Станислав Димитров: От личната инициатива ще зависи каква ще е пенсията

Доц. д-р Станислав Димитров преподава финансов мениджмънт и управление на пенсионноосигурителни дружества от 2009 г. във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Има магистърска степен по "Финанси" от УНСС, през 2008 г. защитава докторската си дисертация "Оценка на пенсионноосигурително дружество". Има над 40 научни публикации и е автор на книги за "Корпоративни финанси" и "Организация и управление на пенсионната компания". От 2013 г. е доцент във ВУЗФ.

През последните 18 години заема ръководни длъжности в дружества, свързани с животозастраховане, общо застраховане, пенсионно осигуряване, включително Пенсионноосигурително дружество "Съгласие" АД, Пенсионноосигурително дружество "ДСК-Родина" АД, Животозастрахователна компания "Сожелайф" и " Съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

От 2011 г. е изпълнителен директор на животозастрахователна компания "Съгласие" АД. Член е на Комисията по животозастраховане и финансовата комисия към Асоциацията на българските застрахователи. Председател е на Клуба за корпоративни финанси във ВУЗФ. Член е на Международната бизнес академия и на Академичния съвет към ВУЗФ.

Доц. Димитров е един от основните лектори и модератори на предстоящата международна конференция за общоевропейския продукт за лично пенсионно осигуряване, която ВУЗФ организира на 30 май.

Какви спестовно-инвестиционни възможности ще предложи общоевропейският продукт за лично пенсионно осигуряване след въвеждането му в пенсионната система на ЕС. По-щедри ли ще са бъдещите пенсии от публичните пенсионни системи на ЕС  от сегашните. Какъв данъчен режим ще се прилага и какви ще са параметрите на новия пенсионен продукт. Има ли опасност от фрагментация на пазара или ще се увели броя на доставчиците. По тези и други теми разговаряме с доц. д-р Станислав Димитров, преподавател във ВУЗФ.

– Г-н Димитров, как ще се отрази въвеждането на общоевропейския продукт за лично пенсионно осигуряване (ОЕПЛПО) на пенсионната система на ЕС? Ще се превърне ли той в стимул за потребителите да спестяват повече за пенсия?

–Да, този продукт ще насочи вниманието на потребителите още повече върху дългосрочното спестяване. Очаква се продуктът да промени пазара на спестяване за пенсия в Европейския съюз (ЕС). В момента в персонални пенсии в ЕС са натрупани активи за 700 милиарда евро.

Очаква се до 2030 г. активите да нараснат до 2,1 трилиона евро, като само общоевропейският продукт генерира допълнително 700 милиарда евро.

В продължение на повече от шест години Европейската комисия (ЕК) предприе серия от стъпки за проучване сред различните заинтересовани страни на нагласите за въвеждането на продуктът за лично пенсионно осигуряване със стандартизирани характеристики за всички страни-членки на ЕС.

В края на месец юни 2017 г. ЕК предложи проект на Регламент, с който се формулира основната рамка на регламентиране на продукта. Продуктът в ЕС е известен със съкращението PEPP от pan-European personal pension product.

Съществуват въпросителни дали ще се приеме Регламентът, кога и в какъв вид. В момента обсъжданията основно са в посока кои характеристики на продукта ще бъдат задължителни за всички страни членки, кои характеристики ще се уреждат от националните законодателства и кои от самите доставчици на продукта.

Въвеждането на продукт за дългосрочно спестяване за пенсия в рамките на ЕС е един изключително сложен процес, защото политиките в областта на пенсионните системи са от компетенциите на отделните страни-членки. В допълнение, в този продукт се преплитат аспекти на пенсионното, трудовото и финансовото законодателство.

Трябва да се има предвид, че и сега съществуват възможности за осигуряване и застраховане за допълнителна пенсия. Въпросът е дали новият продукт ще бъде конкурентен на съществуващите продукти за дългосрочно спестяване.

– Какви законодателни промени ще се наложат в българското законодателство с въвеждането на общоевропейския продукт за лично пенсионно осигуряване?

– Висшето училище по застраховане и финанси инициира международна конференция в края на месец май с цел постигане на по-голяма яснота за същността на продукта, етапите на неговото въвеждане, ползите за потребителите и правата и задълженията на участниците на евентуалния пазар на този продукт. Всичко това трябва да намери отражение в законовата и подзаконовата нормативна рамка.

В случай, че Регламентът се приеме от Европейския Парламент и от Съвета на ЕС, то страните-членки ще имат две години да променят националното си законодателство. Обхватът на промените в българското законодателство ще зависи от окончателния вид на продукта и изискванията за неговото предлагане и обслужване на клиентите.

Промените в нашето законодателство няма да са значими, защото съществуващата в България уредба на доброволно пенсионно осигуряване в голяма степен отговаря на планирането в Регламента за PEPP.

