IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Ефектите на плоския данък върху доходите

По-широката база и ниската ставка водят и до положителни динамични ефекти по отношение на приходите, пише Петър Ганев

09:03 | 12.03.17 г. 15
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

Въвеждането на плоския данък върху доходите в България неизбежно следва да се постави и върху по-широката плоскост на облагането върху труда, тъй като данъците и осигуровките, които се отчисляват от работната заплата, на практика работят в една и съща посока – тежест върху труда, и съответно се влияят един от друг, що се касае до оценката на различни икономически ефекти. Достатъчно е да отбележим, че данъкът върху доходите се плаща, след като са отчислени осигуровките на работника, което означава, че приходите директно се влияят от фактори като размер на осигурителни вноски, разпределение между работник и работодател и стимули в осигурителната система за показване на пълните доходи.

В настоящия текст* ще разгледаме развитието на облагането на труда в България с фокус върху навечерието на въвеждането на плоския данък, разглеждайки данъчната тежест за средния работник и ефекта върху разполагаемия доход на работниците с най-ниски заплати, ще проверим динамиката в приходната част, пречупена през осигурителните приходи, и накрая ще коментираме динамичните ефекти по отношение на сивата икономика и ръста на заплатите.

Данъчно-осигурителна тежест през годините

Ще разгледаме данъчно-осигурителната тежест върху труда, като сравним всички отчисления от брутната работна заплата – вноски на работодател, вноски на работник и подоходен данък на работник, и ги съпоставим с разходите за труд. Това е методологически правилният начин да се изчисли данъчната тежест върху труда, тъй като в случая се разглеждат пълните трудови разходи за работодателя. Подобен е подходът и на НСИ при изчисление на структурните индикатори „данъчна тежест върху разходите за труд" и „нетни заплати". Поради различните ставки и наличието на необлагаем минимум преди 2008 г. това съпоставяне ще направим за примерни нива на работна заплата – най-често при получаване на средна работна заплата.

Установяването на стабилен модел на социално осигуряване в България се случва през 2000–2001 г. През 2000 г. се създават различните фондове в НОИ и се обособява вноската за здравно осигуряване, а през 2001 г. (след една стъпка на намаляване на вноската за пенсия) се стабилизират и отчисленията за осигуровки от брутната заплата. На практика в периода 2001–2005 г. имаме непроменени осигурителни вноски, като единствените промени са поетапното пренасочване на вноски за пенсия от НОИ към частен пенсионен фонд (2 процентни пункта през 2002 г. и още 1 – през 2004 г.) и постепенното прехвърляне на вноски от работодателя към работника. В същия период подоходното облагане остава с непроменена структура (4 стъпки с необлагаем минимум), като постепенно ставките се намаляват, а необлагаемият минимум се покачва ритмично. Данъчно-осигурителната тежест върху разходите за труд, изчислена за средния работник, се свива съвсем леко и остава почти непроменена в периода 2001–2005 г. в рамките на около 40%.

Намаляването на ставките на подоходния данък обаче води до по-ниска тежест на подоходното облагане върху труда, което понижава постъпленията – приходите от подоходни данъци, съпоставени спрямо БВП, постепенно се свиват от 3,4% през 2001 г. до 2,7% през 2005 г. В абсолютен размер приходите от подоходно облагане са сравнително стабилни в рамките на 1,1–1,2  млрд. лв. В общи линии това е период, в който общата данъчна тежест се свива символично и съответно няма ясно видими динамични ефекти по отношение на приходите от известното намаление на подоходния данък.

