IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Обединеното кралство официално напусна ЕС

Денят, който следва близо четири години на почти безпрецедентен политически хаос, бележи преломни точки както за Великобритания, така и за ЕС

01:31 | 01.02.20 г. 7
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Снимка: Bloomberg</p>

Снимка: Bloomberg

Обединеното кралство официално напусна Европейския съюз в петък, затваряйки главата на близо половин вековна интеграция с европейските си съседи, докато започва да очертава нов и несигурен курс. Денят, който следва близо четири години на почти безпрецедентен политически хаос, предизвикан от референдума за Brexit през 2016 г., бележи преломни точки както за Великобритания, така и за ЕС.

Сега 27-членният блок губи втората си по големина икономика и основна военна сила. Великобритания напуска чадъра на гигантска търговска организация и ще започне процес за изграждане на ново място на световната сцена.


"Най-важното нещо, което трябва да се каже тази вечер, е, че това не е край, а начало", заяви премиерът Борис Джонсън в телевизионно обръщение към нацията. „Това е моментът, когато тъмнината се пречупва, а завесата се вдига за нов акт“.


Как ще изглежда този акт не е ясно. Сега Великобритания влиза в преходен период от поне 11 месеца, докато договаря бъдещите отношения с ЕС. През това време Великобритания законно ще бъде извън блока, но за гражданите от двете страни ще се променят малко неща.

Едва след като преходният период приключи, наистина ще стартира уникален експеримент в деглобализацията, илюстрирайки какво се случва, когато една държава издигне нови бариери пред търговията с най-големия си търговски партньор.

„Предстои да проведем серия от несравними експерименти", казва пред WSJ Ананд Менън, професор по политика в King's College London. „Предстои да затрудним търговията“.

В цяла Великобритания денят бе белязан от приглушени тържества и протести. Политическа криза, която коства работните места на двама британски премиери и предизвика два избора, взе своя дан. След години на дебат за Brexit много британци просто искат да продължат напред.

Премиерът Борис Джонсън пътува до Съдърланд, в Северна Англия, за да проведе символично заседание на кабинета. През 2016 г. градът гласува категорично в полза на Brexit и той е родно място на автомобилна фабрика на Nissan Motor Co., чийто бизнес вероятно ще бъде повлиян от засилените търговски бариери.

По-късно Джонсън се обърна към нацията, докато привържениците на Brexit се събраха извън парламента, а съседен площад беше украсен с британски знамена за улично парти.

„Много съм щастлив. Време е", казва Джордж Бланд, 25-годишен, наметнат с британско знаме на площада пред Парламента, докато тълпата пееше “Rule Britannia“.

През няколко пътища в Уестминстър привържениците на ЕС проведоха марш в знак на протест срещу Brexit.
Визията на правителството след Brexit остава неясна. Джонсън каза, че вече извън правилата и регламентите на ЕС, възнамерява да сключва търговски сделки по целия свят със страни, включително САЩ, но много зависело от търговските преговори с ЕС. В следващите месеци ще започне да се занимава с това колко точно достъп ще има Великобритания до блока. „Всеки избор има последици“, заявиха в петък тримата висши лидери на ЕС.

В стремежа си да ускори преговорите, Джонсън вече изключи продължаването на преговорите след 2020 г. Той също така казва, че Великобритания няма да остане в крак с регулациите на ЕС. В петък правителството потвърди, че Обединеното кралство ще се стреми да подпише търговска сделка, подобна на тази, която ЕС подписа с Канада през 2016 г. То заяви, че ще се стреми 80% от търговията да бъде покрита от търговски споразумения за три години.

Това би оскъпило търговията на британските производствени предприятия с Европа. И все пак, веднъж извън ЕС, британското правителство ще има по-голяма свобода, за да спаси или субсидира бизнеса например.

Други предизвикателства също набират сила. Шотландия, която преобладаващо гласува да остане в ЕС по време на референдума през 2016 г., настоява да проведе референдум за членството си във Великобритания.

„Новият референдум за независимост ще даде решението за най-добрия път за Шотландия в нашите ръце“, заяви в реч в петък лидерът на Шотландската национална партия Никола Стърджън. Засега Джонсън не разрешава референдум. За първи път след 2015 г. проучване на общественото мнение показа, че мнозинството шотландци подкрепят независимостта.

На историците ще остане бремето да обяснят как сравнително малък клъстер от британски евроскептици насърчи общонационален дебат, довел до прекрояване на най-големия търговски блок в света. „Тук става въпрос за това, по дяволите, интересът на няколко пенсионери в кръчма през 70-те години на миналия век се превърна в това“, казва Гауейн Тоулър, дългогодишен съюзник на архитекта на Brexit Найджъл Фараж.

„Освободени от ограниченията на Европейския съюз, отново ще можем да намерим своето място в света“, каза Фарадж пред тълпа в Лондон. „Хората победиха статуквото".

Великобритания винаги е била неудобен член на европейския клуб. След като европейският проект се роди през 50-те години на миналия век, Обединеното кралство се опита да се присъедини към 60-те години на миналия век, а Франция на два пъти наложи вето на заявлението си членство.

Обединеното кралство се присъедини през 1973 г., надявайки се да се възползва от икономическото възраждане, след като осъзна, че растежът на блока надминава нейния собствен. Въпреки че одобри членството си по време на референдум през 1975 г., Великобритания се отврати, слеод кат клубът се превърна от икономическа търговска единица в политически съюз.

През 1992 г. сговор за създаване на по-интегриран съюз предизвика бунт в британската Консервативна партия. Великобритания се съгласи на договора, но с изключения, включително отказ от общата валута.