В допълнение, нашият законодател има достатъчно време да обмисли евентуалните промени. Положително е, че точно сега вървят най-задълбочените дискусии, така че експертите от Министерство на финансите, Комисията за финансов надзор, Народното събрание могат да участват в обсъжданията и да формират своите виждания за необходимите промени. Плюс за нас е, че точно сега България е председател на Съвета на ЕС. Радостното, е че международната конференция, организирана от ВУЗФ, е под егидата на Министерството на блгарското председателство.

– Целта на общоевропейския продукт за лично пенсионно осигуряване е да се превърне в дългосрочна инвестиция. Какви параметри трябва да съдържа такъв пенсионен продукт?

– Една голяма част от параметрите на продукта вече са определени в проекта на ЕК за Регламент.  Такива например са: договорът се сключва за натрупване на средства за пенсия; свобода за клиента относно вносяните суми; ограничаване възможностите за предсрочно изтегляне на натрупаните средства; стремеж за намаляване разходите по закупуване и поддържане на продукта; стремеж за търсене на оптимална възвращаемост при инвестиране на средствата; право за смяна на доставчика; определяне от спестителя на инвестиционната стратегия чрез избор на вида на инвестиционния портфейл; право от клиента на избор на вида плащане при пенсиониране и др.

Сред възможните варианти за плащания при навършване на определена възраст задължително ще бъде пожизнена пенсия.

Остава т.н. „фина настройка“ или детайлите – какъв данъчен режим ще се прилага, ще има ли гаранции за минимална доходност, таксите от доставчиците, какви конкретно ще са инвестиционните стратегии и съответно инвестиционните портфейли, какви конкретно ще са вариантите за изплащаните суми, как ще изглежда продукта за онлайн предлагане и др.

Много важна особеност е, че инициативата на ЕК е част от плановете й за развитие на капиталовите пазари в ЕС. Това в някаква степен е предпоставка, че Евросъюза насочва достатъчно внимание и ресурси за реализирането на този продукт.

– Къде ще е конкуренцията в общоевропейския продукт за лично пенсионно осигуряване, който трябва да предостави повече възможности за избор на потребителите?

– Конкуренцията ще бъде в комбинацията от характеристики на продукта. От това по какъв точно начин ще се комбинират изброените по-горе параметри, ще зависи привлекателността на продукта за потребителите. Това поставя въпросът за съпоставимостта на продуктите: дали спестителят ще може ефективно да сравни и избере най-подходящия според неговите предпочитания продукт.

Съпоставимостта се затруднява от намерението на ЕК да разшири възможните доставчици на този продукт от традиционните пенсионен фонд и животозастраховател, с банки и инвестиционни дружества. Това са много различни финансови институции, с различни регулации, различни бизнес модели и различни изисквания за функциониране. Това от една страна ще затрудни клиента, от друга страна ще засили конкуренцията на пазара на спестяване.

В тази връзка ВУЗФ организира анкета за нагласите сред потенциалните клиенти в България за дългосрочно спестяване. Анкетата е на специализирания сайт на международната конференция за PEPP. Всеки може да я направи до 11 май. Резултатите ще бъдат обявени на конференцията и публикувани в сайта на ВУЗФ.

Седмичните резултати показват много интересни изводи. Резултатите от анкетата ще бъдат полезни за българския законодател и за участниците на пазара. Доц.

– Очаквате ли увеличение на доставчиците на услуги на общоевропейския продукт за лично пенсионно осигуряване или ще има консолидация в сектора? Ще позволят ли решенията на малките компании да увеличат своята конкурентоспособност?

– Ето това е един от неясните ефекти – консолидация или увеличен брой доставчици. Опасността е да се увеличи фрагментацията на пазара. От гледна точка на досегашната практика в България това ще е новост. Досега осигуряването за доброволна пенсия е в компетенциите на пенсионните фондове. Животозастрахователите предлагат продукти за изплащане на пенсия, но те имат по-малко търсене на пазара.

Друг е въпросът доколко банките ще имат интерес предвид политиката им в продажбата на продукти на дребно. Шест от десетте най-големи по активи банки в България не предлагат продукти за пенсионно осигуряване. Т.е. те могат да бъдат сред тези, които да решат да влязат на този пазар. При инвестиционните дружества има тенденция да се насочват към индивидуални клиенти. Въпрос на стратегия и преценка е дали ще го направят.

– Какво ще спечелят потребителите на общоевропейския продукт за лично пенсионно осигуряване, за които има опция да се дистрибутират онлайн?

– В проекта на Регламент са разписани конкретни текстове за дистрибуцията онлайн. Чрез тази изрична възможност вероятно се търси ефект продуктът да стане по-достъпен, повече млади хора да го купуват.

Очаквам да има разлики между продуктът, предлаган онлайн и тези, които ще се дистрибутират по клоновете на доставчиците. Предлаганият онлайн продукт ще трябва бъде опростен, за да отговаря на изискванията за предоставяне на ключова информация и защита правата на потенциалните клиенти.

– Какво предвиждат „различните възможности за плащане в края на жизнения цикъл на продукта“? Защо са определени само пет рискови профила на потребителите?

