IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Американският боклук започва да вони до небесата

Китай вече отказва да приема отпадъци за рециклиране от чужбина. Американските утилизаращи предприятия са в шок

15:24 | 12.07.18 г. 31
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Архив Ройтерс</em></p>

Снимка: Архив Ройтерс

Преди близо година правителството в Пекин уведоми Световната търговска организация (СТО), че от 2018 година Китай силно ще ограничи вноса на пластмасови и хартиени отпадъци за рециклиране. През март и април тази година страната още повече засили ограниченията - в бъдеще тя няма да внася пластмасови отпадъци, предстои да се откаже и от скрапа. Ще продължи да приема само отпадъчна хартия, особено ако идва чиста, в бали без примеси на пластмаси и други изкуствени материали, посочва в свой материал германският в. Frankfurter Allgemeine Zeitung.

За американската рециклираща индустрия новината бе удар в сърцето - миналата година Китай е изкупил две трети от отпадъчната хартия или над 10 милиона тона, повече от половината пластмасови отпадъци и половината от алуминиевия скрап на САЩ.

Решението на Пекин разтърси търговски отношения и производствени вериги, развивали се в продължение на три десетилетия.

Досега веригата за създаване на стойност следваше следната икономическа логика. Частни и държавни компании събират от домакинствата и предприятията отпадъците и ги продават на рециклиращи фирми. Те сортират материалите още веднъж, разделяйки отделните видове хартия, пластмаса и метали. Различните видове хартия и пластмаса се балират и по-голямата част от тях се продава на Китай, където преработката продължава.

Това бе плодотворно сътрудничество и сред причините то да работи толкова добре бе, че китайците никога не връщаха обратно бали, дори когато в тях имаше примеси на непреработваем боклук, посочва Дънкан Уотсън, мениджър за управление на отпадъците на град Кийн, щата Ню Хемпшър.

Китай не се шегува

През 2016 година обаче по китайската телевизия бе излъчен документалният филм „Пластмасовият Китай“ (Plastik China), в който се разказва за семейство, живеещо край завод за рециклиране, който сортира „чуждестранен пластмасов боклук“. Филмът предизвика фурор и дори оказа натиск върху високопоставени политици, съобщиха китайски медии. Това доведе до съответните последици - още през 2017 година започнаха сериозни проверки на материалите, приемани за рециклиране. Хиляди контейнери бяха върнати обратно или задържани за дълго. Вносители и фабрики за хартия загубиха лицензите си.

Едва тази година обаче Китай се зае сериозно с въпроса. Американска организация на компаниите от бранша предполага, че протекционизмът може да се засили още повече заради търговската война, разпалена от президента на САЩ Доналд Тръмп.

Като основание за новата си политика китайците посочват защитата на околната среда.

Според китайските власти материалите за рециклиране от Америка са били примесени със замърсен или дори отровен боклук, който вреди на околната среда и здравето на китайските граждани.

Какъвто и да е мотивът за тази радикална промяна в политиката обаче, сега американската промишленост трябва да разреши един основен проблем: какво да прави с отпадъците?

Какво да се обясни на гражданите, които съвестно разделят хартията и пластмасата от обикновения боклук? Истината, може би. А тя е, че според бранша от икономическа гледна точка рециклирането не си струва

Международните търговски потоци вече се променят и сега боклукът трябва да бъде извозван към Филипините, Индия, Виетнам, Тайланд или Индонезия. Тези страни обаче нямат достатъчно капацитет да приемат изцяло материалите за рециклиране и отказват да получават повече.

Учени от университета в Джорджия са изчислили, че без Китай до 2030 година няма да може да се намери кой да приеме 111 милиона тона пластмасови отпадъци. В много общини положението бавно се нажежава. Специализирано издание на сметосъбиращите компании съобщава, че 34 от 50-те американски щата вече усещат последиците от китайската забрана.

Дори щати, които в исторически план са силно чувствителни към защитата на околната среда като Върмонт, сега позволяват подлежащ на рециклиране боклук поне временно да се съхранява на сметища. Екозащитниците възприемат това като предателство спрямо идеята за кръговата икономика, а и какво да се обясни на гражданите, които съвестно разделят хартията и пластмасата от обикновения боклук? Истината, може би. А тя е, че според бранша от икономическа гледна точка рециклирането не си струва.

По-добри технологии или избягване на боклука

Сметосъбиращите компании са двойно ужилени, отбелязва Дънкан Уотсън, който управлява най-големият рециклиращ завод в щата Ню Хемпшър. Дори без допълнителните количества отпадъци за преработване сметищата са на прага на капацитета си, а екоорганизации полагат всички усилия да се опитат да попречат на създаването на нови депа.

