на който присъстваха 200 000 души. Броят на случаите с грип продължи да нараства и две седмици след първия случай имаше нови 20 000. Няколко града обаче реагираха бързо и решително и имаха поразително по-ниска първоначална смъртност.

Има много причини, поради които Съединените щати, които изразходват най-много на човек от населението за здравеопазване всяка година от всяка друга развита страна, изостават от другите по отношение на достъпа до здравни грижи. В сравнение с тях, САЩ се открояват с липсата на универсална система за здравеопазване и с приоритет на корпоративните печалби пред здравеопазването. Това доведе до разпокъсана система на здравеопазване, която не е добре подготвена и оборудвана за координиран отговор във времена на криза като настоящата пандемия.

Според Глобалния индекс за здравна сигурност САЩ са на 175-о място от 195 страни по достъп до здравни грижи . Италия е на сто страни по-напред, на 74-о място, и има огромни проблеми с претоварените болници, недостатъчното оборудване и недостига на персонал. По тези причини Италия, която е по-подготвена от САЩ според горната статистика, е принудена да даде приоритет на пациентите за интензивно лечение въз основа на „вероятността да оцелеят“. 

Още по темата

Преди десет години при президента Барак Обама, оценявайки недостатъците на американската система на здравеопазване, бе подписан Закон за достъпните грижи. И благодарение на него бе наблюдаван огромен напредък през десетилетието оттогава досега - като осигуряване на достъп до качествени, достъпни здравни грижи за 20 млн. и защита на 135 млн. души предварително съществуващи условия.

Но и тези мерки се оказаха недостатъчни. От 1975 г., докато населението на САЩ е нараснало от 216 млн. души на 331 млн., общият брой болнични легла е намалял от 1 500 000. на 925 000 . Този спад е последица от времената на президента Никсън от 1973 г., който организира приватизацията на общественото здравеопазване. В момента САЩ разполагат само с 2,8 болнични легла на 1000 жители, което е малко над половината от средното ниво от 5,4 легла на 1000 жители в други развити страни.

Провалящите се финансово обществени болници, благодарение на организираното недофинансиране, са обект на специален интерес за печалби от големи корпорации, които ги поемат да ги „оздравят“, изсмукват приходите от тях и след това им „позволяват“ да изпаднат в несъстоятелност. Например, Kaiser Health News описва случай на корпорация, базирана във Флорида, EmpowerHMS, която купува 18 болници в Южния и Средния Запад. EmpowerHMS организира и провежда доходоносна, но измамна лабораторна операция извън болниците, донасяйки си десетки милиони долари, докато на самите болници липсват основни консумативи и оборудване. В крайна сметка 12 от болниците фалират, а някои са затворени. Немалки на жители градове бяха не само опустошени от загубата на местната болница и работните места в тях, но и бяха измамени със стотици хиляди долари неплатени данъци върху собствеността.

Според Американската болнична асоциация сега са налични близо 70 000 легла за интензивно лечение за възрастни . Това няма да е никак достатъчно, за да се обхванат приблизително 2 млн души, които могат да бъдат хоспитализирани за COVID-19. Повечето отделения за интензивна терапия са почти пълни и сега всеки ден. На 27 март губернаторът на Ню Йорк Андрю Куомо заяви, че градът ще се нуждае от допълнителни 87 000 болнични легла, включително от 37 000 интензивни легла, над тези 3000, които съществуват в момента.

Ню Йорк е залят от случаи на COVID-19. Към този момент в Ню Йорк има близо 50 000 случая, повечето от тях в и около града, което го прави 6-то най-високо място в света. Лекарите и сестрите съобщават за неясноти относно политиките по отношение на пандемията и критикуват недостига на лични предпазни средства, тестове и медицински изделия, включително вентилатори. Губернаторът помоли президента Тръмп да поиска от Инженерния корпус на армията на САЩ да построят временни здравни заведения и досега те са преоборудвали четири сгради, за да създадат 4000 нови легла и обмислят още четири съоръжения плюс използването на общежития на колежи и хотели като временни болници.