Друг ключов момент е през 2006 г., тъй като тогава се наблюдава по-сериозно намаление на осигуровките (вноските за пенсия), както и сериозно покачване на необлагаемия минимум, което автоматично смъква данъчната тежест – до около 36–37% от общите разходи за труд. През 2006 г. необлагаемият минимум е покачен с 38%, като достига 50% от средната заплата в страната – на практика това е с 13% над минималната работна заплата през 2006 г. Това означава, че всеки, който получава до 50% от средната работна заплата, не заплаща подоходен данък. Именно в този период на най-силно социална прогресивност (прагът за хората, които не плащат, е най-висок) приходите от подоходния данък са и най-ниски – 2,5% от БВП през 2006 г. Това е разбираемо, тъй като базата е максимално стеснена и съответно приходите са по-ниски.

Следващият важен период е 2008–2009 г., когато са последните значителни промени в данъчно-осигурителното бреме. Въвеждането на плоския данък през 2008 г. променя дълбоко подоходното облагане. Отпадат различните ставки и се премахва необлагаемият минимум, което разширява максимално базата. В същото време са намалени и осигуровките – предимно вноските за безработица. През 2009 г. следва ново намаление на осигурителните вноски (за пенсия), което в крайна сметка води до това, че данъчно-осигурителното бреме през 2008 и 2009 г. се смъква с още 3 процентни пункта до около 33–34% от общите разходи за труд.

В периода след 2008–2009 г. тежестта върху труда остава сравнително стабилна, като по отношение на подоходното облагане не се правят промени. През 2010 г. има леко намаляване на осигуровките, което се компенсира година по-късно, като през 2011 г. се установява тежест върху труда от 33,6%. С други думи,около 1/3 от разходите за труд са насочени към данъци и осигуровки. В периода 2011–2015 г. приходите от подоходните данъци постепенно се увеличават и достигат до обичайните си нива от малко над 3% от БВП (2,7 млрд. лв., или 3,2% от БВП през 2015 г.). На практика спрямо 2001–2002 г. имаме намаление на тежестта върху разходите за труд с около 6–7 процентни пункта.

Непосредствен ефект от плоския данък върху разполагаемия доход

Ако разгледаме работник, който получава средна работна заплата за страната, то въвеждането на плоския данък не води до чувствително по-ниска данъчна тежест – причината е в това, че в годините преди въвеждането на плоския данък половината доход на това лице не се е облагало с подоходен данък. Премахването на необлагаемия минимум в случая се компенсира с намалението на ставките – тежестта на подоходния данък върху брутната заплата остава в рамките на 8–9%. В същото време обаче се наблюдават сериозни динамични ефекти както по отношение на данъчно-осигурителните приходи, така и по отношение на заплатите, като средната работна заплата се покачва рекордно с 27% при номинален ръст на икономиката от 14% през 2008 г. С други думи, разполагаемият доход на средния работник чувствително се е покачил.

 

Последна актуализация: 20:53 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