„Какво да правим?“ се питат не само мениджърите по управление на отпадъците, докато пластмасовите боклуци се издигат на камари в бунищата.

Някои организации се насочват директно към бизнеса. Групата „As you sow“ (от английски „каквото посееш“ - бел. прев.) е създала Инвестиционен алианс за решения за пластмасата (Plastic Solutions Investors Alliance), в който участват 25 институционални инвеститори. Те оказват натиск върху големи концерни за хранителни продукти като Nestle, Unilever и PepsiCo да се откажат от опаковките, които не могат да бъдат рециклирани.

„Другият възможен отговор са технологиите“, убеден е поне Дънкан Уотсън. Най-модерните оптически и електрически процеси за сортиране, комбинирани помежду си, вече позволяват отпадъците да се разделят по-добре и да се произвеждат „чисти по сорт“ материали за рециклиране. Така пресованите бали може би отново ще станат желана суровина.

Изграждането на подобни съоръжения обаче изисква големи инвестиции. В момента компаниите се въздържат, тъй като се опасяват най-вече, че Китай може да реши отново да приема отпадъци и по този начин да обезсмисли инвестиционните проекти.

(БТА)

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:31 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

31
rate up comment 6 rate down comment 1
vladtepes
преди 5 години
Идеалното решение на проблема с *** е намерено от Пенроуз - необходима е само бързо въртяща се черна дупка, в която да се хвърля *** при това може да се получава енергия за сметка на момента на въртене. За съжаление най-близкият подобен обект е на почти 3000 светлинни години.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
30
rate up comment 4 rate down comment 4
khao
преди 5 години
Хахаха, и емигрантския *** се рязсмърдял също... дреме ми за целия ви форум, тук половината и без това сте чисти ***, начело с теб. С интелигентните хора тук, си имам приказка, те ме интетесуват, от тях мога да науча нещи, не от теб
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
29
rate up comment 7 rate down comment 2
majnata
преди 5 години
Мави , в Германия се прави точно така ... а бирата е в двулитрова бутилка само по нашите земи ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
28
rate up comment 11 rate down comment 1
michaelis12
преди 5 години
аз до са не видех какво толко му е "технологичното" на 300 год. експеримент ?!..... колите им, инфраструктура - 0 развитие освен бомби, но и там Саурон ги надцака, не видим нищо технологично освен да праят видеокарти да копат будалите биткойни, друго технично немеме и в склада немеме .... :))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
27
rate up comment 17 rate down comment 2
0pk
преди 5 години
Ще ме извинявате за правия словоред, ама е ясна е работата, кой най-много ср и кой на кого бърше гза. Щатите не си строяли заводи щото не било рентабилно. Т.е. По-рентабилно излиза да транспортират *** през окена, вместо да си го преработват у тях? По-по-най технологичната нация във вселената не може да измисли как евтино да си преработва отпадъците?!? Ми да се удавят в *** си тогава.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
26
rate up comment 6 rate down comment 4
julian12
преди 5 години
Ти път си намерил на кой да обясняваш... Между другото има и подбна интересна технология. Мой съдружник във фирмата я разработи.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
25
rate up comment 11 rate down comment 3
supertrader
преди 5 години
При температура над 5000 градуса по Целзий пластмасата се превръща в метан, подава се пластмаса в пламъка на горелка работеща с газ на Браун. Той притежава свойството да нагрява въглерод съдържащите до много висока температура.За "изпаряването" на килограм пластмаса разхода на ел.енергия е 1киловат за час а произведения газ е с енергийна стойност 14 киловата за час, При изгарянето му в малка газова турбина с КПД 70% се получават 10 киловата за час ел.ток. Недостатъка е в размерите и мощностите - не може да се построи генератор с голяма мощност. Трябва пластмасите да се преработват до полуфабрикат който лесно и равномерно да може да се подава в камерката за газифокация и той да се продава на хората . Това е високо калорично гориво с възможност да се съхранява за дълъг период . Просто си е енергийна суровина и то перфектна. 5-те хиляди градуса на пламъка на този тип горелка ги посочвам ориентировъчно, не може да се измерят и може би са повече. Този газ няма собственна температура при изгаряне, тя зависи от това какво нагрява.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
24
rate up comment 24 rate down comment 5
Achtung
преди 5 години
И то какво излезе СОЦ-а бил по еко от сега, стъклени бутилки, бензинови коли и даже камиони(ГАЗ, ЗИЛ), храни с много по-малко консерванти....... Чудо
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
23
rate up comment 18 rate down comment 4
julian12
преди 5 години
Спри да се излагаш. Целия форум те научи сто за нискокачествена стока си.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 3 rate down comment 14
khao
преди 5 години
днес и съвецкия *** замириса до небесата, хахахаха
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още