IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Германия и Европа предизвикват света с мащабна стратегия за полупроводниците

Целта на ЕК за 20% дял на ЕС в световното производство на чипове може да бъде постигната до 2030 г., категоричен е германският икономически министър Петер Алтмайер

22:00 | 03.09.21 г. 11
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg L.P.</em></p>

Снимка: Bloomberg L.P.

Като част от мащабния проект на Европейския съюз (ЕС), Германия иска да инвестира няколко милиарда евро за привличане на производството на полупроводници в Европа, с цел укрепване на германския и европейския технологичен суверенитет, пише Euractiv.

За да насърчи разширяването на полупроводниковата индустрия в Германия, министърът на икономиката Петер Алтмайер проведе разговори с 50 представители на европейската и международната индустрия в сряда (1 септември), за да ги насърчи да инвестират в Германия, като им обеща държавна подкрепа.

„Достъпът до достатъчно на брой микрочипове ще се превърне в елемент на конкуренция за всяка успешна глобална икономика през следващите години“, подчерта Алтмайер. „Това означава, че трябва да действаме, ако искаме да запазим технологичния си суверенитет“, добавя той. 

В рамките на европейската инициатива „проекти от общ интерес“ (IPCEI) - един от ключовите инструменти на ЕС за стимулиране на инвестициите и намаляване на зависимостта от вноса - германското правителство възнамерява да инвестира около 3 милиарда евро за възстановяване на производството по протежение на цялата верига на стойност при производството на полупроводници.

Тази инициатива се мотивира главно от недостига на доставки на полупроводници в световен мащаб, което води до производствени загуби в цялата индустрия. Търсенето на полупроводници нараства експоненциално през последните години, което отчасти се дължи на увеличеното търсене, причинено от Индустрия 4.0 и Интернет на нещата.

Според Алтмайер Германия иска да се подготви по-специално за цифровите и екологични предизвикателства на бъдещето. И електрическата мобилност, и Индустрия 4.0 изискват много по-мощни полупроводници, отколкото тези, които в момента се произвеждат в Германия и като цяло в Европа.

Европа изостава

От години производството на полупроводници в Европа е в упадък в сравнение с операциите в останалата част на света. Европейският дял спада от 35% през 1990 г. до сегашните 9%.

Сега Европейската комисия (ЕК) иска да преобърне тази тенденция. Според нейния цифров компас целта е ЕС да покрие 20% от международното производство до 2030 г. Но с нарастването на пазара с толкова бързи темпове, производствените мощности ще трябва поне да се утроят, за да се достигне целта за 2030 г., определена от ЕК.

Европа изостава не само при обемите, но и по отношение на качеството на полупроводниците. Най-модерните микрочипове, които се използват в смартфоните, компютрите и други високотехнологични устройства, в момента се произвеждат почти изключително в Азия.

Европейските производители, като NXP или Infineon, се фокусират главно върху производството на полупроводници за индустрията, които са технологично по-малко усъвършенствани от тези, разработени от техните азиатски конкуренти.

Азиатски компании, като Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC) или Samsung, вече се специализират в производството на 3-нанометров процес на производство на полупроводници - ново, подобрено поколение силициеви полупроводникови чипове по отношение на плътността на транзисторите, увеличената скорост и намалената консумация на енергия.

Европа изостава, тъй като повечето от нейните производствени мощности, с изключение на завода на Intel в Ирландия, се фокусират върху 20-нанометровото производство.

Но ЕС е готов да преодолее тази пропаст.

През декември миналата година еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон заяви, че блокът иска да се съсредоточи върху високотехнологичния сектор в производството на полупроводници и е насочил вниманието си към развитието на 2-нанометрово производство на чипове на европейска почва.

Правилният път към цифровия суверенитет?

Алтмайер е уверен, че целта от 20% може да бъде постигната до 2030 г., а технологичното изоставане в производството може да бъде наваксано чрез финансиране по IPCEI, което от своя страна трябва да насърчи повече производители на полупроводници да инвестират в Германия и в Европа.

Германските и европейските амбиции също бяха приветствани от индустрията. 

„Съобщенията на европейско ниво и от германското правителство са правилни и важни за нашата индустрия“, споделя Франк Бьозенберг, ръководител на офиса на „Силиконова Саксония“ (Silicon Saxony), една от водещите германски асоциации за микроелектроника. „Светът няма да чака Европа“, добавя той.

Други обаче се съмняват в жизнеспособността и осъществимостта на инвестиционната стратегия.

Постигането на целта от 20% е „напълно нереалистично“, смята Никол Поатие от мозъчния тръст Bruegel. Европа все още изостава от други страни, като САЩ и Япония, особено по отношение на размера на инвестициите.

Увеличаването на броя на производствените обекти само по себе си не води автоматично до по-малка зависимост и по-голям цифров суверенитет, „тъй като в глобалната световна икономика веригите на доставка са толкова тясно свързани през толкова много граници, че зависимостите остават, дори ако подотраслите на полупроводниковата индустрия са масово разширен на местно ниво “, обяснява Поатие.