15
rate up comment 6 rate down comment 3
KPetkov
преди 7 години
При намаление с около 14% на най-високата данъчна ставка и среден растеж около 3.15% годишно, нещо гнило има в плоския данък.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 6 rate down comment 1
honaniga
преди 7 години
Чесмире,Постарах се да прочета коментарите ти.Защо не попиташ твоите съратници, защо изгониха 3 милиона млади и доста качествени българи , пък тогава прави пак сметки ако тези хора си бяха в родината си и им се беше дало възможност да се развиват като в нормалните държави.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 0 rate down comment 0
Чесмир
преди 7 години
https://***.google.bg/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&met_y=ny_gnp_mktp_pp_cd&idim=country:BGR&dl=bg&hl=bg&q=%D0%B1%D0%BD%D0%BF#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=gc_tax_totl_gd_zs&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=country:BGR:POL:CZE:VEN:CUB:CHL:ROM:RUS:AUT:DEU&ifdim=region&hl=bg&dl=bg&ind=false
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 0 rate down comment 0
Чесмир
преди 7 години
https://***.google.bg/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&met_y=ny_gnp_mktp_pp_cd&idim=country:BGR&dl=bg&hl=bg&q=%D0%B1%D0%BD%D0%BF#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=sl_gdp_pcap_em_kd&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=country:BGR:POL:CZE:VEN:CUB:CHL:ROM:RUS:AUT:DEU&ifdim=region&hl=bg&dl=bg&ind=false
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 0 rate down comment 0
Чесмир
преди 7 години
http://***.theglobaleconomy.com/Bulgaria/share_world_fdi/ http://***.theglobaleconomy.com/Bulgaria/Capital_investment/
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 0 rate down comment 0
Чесмир
преди 7 години
http://***.theglobaleconomy.com/Bulgaria/gdp_share/
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 2 rate down comment 1
Чесмир
преди 7 години
http://***.theglobaleconomy.com/Bulgaria/Capital_investment/ http://***.theglobaleconomy.com/Bulgaria/Savings/ http://***.theglobaleconomy.com/Bulgaria/corporate_tax_rate/ http://***.theglobaleconomy.com/Bulgaria/personal_income_tax_rate/ медии: "През последните две години хората, които имат спестявания са намалели двойно - от 14% в началото на 2010 година до 7 % или 511 000 души в началото на тази година. От седемте процента българи със спестявания пък едва 13 на сто имат депозити над 5 000 лв. или това са приблизително 66 000 души. Преобладаващата част 46% от хората със спестявания имат спестени суми до 1000 лева, тоест това е 3,22% от населението." "90% от населението обеднява или поне спестяванията му не растат и около 10% или по-малко имат растящи спестявания. 75-76% от депозитите са с размер под 1000 лв. В следващия сегмент 1000-2500 лева попадат едва около 8-9% а в следващия 2500-5000 лв около 5-6% от депозитите. Това означава, че около 88-91% от депозитите попадат в областта под 5000 лв, в която преобладава намаляване на сумите. В най-ниската категория, до 1000 лв, средната сума е около 114 лева, в следващата, 1000-2500 лв средната сума е 1654 лв а в категорията 2500-5000 лв средната сума по депозит е 3648 лв. Разпределение на депозитите при което 75% от тях са със средна сума от 114 лева фактически представлява катастрофа за покупателната способност. Сумата от 114 лева е по-малка от половината на минималната работна заплата. Това е сума недостатъчна за покриване на месечните разходи за ток, телефон, вода и централно отопление в големите градове. За такава ситуация свидетелстват и нароилите се напоследък небанкови кредитни институции"
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 1 rate down comment 1
Чесмир
преди 7 години
http://***.theglobaleconomy.com/Bulgaria/Capital_investment/ http://***.theglobaleconomy.com/Bulgaria/Savings/ http://***.theglobaleconomy.com/Bulgaria/corporate_tax_rate/ http://***.theglobaleconomy.com/Bulgaria/personal_income_tax_rate/ "Гладстон тук казва, че би съжалявал, ако наистина е така но че е така: това опияняващо увеличение на власт и богатство се ограничава само върху имотните класи." Гладстон, казва, че растежът се отнася само за имотните класи.Това е написано в "Капиталът" - на Маркс. Минимална заплата от 70 соц. левове, сега, след 30 години капитализъм и дясна утопия. 