IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

БАН с три хипотези за демографията у нас до 2040 г. - и в трите населението се топи

След 20 години населението в България ще наброява 5,86 милиона души, прогнозират учените

15:58 | 13.11.18 г. 2
<p>
	<em>Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group</em></p>

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Учени от БАН разработиха три варианта за развитието на демографската ситуация у нас – и трите прогнозират намаляване на населението.

Към 2040 г. населението в България ще наброява 5,86 милиона души. Това е най-лошият вариант от проект с мерки за преодоляването на демографската криза в България, разработка на учени от Департамента "Демография" към Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) при Българската академия на науките.

При втория вариант, при който се прилагат частични мерки за справяне с демографската криза, българите би трябвало да наброяват 6,52 милиона. При най-благоприятния вариант, който се смята за доста нереалистичен, населението на България трябва да достигне 6,75 милиона души към 2040 г.

Общото в трите варианта, в които се прогнозира колко жители ще има страната ни към 2040 г., независимо от това какви политики се прилагат, е населението да намалява, посочи проф. Антоанета Христова, директор на ИИНЧ-БАН в БТА. Тя уточни, че проектът с мерки за преодоляването на демографската криза в България е възложен от Министерския съвет на БАН, а в изследването са участвали и учени от други институти на Академията.

“Прогнозата е направена на базата на симулационни варианти колко от мерките, предложени по проекта, ще се прилагат”, каза Антоанета Христова.

По думите ѝ първият вариант за демографското развитие на България до 2040 г. е наречен инерционен, при който "нищо не се прави и всичко продължава, както е в момента". Вторият е умереният вариант, при който "нещо се прави и нещо не се прави". Третият е благоприятният вариант, при който всички мерки са приложени, като за тази цел трябва да има консенсус между партиите за устойчивото им прилагане във времето.

Според проф. Христова много често в медиите се използва думата "изчезване", но тя е категорична, че тя не съответства на състоянието на българската популация в следващите 22 години.

„Сега броят на децата, родени от жена във фертилна възраст, средно е 1,5, а прогнозата е към 2040 г. да е средно 1,83. При тази малка разлика не можем да допуснем, че "раждаемостта е ключът към промяната на демографските тенденции”, коментира Антоанета Христова, която очаква раждаемостта занапред да се повиши от завръщането на българите, отишли в чужбина след 1989 г., както и от “други общности, близки до нашата култура”.

Прогнозата за структурата на населението към 2040 г. и при благоприятния и при неблагоприятния вариант предвижда да се увеличава населението, което е във "висока възраст", каза проф. Христова и препоръча специални политики към тези хора, за да останат те колкото се може по-дълго време на пазара на труда.

Проф. Кремена Борисова отбеляза, че населението зависи от демографските процеси, свързани с естествената смяна на поколенията, както и от миграционните движения, които са актуални за нашата страна през последните десетилетия.

“По проекта отчетохме, че заплащането на труда в България е по-ниско спрямо редица страни в ЕС, като около шест пъти е разликата и при двата пола в средната годишна работна заплата у нас и в ЕС”, информира тя и добави, че има и силна конкуренция между развитите страни за привличането на работна сила и в условията на свободно движение на хора в ЕС част от нашето население напуска България и търси по-привлекателни условия на труд, работа и живот.

Проф. Татяна Коцева представи данни от национално представително изследване за нагласите към семейната политика, като по-голяма част от анкетираните заявяват, че трябва да има безплатни учебници и помагала, безплатни лекарства за децата и безплатна храна за учениците в училище, както и безплатни прегледи за бременни жени и безплатни извънкласни занимания за учениците по спорт, чужди езици и изкуства.

“Сред мерките са изплащане на компенсаторна сума на родителите, ако детето им не е прието в ясла или детска градина, трябва да има възможност за платени грижи в дома, за да могат родителите да се върнат на работа, както и предлагането на родителски кооперативи и почасови услуги за децата до пет години. Трябва да се лицензира и услугата за детегледачка, свързана със специализирани обучителни курсове в бюрата по труда”, предложи проф. Татяна Коцева.

Доц. Стоянка Черкезова смята, че делът на възрастните хора от нашето население занапред ще се увеличава. До 2030-2035 г. у нас се предвижда все "по-рязко да спада населението между 40 и 64 години, както и населението между 15 и 39 години, а населението над 65 години ще продължи да се увеличава.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 12:29 | 09.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

2
rate up comment 3 rate down comment 1
serafima
преди 5 години
Колегите (без Антоанета Христова) са демографи, които съзнателно следят демографските процеси у нас. Българското в случая е директорКАТА Антоанета Христова, която се провъзгласява за политически психолог по медиите, усърдно защитава управляващата партия (тя самата е сменила 5-6) и последователно работи срещу президента. По повод на демографията колегите й разказват в последните минути няколко неща, които тя изрича пред прожекторите като ДИРЕКТОР на демографите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 6 rate down comment 0
Ариец
преди 5 години
А прогноза, колко ще са ромите,при условие, че миналата година от новородените с не майчин български език са 65% от всички 58 000 ..
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още