Отначало президентът Тръмп обяви, че лечението на COVID-19 ще бъде покрито, без да се изисква доплащане. Обаче групата за лобиране в сектора „Американските здравноосигурителни планове“, веднага уточниха, че това ще важи само за тестване, а не за лечение. Rising Pharmaceuticals, която произвежда антималарийното лекарство Chloroquine, което се тества за употреба срещу COVID-19, вдигна цената на лекарството с близо 100% в края на януари. И вместо да купуват тестове COVID-19 от Световната здравна организация, както направи Южна Корея, САЩ избраха да разработят свои собствени тестове. Това доведе до сериозно забавяне на достъпа до тези тестове, което означава, че САЩ са пропилели доста време и възможности да идентифицират и изолират хора, заразени с COVID-19.

Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) изчисляват, че между следващата година между 160-214 млн. души в САЩ могат да бъдат заразени, ако не се направи нищо, за да се спре разпространението на вируса . Въпреки че вече се предприемат положителни стъпки, като например затваряне на училища, забрана на големи събирания на хора и спиране на „несъществени“ предприятия, сегашното нарастване на случаите в САЩ е по-стръмно, отколкото в страни, които изпитват значителни затруднения, като Франция, Германия, Испания и Италия. В момента (01 април 2020 г.) САЩ са страната № 1 със случаи на зараза – 188 592 случая, а страната, в която започна пандемията – Китай, остава с бруто 81 554 случая.

Освен всичко друго, има опити за информационно затъмнение в „свободния“ сват. Американски болници уволняват лекари и медицински сестри, които публикуват недобрите условията на труд по време на пандемията с коронавирус. В Чикаго медицинска сестра беше уволнена, след като изпрати имейли на колеги, че иска да носи по-добра предпазна маска, докато е на дежурство. В Ню Йорк здравната система на NYU Langone предупреди служителите, че могат да бъдат уволнени, ако говорят с медиите без разрешение. Не става въпрос обаче само за здравните работници. Amazon уволни служител, след като организира стачка в склад в Стейтън Айлънд, Ню Йорк, заради условията на риск за здравето. Генералният прокурор на Ню Йорк Летития Джеймс нарече акцията на компанията „неморална и нечовешка“, но какво от това?

Държавната помощ, изразявана в солидни парични потоци, не всякога е ефективна и насочена към най-нуждаещите се. Лесното финансиране подтикна инвеститорите да насочват средства към корпоративни облигации с рейтинг „почти боклуци“ или „боклуци“, което позволява на фирми, които вече плуват в дълговото блато, да се възползват още повече. Изчислено е например, че 16% от американските компании са „зомби компании“ , т.е. те нямат достатъчно приходи, за да плащат дори лихви по дълга си. Но много от тези фирми може би не са преживели дори лек икономически спад. Подпомагането на тези „зомбита“, дори и косвено, сега ще стане част от „войната срещу вируса“.

От 2008 г. насам нивата на дълга на домакинствата всъщност намаляха и сега са по-ниски, отколкото бяха в тогава. Но не и корпоративния дълг, който нараства. Измерва се като „нетен дълг“ на фирмата в сравнение с нейната EBITDA (Earnings Before Interest, Taxes, Depreciation and Amortization - Печалба преди лихви, данъци, обезценяване и амортизация), корпоративният дълг се е удвоил след последния срив 2007-2008 г. През 2009 г. средната американска компания дължи 2 долара дълг за всеки 1 долар печалба. Днес средната фирма носи нетен дълг към EBITDA средно в пропорция от 3 към 1, а много фирми - като Ford Motor, CarMax, Harley-Davidson и General Motors - имат съотношения от 8 към 1 и 15 към 1. Boeing , специален случай заради кризата си с модела 737 MAX, има съотношение 37 към 1.Последните две десетилетия кредитният рейтинг на корпоративната Америка се срина. В началото на 90-те години на ХХ век повече от 60 компании притежават кредитни рейтинги ААА. Днес само 2 американски фирми са с оценка AAA: Johnson & Johnson и Microsoft. През 2001 г. по-малко от една от пет фирми с инвестиционен клас бяха оценени като BBB. Днес половината от целия корпоративен дълг с инвестиционен клас принадлежи на фирми с оценка „тройно B“ (BBB) или по-ниска. Една трета от тези фирми са оценени с тройно-В минус (BBB-), на една стъпка от спекулативен или „боклучен“ статус .

