Saudi Aramco започва да усеща последиците от неуспешната петролна ценова война

Беше очевидно за всеки, запознат с темата, че последната ценова война, предизвикана от Саудитска Арабия, ще завърши с провал за саудитците, точно както предишните усилия от 2014-2016 г. приключиха по същия начин поради същите причини, пише в коментар за Oilprice Саймън Уоткинс.

За саудитския престолонаследник и фактически ръководител на политката на Кралството принц Мохамед бин Салман, известен още като MbS, който беше и един от инициаторите на петролната война - икономическите и политическите проблеми, с които сега се сблъсква страната му, правят невъзможно запазването на всичко, което MbS смята, че е останало от собствената му репутация. Най-очевидната публична проява на това е първоначално публично предлагане (IPO) на най-голямата компания за добив на петрол Saudi Aramco, или просто Aramco. Впоследствие, за да се придържа към една от подбудите, необходими за примамване на инвеститорите да купуват акции, сега се обявяват резки намаления на ключови проекти в Саудитска Арабия.

Въпреки 50-процентовия спад в нетната печалба на Aramco за първата половина на тази година, резултат от ръководената от Саудитска Арабия ценова война в момент, когато търсенето вече беше ударено от разпалването на пандемяита от COVID-19, компанията все още е длъжна да предостави 18,75 млрд. долара под формата на дивидент само през това тримесечие на онези, които са закупили акциите на Aramco по време на нейното IPO.

Това задължение за изплащане на дивидент, чиято годишна стойност ще достигне 75 млрд. долара, ще трябва да бъде платено чрез съкращения на бюджета от над 15 млрд. долара в годишните капиталови разходи на Aramco, споменати от главния изпълнителен директор на Aramco, Амин Насър, веднага след данните за приходите и печалбата.

Каквито и да са съкращенията, остава ярък фактът, че двата дивидента общо за първите две тримесечия на тази година, на стойност 37,5 млрд. долара, далеч надхвърлят общия свободен паричен поток на Aramco от 21,1 млрд. долара за същия период. Това изглежда още по-лошо за Aramco, и за Саудитска Арабия като цяло, в светлината на неотдавнашното публикуване на резултатите, показващи, че закупеният от Aramco 70-процентен дял в ключовата петрохимическа компания на Кралството Saudi Basic Industries Corporation (SABIC) за първоначално предвидените 69,1 млрд. долара изглежда все по-лошо решение. Според резултатите, събрани от Mubasher, въз основа на финансовите резултати на компаниите, разкрити на Саудитската фондова борса Tadawul, SABIC е отговорна за 91% от комбинираните загуби от 639,89 милиона долара, направени от саудитските публични нефтохимически компании само през второто тримесечие на тази година.

Сред множеството проекти, които ще бъдат временно преустановени, е някога прехваленият флагмански завод за сурови химикали на стойност 20 млрд. долара в Янбу, намиращ се на саудитското крайбрежие на Червено море, според различни източници. Подобно високопрофилната покупка на 25-процентов многомилиарден дял от терминала за втечнен природен газ (LNG) на Sempra Energy в Тексас също е очевидно под заплаха, въпреки че Sempra от своя страна заяви, че продължава да работи с Aramco и други компании за предвижване на проекта.

В същия дух, според различни източници, Aramco е спряла ключовата си сделка от 10 млрд. долара за разширяване на присъствието си в нефтохимическия и рафиниращия сектор в континентален Китай чрез комплекс в североизточната провинция Ляонин, който би могъл да осигури саудитски доставки на суров петрол до 70% за рафинерията, която ще може да обработва до 300 000 барела дневно.

В обобщение, изглежда, че всички основни проекти на Aramco, насочени към енергийната диверсификация на Саудитска Арабия, сега подлежат на преглед и/или окончателно спиране. 

Склонността на MbS да разчита на подкрепата на дългогодишния основен съюзник на Саудитска Арабия - САЩ - също е под сериозен въпрос, след втората подстрекавана от Рияд ценова война на петролните пазари за по-малко от пет години, насочена специално към унищожаване на американския шистов петролен сектор.

MbS е най-малкото съучастник в множество огромни грешки, що се отнася до САЩ, включително - но в никакъв случай не само - ръководената от Саудитска Арабия война в Йемен, сближаването с Русия в рамките на ОПЕК+, както и убийството на журналиста Джамал Хашоги, което дори ЦРУ заключи, че е поръчано от MbS.

Освен всичко това обаче, според САЩ, MbS има сериозна вина при нарушаването на доверието между двете страни, установено чрез споразумението между САЩ и Саудитска Арабия от 1945 г. Споразумението, сключено между президента на САЩ Франклин Д. Рузвелт и саудитския крал по това време Абдулазиз, дава право на САЩ да получат всички необходими петролни запаси, докато Саудитска Арабия разполага с петрол, в замяна на което САЩ ще гарантират сигурността на управляващия клан Сауд. След войната ценовата петролна война от 2014-2016 г. тази сделка се промени леко, за да включи очакванията на САЩ, че Рияд ще гарантира, че Саудитска Арабия не само снабдява САЩ с всичкия необходим петрол, доколкото може, но също така позволява на шистовата индустрия в САЩ да продължи да расте. Ако ръководеното от Саудитска Арабия производство на ОПЕК+ изпадне в ситуация, при която Саудитска Арабия губи пазарен дял заради американските производители на шистов петрол, това реално е цената, която фалимията Сауд плаща за защитата на САЩ - политически, икономически и военно.

Най-сигурният знак, че САЩ вече не вярват на Саудитска Арабия, или по-специално на MbS, се вижда във факта, че за да сложи край на последната ценова война в началото на април, президентът на САЩ Доналд Тръмп трябваше да прибегне до откровена, ясна заплаха. Преди това Тръмп многократно отправя предупредителни коментари към саудитците, намеквайки за тази сделка от 1945 г.

След като саудитците започнаха последната ценова война, предупрежденията се превърнаха в пряка заплаха/обещание от страна на Тръмп, който се обърна директно към MbS в телефонно обаждане, посочвайки, че ако ОПЕК не започне да намалява производството на петрол, той ще бъде безсилен да спре американските политици да приемат законодателство за изтегляне на американските войски от Кралството.