Доминираната от услугите британска икономика се възползва от безпроблемния достъп до ЕС, което превърна страната в глобален портал към европейския пазар. Десетилетията интеграция бяха възприето от много икономисти като икономически разрушителни.

Именно разриви в рамките на Консервативната партия през 2016 г. принудиха тогавашния премиер Дейвид Камерън да свика референдум за членството на Великобритания в ЕС. Той гледаше на това като на начин да се успокои борбата в неговата партия, но референдумът бързо излезе извън неговия контрол.

Той разкри централен проблем с членството на Великобритания: кампаниите в полза на ЕС се мъчеха да дадат убедителен аргумент за проекта извън неговите икономически ползи. Загубата на суверенния контрол, особено над свободното движение на мигранти от ЕС в страната, беше успешно овладяна от кампаниите за Brexit, начело с Джонсън. През юни 2016 г. Великобритания гласува с 52% срещу 48% за излизане от ЕС.

Настъпиха няколко години политически хаос, докато различни фракции призоваха за различни условия на напускането. На премиера Тереза Мей бе оставено да тълкува как да развали партньорството.


Мей опита компромис, който да остави Великобритания извън ЕС, но в правната орбита на търговския блок. Нито про-, нито анти-Brexit фракции не бяха впечатлени. Последва непрекъснат парламентарен бунт. Сделката за развод на Мей беше отхвърлена три пъти от депутатите. Тя беше прокудена от собствената си партия.

Джонсън не направи същата грешка. Вместо това той настоя за по-рязко скъсване с ЕС. След това свика избори, за да изчисти депутатите, които не подкрепиха сделката му. Ходът с високите залози се отплати. Привържениците на Brexit се отказаха от традиционните партийни привързаности, за да застанат зад Джонсън. В края на 2019 г. Консервативната партия спечели най-голямото си мнозинство от 80-те години на миналия век с вълна от подкрепа на сините якички.

Сега Джонсън обеща да насърчи програмата за свободен пазар, като същевременно защитава този нов електорат от глобалната конкуренция. От това как ще изиграе този балансиращ акт, ще зависи успеха на Brexit.
„Каквито и да са неравностите по пътя напред, знам, че ще успеем", заяви Джонсън в петък вечерта.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 06:45 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Европа виж още

Коментари

6
rate up comment 4 rate down comment 1
Ivel
преди 4 години
Правилно, ние не трябва да се напъваме, нали заради това сме в евроколхоза, щом искат да ни продават евросубсидираните си безвкусни продукти, и те трябва да бъдат така добри да не ни карат да се напъваме.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 8 rate down comment 9
korn
преди 4 години
Всички обичаме да взимамаме и се дразним когато трябва да даваме. България преди да влезе в ЕС беше много по зле. След падането на комунизма бяхме фалирали. Само за първата година 800 000 хиляди българи емигрираха от държавата. След това станаха няколко милиона, които се изхранваха благодарение на Запада и пращаха пари на семействата в родината. Нямаше работа, заплатите и пенсиите бяха ниски,цареше беззаконие. Икономиката беше години наред в колапс. Сега може да не е прекрасно, но положението е много по добре, особенно за хората които искат да работят, да учат и да се развиват. И това е благодарение на Запада, а не на Русия например която освен да печели милиарди като ни продава газ не е направила нищо за българите и държавата. Проблема ни е че вместа да гледаме например как датчанина или холандеца си е устроил държавата и си живее добре, все се оплакваме че някой трябвало да оправи наща държава без ниеда се напъваме.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 12 rate down comment 3
mrynmryn
преди 4 години
Аз пък съм против всеки да има равно право на глас. Примерно според степента на образованието, би било едно добро начало, нещо като точкова система - основно - 1т., средно 2т., бакалавър 3т., няколко бакалавъра или степен над това 4. Хора неплащащи данъци - автоматично с 1т., без образование - нямаш право на глас.За мен правата трябва да се заслужат, а не да се наследяват автоматично. То тогава да дадем и на децата да гласуват, те също са хора и граждани на страната.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 15 rate down comment 0
nkavrakov1982
преди 4 години
В развитите държави вота на народа, е закон. Независимо от последиците. Джонсън рискува и доведе нещата до края. Историята, ще покаже, дали излизането на Великобриятания е правилен избор. Цялата идея се движи от свободата, и суверинитета, извън ЕС. Разбира се всяко ново начало е трудно. За България и слаби икономически държави ЕС, е по малкото зло, но силни икономики това е трудност, и води до пороблеми, заради налаганите множество ограничения. През нашата призма е едно, през тяхната друго. Но сами виждате, как бавно, но сигурно забраните от ЕС, ни дразнят и нас. За нас единственото хубаво нещо, което не е малко са действията отвън върху нашите корумпирани политици, +свободното ни движение в другите държави. Това не е малко. За Великобритания нещата са малко по различни. Затова не съдете прибързано.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 25 rate down comment 4
mrynmryn
преди 4 години
Аз не разбрах, ЕС на кое им пречеше? Те винаги са били пълни с индийци и подобна ***. Аз виждам само една полза от напускането, могат да си върнат смъртното наказание. Ама те им обещаха разни локуми, за велика нация и от сорта, и айде всички на клона да ***. Което доказва, че не всеки трябва да има право на глас.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 29 rate down comment 5
дядя Вова
преди 4 години
Айде, хаирлия да е!Таз година Брекзит, догодина Scotland-exit!По-догодина да живее обединена Ирландия!Да се готви независим Уелс!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още