Вече много корпоративни облигации с „тройно B“ (BBB) се търгуват на вторичните пазари при необичайно ниски цени, така че дори облигациите с инвестиционен клас се третират като боклуци. Скоро много други корпорации с „тройно B“ (BBB) ще бъдат официално понижени до боклуци поради кризата с торонавируса. Това ще увеличи разходите им по заемите и ще ограничи достъпа им до кредит. Дори „здравите“ компании често се нуждаят от достъп до готов кредит, а ако не го получат, те преминават в по-нисък клас. Последиците от всичко това ще се отразят в структурата и авторитета на америкканската икономика, задълбочавайки и разширявайки рецесията.

Но нима не трябва да се жертват хората с риск и за здравето си, придобивайки някога някъде „стаден имунитет“, за да поддържат и възраждат икономическата дейност? Нали „икономиката умира, но хора се раждат“?

Предприемането на строги мерки за поддържане на най-уязвимите хора на възраст от COVID-19 има огромна полза за обществото: 8 трилиона долара, според икономисти от Чикагския университет . „Тези ползи са над една трета от БВП на САЩ и са по-големи от целия годишен федерален бюджет“, пишат икономистите. Майкъл Грийнстоун е водещ автор на работния документ, който се опита да проектира ползите от „умереното социално дистанциране“ - определено като „домашна изолация на подозрителни случаи, домашна карантина на живеещите в същото домакинство като заподозрени случаи и социално дистанциране на възрастни хора и други с най-голям риск от тежко заболяване“ - извършени през следващите три до четири месеца. Това е приблизително това, което е предписано от насоките на Белия дом за „забавяне на разпространението“. Документът от Чикагския университет усъвършенства модела на Империалския колеж чрез прогнозиране на намаляването на смъртните случаи както от избягвани инфекции, така и от това, което се нарича „преливане“ на смърт - от болни хора, които умират, защото няма достатъчно капацитет на интензивните отделения, за да ги лекува с интервенции като вентилатор - за тези, които не могат да дишат самостоятелно.

Моделът на университета в Чикаго установява намаление на смъртността с 1,76 милиона от социално дистанциране, включително 630 000, които не умират, защото не биха могли да бъдат лекувани адекватно в болницата. Илюстрация, включена в документа, посочва близо 1 милион души, на които в Отделението за интензивно лечение (ICU) може да бъде отказана грижа дори при продължително и умерено социално дистанциране – поради недостиг на капацитет. Какво се случва с тези без лечение в Отделението за интензивно лечение? Според модела, Грийнстоун казва: „Предполагаме, че 90 процента от тях умират.“ Точно този вид моделиране подчертава защо много страни се опитват да стигнат до най-твърди мерки за социално дистанциране.

