В Испания - призрачни села за продан

Демографските промени оставиха испанската провинция със стотици призрачни села, пълни с истории на хора като Густаво Иглесиас.

Подобно на други обитатели на селцето Акорада в северната испанска област Галисия, Иглесиас се установил в по-голям град, за да работи и оставил селото с шест каменни къщи и два хамбара, които гледат към тучна долина. Семейството му живяло там поколения наред, като отглеждало пшеница и крави, но след като баща му починал преди около 30 години, селото опустяло, а къщите започнали да се рушат.

Сега Иглесиас, който е на 57 години и работи като пристанищен полицай в Бурела, рибарско градче на крайбрежието на Галисия, се присъединява към други собственици, които са обявили селцето за продажба в опит да му вдъхнат нов живот. Цената, която искат, е само 85 хил. евро или 96 хил. долара.

„Искам някой да го купи и да го обнови, така че да продължи да има живот“, казва Иглесиас.

Испанската провинция е осеяна със селца като това на Иглесиас, които се продават, след като собствениците им са ги изоставили. Според правителството на премиера Педро Санчес, който превърна спирането на обезлюдяването на селските райони в една от ключовите си политики след идването си на власт миналата година, подобни усилия може да помогнат за овладяването на опустяването на селата, преди то да се превърне в криза. Санчес, който насрочи парламентарни избори през април, ще обсъди в петък с членовете на кабинета си мерки за преобръщане на тенденцията.

„Трябва да сме наясно с демографската зима, която заплашва голяма част от територията ни. Половината от общините в Испания имат под 1000 жители, а голяма част от територията ни е изложена на риск от обезлюдяване“, каза Санчес на форум във вторник.

Чужденци с вкус към приключенията и предприемчиви испанци са възприемани все повече като част от решението, тъй като купуват някои от селцата, възползвайки се от изгодните цени. Имотната агенция Aldeas Abandonadas („Изоставени села“ в превод от испански – бел. ред.) специализирана в подобни продажби, е продала миналата година около 40 села, а чуждестранните купувачи са съставлявали 90% от трансакциите. Неотдавна компанията получила подкрепа от Гуинет Полтроу, която посочила на сайта си едно от селата й като добър коледен подарък.

„Хора от цял свят идват да купуват“, казва Пепе Родил, мениджър в агенцията, който отбелязва прочутата храна в областта – октоподи, миди, както и тежките зимни бобени яхнии с чоризо и свинско месо и чоризо в сос от сайдер, като привличащи потенциални купувачи на селца като това на Иглесиас.

Недостатъчно бебета

В Испания има около 1500 изоставени селца, казва Елвира Фафиан, основател на Aldeas Abandonadas. Все повече от тях са обявявани за продажба, тъй като местните общински съвети изискват от собствениците да поддържат имотите си, но много от тях не могат да си го позволят. Явлението призрачни градове вероятно ще се разраства, допълва Фафиан.

Въпреки че урбанизацията обезлюдява селски райони в голяма част от Европа, тенденцията в Испания е драматична. Около 53% от територията на страната е с гъстота под 12,5 жители на квадратен километър – една от най-ниските в Западна Европа. Обезлюдяването бързо се превръща в тема преди изборите през април, като опозиционната партия „Сиудаданос“ предложи миналата седмица намаляване на данъците за общините с по-малко от осем души на квадратен километър. Появи се и нова политическа партия, наречена Partido Eñe, която защитава селските области в Испания и настоява за политики за борба с обезлюдяването. Тя смята да се яви на местните избори, планирани през май.

Испания беше на второ място в ЕС по най-ниска раждаемост през 2017 г. след Малта, а пропастта в страната между раждаемостта в градовете и селата е една от най-големите в съюза. Липсата на млади хора означава, че населението не нараства, а областите също така губят предприемачите, които може да създадат работни места и да стимулират местната икономика.

Публикуван неотдавна доклад на Европейската комисия посочи обезлюдяването на селските райони и натиска върху испанските градове сред проблемите, които предизвикват безпокойство. Мадрид, Барселона и останалите по-малки градове по средиземноморското крайбрежие на Испания все още не трябва да се справят с предизвикателствата на замърсяването, задръстванията и натиска върху инфраструктурата в мега градовете, но те със сигурност ще се появят в бъдеще.

„Много експерти казват, че 70% от населението ще живее в мега градове до 2050 г.“, казва Исаура Леал, комисар в правителството, отговарящ за обезлюдяването на селските райони, която подаде оставка преди изборите. „Смятаме, че имаме възможности да обърнем процеса. Все още има време“, допълва тя.

Публични и частни

Вече са предприети малки стъпки. Разширяването на достъпа до широколентов интернет, който позволява на хората да работят от къщи, е една от разглежданите мерки. Предоставянето на стимули на хората да се установяват в селски райони е друга. В Астуриас и Галисия местните власти финансират отчасти възстановяването на покривите на традиционните къщи.

Усилията на частния сектор идват от хора като Алберто Идалго, рекламен и моден фотограф от Мадрид, който купил селце от 350 декара в Северна Испания за 120 хил. евро чрез Aldeas Abandonadas.

В мек февруарски ден той се среща с двама местни архитекти, за да обсъдят как да превърнат мястото в спа център. Идалго и приятелката му, която е гримьорка, на практика купили собствена долина, покрита с дъбове, кестени и евкалиптови дървета. Основната къща се намира на малък хълм, заобиколен от каменни сгради, които те планират да превърнат в хотели. Долу ябълкова градина се извива към ручей, а малко по-нататък шумът от малък водопад допълва мученето на пасящите крави.

„Търсим място, където няма да виждаме никого“, казва Идалго.

Водени от желание за опазване на културната история на Испания или заради възможностите, които технологиите дават за работа от всяко място, хората постепенно започват да се връщат. Но убеждаването на значителен брой хора да се върнат може да е твърде амбициозна задача, казва Луис Антонио Саес, преподавател по приложна икономика в университета в Сарагоса. Най-доброто, на което може да се надява Испания, е да спре кървенето.

„Малко по малко ще видим известно преструктуриране, а не повторно заселване“, смята той.

Иглесиас от своя страна, който десетилетия наред не искал да продава къщата от детството си по сантиментални причини, казва, че е готов да даде своя принос. „Предпочитам да я продам, за да може в нея отново да има живот и хората да ѝ се радват“, споделя той.