– Този тип продукти се характеризират с две фази от техния живот – фаза на натрупване на средства и фаза на изплащане. От проекта на Регламент може да се направи извода, че Европейската комисия е предприела подход да регламентира в по-голяма степен фазата на натрупване на средства и в по-малка степен фазата на изплащане.

Това може да се обясни с желание на ЕК да включи в този пазар банки и инвестиционни дружества. Идеята е при сключване на договора за PEPP спестителят да избере измежду предоставените му инвестиционни стратегии. Това ще става чрез избор на портфейл със съответния рисков профил.

В първоначалния вариант се предвиждаше тези възможности да бъдат не повече от пет, като една от тях е по подразбиране “default option”, т.е. ако клиентът не избере самостоятелно, автоматично се насочва към тази инвестиционна стратегия. В сегашния вариант е отпаднало изискването за минимален и максимален брой инвестиционни варианти.

– В сега действащото българско законодателство потребителите на пенсионни услуги могат да сменят своя доставчик веднъж в годината, докато регламентът на общоевропейския продукт за лично пенсионно осигуряване предвижда това да стане на пет години. Какво пречи законодателят да определи по-кратък срок, който да предлага по-голям избор?

– По-големите права означават по-високи разходи за предлагане и поддържане на продукта. Правото на по-честа смяна е логично да повлияе на инвестиционната стратегия, като се увеличат активите с по-кратък срок. Това ще ограничи възможностите за постигане на по-висока доходност. Вероятно предложението в Регламента е израз на тръсенето на баланс между тези две категории – по-ниски разходи и по-големи права за клиентите.

– В България пенсионните спестявания в лична партида са освободени от данъци, докато в страните в ЕС съществуват разлики при данъчното третиране на пенсионни продукти. Може ли да прогнозирате как законодателят ще промени данъчните облекчения в другите държави-членки на Евросъюза, за да станат атрактивни условията при прилагане на на общоевропейския продукт за лично пенсионно осигуряване?

– Наистина съществуват значими разлики в режимите на страните-членки на данъчно облагане на спестяванията за пенсия. Една част от държавите освобождават вноските, но облагат пенсията. Друга група държави не облагат пенсионните плащания, но имат ограничени облекчения за вноските. При трета група страни-членки, в която попада и България, са налице данъчни облекчения (в нашата страна имаме освобождаване до 10% от данъчната основа) на вноските, и необлагане на постигнатата доходност, както и на пенсионните плащания.

Успехът на новия PEPP продукт в най-голяма степен зависи дали ще получи най-благоприятния данъчен режим в съответната страна-членка, който е валиден за съществуващи продукти на допълнително пенсионно осигуряване.

– Кога очаквате да се предложат на пазара първите общоевропейски продукти за лично пенсионно осигуряване?

– Най-оптимистичният сценарий е началото на 2021 г. Да не забравяме, че и в момента потребителите могат да правят лични вноски за добролна пенсия. Осигуряване в доброволни пенсионни фондове в България се извършва от 24 години. Осигурените лица в тези фондове имат множество права и резултатите на някои от фондовете са доста добри. През 2017 г. лични вноски за 108 милиона лева са направени във фондовете. Изчисленията показват, че над 100 хиляди българи редовно правят лични вноски в доброволните пенсионни фондове.

– Какво бихте казали на потенциален спестител в PEPP, за да го убедите и да започне да спестява в този продукт?

– Споделям мнението, че предвидливата спестовност помага, а не пречи. Човек може така да разпредели доходите си, така че да има и за потребление и за спестяване. Колкото по-рано започне спестяването, толкова по-добре.

Смята се, че заделянето на вноски между 5% и 10% от дохода е оптималното решение. Разбира се, че при всеки човек това е индивидуално. Колкото си по-млад, толкова си склонен на повече потребление и по-малко спестяване. Затова изглежда нормално да започнеш с по-ниски вноски, например когато си между 20 и 30 години около 5% от дохода си, между 30 и 40 години – около 10%, след 40 години – повече от 10%. Добре е да се правят по-големи вноски в периоди, когато има нарастване на възнаграждението или еднократни доходи.

Независимо, че имаме различни спестовно-инвестиционни възможности, например пенсионен фонд, банков продукт, застраховка „Живот“, недвижим имот, инвестиция в ценни книжа, инвестиция в бизнес, смятам че пенсионният фонд и застраховката „Живот“ остават тези, при които можеш да правиш добра инвестиция с малки суми, при добра доходност, с ниски такси, при управляем риск и при данъчни облекчения.

В Европа има много ясна тенденция към увеличаване делът на пенсиите от капиталов характер, тези които са внасяни в полза на конкретното лице и зависят основно от размера на вноските, постиганата доходност, таксите и периода на пенсионните плащания.

Едно е сигурно, бъдещите пенсии от публичните пенсионни системи ще са по-малко щедри от сегашните. Затова личната инициатива ще е определяща за запазване на нормален стандарт на живот след пенсиониране.