50 милиарда долара БВП, сега, са равни на 24 милиарда преди 30 години, а тогава БВП беше 28 милиарда долара. равни на 60 милиарда долара сега.. Но нява и един комунист в тази държава за да убие главните от живковистите - смятащи социализмът и лявото за недоносче, и докарали дясното и капитализмът. Лявото е действие и мисъл за благото на бедните и угнетените, а дясното е действие и мисъл за благото на богатите и елитът принцове и принцеси от горното стъпало на стълбата на лукавият. А светът е на лукавият и той раздава благата и властта. И на Исус предложи царства от светът.Дясното упреква лявата държава - че харчи по държавни фирми, но дясната държава харчи 100 пъти повече по частни фирми, и 100 пъти по-малко им взима. Десните наистина вярват, че държавата трябва да се управлява като фирма, и то е така. Но десните управляват държавата като фирма за приватизация. Купуват скъпо, а продават евтино, и трупат дългове.Дясната идеология смята бедните за глупави, и е против уличното осветление, против тротоарите, против безплатните обществени пътища и пътеки, против пенсиите и пенсионирането, против правата на работниците. Как ще живеете без пенсии и с кални незаконни и тъмни пътища, сред неграмотни и неОБРАЗовани, болни и гладни. ?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 2 rate down comment 1
Чесмир
преди 7 години
2 милиона заети взимат заплати до 1000 лева - и средно 650 лева, значи остават около 1 милион със заплати над 1000 лева - средно с по 2000 лева. Щом средната заплата е 1100 лева, но тя е измислица. Вярвате ли, че 1 милион в България вземт заплати над 1000 лева. Колко професиидават толков, и колко обяви има за такива заплати. Тук безработицата била 10%, а в Германия била 5%, но тук 2,5% работят на половин ден срещу 25% в Германия и срещу 1400 часа работа годишно средно за зает в Германия и 2100 часа за България. Ако се работеше като в Германия, щеше в България да няма изобщо безработица. Освен това 1 милион пенсионери работят, и изместват младите, като взимат и пенсия и заплата почти без удръжки. И 1 милион работят за минимална заплата, която чисто е 350 лева, тоест равна на 75 лева от соц времето. Предварителните цифри показват, че БВП на Румъния бележи ръст от 4,8 % - най-високи нива от 2008 г. насам, когато обалната финансова криза постави началото на тежка рецесия в страната. Имат д
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 3 rate down comment 1
Чесмир
преди 7 години
Изпълнителният директор на КРИБ е казал, че в офшорните зони данъкът е 11%, и ако тук се повиши над 10%, щели да избягат фирмите, инветициите. ?.. А Естония нали я дават за пример, там плоският данък е 20%, в Чили неолибералният рай няма плосък данък и са 24% корпоративен данък и 40% върху личните доходи. Кипър 13% и 35%. Ирландия 13% и 48%. Китай с най-много инвестиции всяка година, 25% и 45%. А китайските работници произвеждат два пъти по-малко от българските, като БВП на зает. Най-големите компании в България плащат под 200 милиона лева данъци, а искат да управляват бюджет от 30 милиарда. ВЪРХУ заплатата има удръжки за бюджетът от поне 25%, дори върху минималната заплата, а с другите вземания от държавата стават 60% от заплатата е за държавата. Обаче тези пари не правят социална държава, а имо работодателско корпоративна диктатура, която си въобразява - че прави всички блага и заплащането на трудът е подарък. ТРУДЪТ Е УСЛУГА И РАЗХОД, подобно и заплатимо като стоманата или енергията нужна на автомобилнен завод. А бизнесът заиси от пазарът и държавната инфраструктура, а това са всичкото население. Капиталът на Марс, не струва нищо. Тези с ниските доходи издържат държавата с големи данъци, а те трябва да се намалят, как, отнякъде трябва да се вземе. От държавни акции да дават дивидент или да се увеличи корпоративният данък и данък за богатите, с необлагаем минимум. Сингапур има 60% БВП от правителствени акции, така и с Германия, но корпоративният на Сингапур е 17%, и 22% от лични доходи, на Германия е 45% за лични и корпоративен 30%. В Сингапур 40% от болниците са държавни безплатни, а частните са на издръжка от вноски на работодателите, като цените са под жесток контрол от държавата - за лекарства и лечение. http://***.theglobaleconomy.com/rankings/corporate_tax_rate/ http://***.theglobaleconomy.com//personal_income_tax_rate/ Когато един завод купува стомана, иска ли по ниски цени, зощото продават на нископлатени пазари, и защото ноу хауто и машините му са нискоефективни. Или кой ти продава евтин бензин защото колата ти е стара и харчи много. Но работодателите негодници искат нископлатен труд.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още