Моделът на университета в Чикаго се фокусира върху финансовата стойност на живота, който може да бъде спасен. За да изчислят тази цифра, икономистите се опират на показателя, наречен „стойност на статистическия живот“, която правителствените агенции рутинно използват при претегляне на разходите и ползите от промените в политиката, като повишаване на ограничението на скоростта по магистралите или налагане на нови ограничения за замърсителите в околната среда. „Може да изглежда шокиращо“, казва Грийнстоун за федералните бюрократи, претеглящи разходите за решения, които биха могли да убият хората или да им спестят живота. „Но това е централно за работата на федералното правителство на САЩ, и в по-малка степен на правителствата и на местните власти. Обществата винаги трябва да правят тези компромиси.“ Стойността на статистическия живот не се ограничава до бъдещи икономически приходи или поведение при покупка. „Това е пълен показател за вашето благополучие“, казва Грийнстоун. „Това е колко цените нещата, които консумирате, но не само нещата на пазара, като храна, телевизор и други подобни неща, но и как обичате да прекарвате времето си с приятели и семейството си. Това е всеобхватна мярка.“ Настоящата стойност, използвана от федералното правителство, е около 11 милиона долара на човек. И ако правителството правеше това моделиране, то щеше да използва тази цифра за всеки спасен живот, независимо от възрастта. При тези условия спасяването на 1,76 милиона животи възлиза на повече от 20 трилиона долара - или почти една година от производството на брутния вътрешен продукт на САЩ.

И сега – поуките за България. Ето кои са те, като някои и сега са общоевропейски:

1. Общественото здравеопазване трябва да има примат сред всички останали сектори в икономиката. И във времена на криза, и във времена на благополучие.

2. „Равенството на достъпа“ до здравеопазване трябва да бъде основен принцип на функционирането на системата.

3. Сектор „Обществено здравеопазване“ става нетърговски, включва се в крайното потребление.

4. Управлението на сектор „Обществено здравеопазване“ се възлага на обществен здравен комитет.

5. Общественото здравеопазване трябва да бъде държавно финансирано – с „допълващ“ капаците против епидемии и рискове. Бюджетирането му следва логиката „От всекиго според доходите, всекиму – според нуждите“. Всеки е длъжен да плаща, всеки може да се възползва при нужда.

6. Горният принцип трябва да се разпространи и върху изписването на лекарства по рецепта – безплатно за потребителя.

7. В частния сектор може да останат „несъществени“ здравни услуги.

8. „Няма таван за разходите“ в публичния сектор на здравеопазването при криза; „частично национализиране“ на частния сектор при криза.

9. НЗОК не трябва да се „демонополизира“,за което настояват откровените лобисти на корпорациите. Частните здравни фондове остават за „несъществени“ здравни услуги.

10. Европейският съюз трябва да координира усилията си в следните насоки: единна минимална и средна работна заплата на заетите лица в здравния сектор – за да няма преливане на готови кадри от една „по-слаба“ страна към по-развитите (при това – безплатно!); единни нормативи за поликлинично и болнично обслужване в обществения сектор; пропорционално инвестиране в научно—изследователска и развойна дейност във фармацията и здравеопазването в обществения сектор.

По статията работи: Екип на Investor.bg

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (23)

   1| 2| 3    
5
 
1
 
23
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Авторът акцентира на лечението в болници,а то е доказано неефективно.Така че дали ще ги лекуват или не,пак част от заразените ще умрат,а друга част ще оздравеят,без да ги лекуват.
6
 
3
 
22
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Дуранкев е пич и лично го познавам. Много умен и прогресивен човек с модерно мислене и е ларж. Статията му не е лоша и аз съм съгласен с повечето неща в нея. Но дали 1,5 милиона предимно много възрастни и/или доста болни могат коректно да се сравнят с дори 40 хиляди млади, трудоспособни и здрави мъже? Попрочетете малко за структурата на населението в развитите държави и дела на старите хора над 65 години, които в някои държави надхвърлят 35%. Прочетете прогнозата за разпределението на населението по възраст. В Италия средната възраст е над 46 години, а на тези под 18 е 13-14 процента. На един непълнолетен се падат около 2,5 пенсионера и почти по 1 над 80 години. Дали господ не е решил да поправи това?
0
 
6
 
21
wag1111 до: Dr. Vatnikov
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Все пак мисля, че си разбрал значението на думата.
1
 
5
 
20
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Това е моя грешка.
4
 
4
 
19
Dr. Vatnikov до: wag1111
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Ха-ха. Ама разбира се.
Редакторът сигурно ти сложи и И, вместо Й?

Още от Начало
Скъси ли дигитализацията пътя на клиентите до банките?