Следователно би било по-добре ЕС да инвестира в своите съществуващи силни страни, вместо да води тежка битка, добави той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:23 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

11
rate up comment 0 rate down comment 0
khao
преди 2 години
тоест ти си със средно ... или та не разбрах!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 0 rate down comment 0
khao
преди 2 години
ужас... отново цепиш мрака от некомпетентни изказвани, нямам време да ти редактирам всеки абзац, щото отново си натворил глyпост до глyпост ... гледай си кашонарския бизнес и не се занимавай с компютри.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 5 rate down comment 4
Solar Power
преди 2 години
Учи се такова защото трябва да станеш мамин "вишист" на всяка цена :) Дори физкултурник ако е нужно. Смяташ процента вишисти тук и на запад, после сметни и процента ваксинирани тук и навън и вероятно ще откриеш зависимост :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 7 rate down comment 1
zelka007
преди 2 години
маски се правят в Европа ... :))) ... аз продавам български маски . пробвах с турски и ктайски , нема такива шитове , честно . даже едни колеги в пловдив им върнаха цялата поръчка в турция , над 40% не ставаше за нищо , скъсани ластици , пробит текстил , омазани опаковки . нашите ги превъзхождат в качество от няколко порядъка всичките дето ги хвалите . и изнасят за ЕС и продават в БГ , много черногледо мави ... :))) ... в немско и сега работят с linux suse ... :))) ... дори и в БГ има изцяло организирани erp системi на suse . са малко е кофти с файловете и конвертирането на професионалният софтуер извън организацията , но за административни функции си работи ... но за сименсите и оливети са абсолютно прав ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 5 rate down comment 2
zelka007
преди 2 години
проблемът е баш в индустриалните ... все по-масовото навлизане на домашни уреди с различна степен на електронизация и автоматизация , като започнеш от роботизирани прахосмукачки , "умни" телевизори , хладилници с дистанционно управление , ролетки дето мерят и изчисляват сами , огромно количество всякакви джаджи ... а мащабните съоръжения за такива чипове и схеми са няколко по света . и проблемът само ще се задълбочава . аз лично малко , дори не малко а доста , се съмнявам , че тук в Европа ще направят съоръжение за 2 нанометра архитектура . по-скоро залагам на две или три съоръжения за индустриални . освен това местата където могат да бъдат изградени , защото има достатъчно КАДРИ на първо място и има достаъчно добре работещи съпътстващи индустри , като металургия , оптика , индустриална химия , са малко ... германия , холандия , швеция , франция , донякъде испания , северна италия и чехия ... други места няма ... :))) ... у нас евентуално след 10 години ще може , ако продължаваме да се развиваме в тази посока , както досега ... което пак не е късен срок , щото идва лавина от електронизация и автоматика във всички сфери и за много уреди ... ние и в момента изнасяме все повече и повече бутикова електроника , съществуващите съоръжения ги разширяват , а и доста добри заплати взимат хората в тях . дори в някои посоки бием и джапанките и холандците на техен терен ... :))) ... въпрос на политика и управляващи , тази тенденция да продължи .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 5 rate down comment 4
Mavi Goz
преди 2 години
Хехе . . . Сетила се Мара да се побара . . . :lol: . Тукашната аудитория преобладаващо е от поколение, което нема как да знае, но дедо ви ше ви припомни, че в Европа се произвеждаха не само чипове, но в Европа се работеше предимно с европейски компютри - Зименс, Оливети, имаше и други. До средата на 90-те години в Германия целата държавна администрация, банки, Бендесфер, Бундесбан, Люфтханза и къде ли не се обслужваше от компютри Зименс. Те беха с изцяло тяхна елементна база и тяхна операционна система и смея да твърдя, че с нищо не отстъпваха на съответните за онова време американски технологии. Е, немаше Уиндоус, ама ОС-а им беше същото като Юникс. И защо изчезнаха? Ето това е въпрос, чийто отговор ще обясни и защо нищо няма да се получи и от административната декретщина на разни леворезбосани комисарчета и лаладжии. ПарАта *** мамата на фукарАта! С цените на зелюво-зеления ток и стигащите вече до Марс заплати за нищоправене по западните географски ширини, новопроизведените в Европа чипове ще могат да се влагат само в производства под същата административно-декретаджийска комисарска икономика, където (пак) с административно-командаджийски технологии крайните продукти ще се продават на кредитирани с преснонапечатани от ЕЦБ евра потребители . . . И кой точно ще работи в такива заводи в Европа? Със сигурност няма да са младите европейци! Може би новопристигащите от Руанда и Афганистан? Изобщо - куче влачи рейс . . . Вървиме по стъпките на СССР - гледан филм с предизвестен край. То май по същия начин лани се заканваха да почне Европа да си прави маски и защитни облекла - некой разбра ли какво стана? ;) :lol: . Пак ше е пушилката до първия пробил моментните проблеми контейнеровоз от Китай . . . ;) :lol:
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 6 rate down comment 0
bgMan
преди 2 години
Личи си че говориш наизуст и че не си си опреснил информацията от едно време. Ако се строи завод ще е по най-актуалните технологии, а това го прави директно в ценовият клас около 9 милиарда евро.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 5 rate down comment 2
evlogi
преди 2 години
Минимум.Този,който TSMC започва да строи в Артзона, ще струва поне 12 млрд$.Заводът на Samsung в Остин,Тексас, погълна инвестиции в размер на 17 млрд$. Общо TSMC предвиждат 100 млрд $ инвестиции в следващите 3 години.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 6 rate down comment 2
georgi_shum
преди 2 години
4-5 милиарда евра, ще, е ако е някое завлече за индустриалните чипове. Ако действително се целят в 2-3 нанометровата архитектура, ще са нужни поне 9-10.. милиарда. Бях чел преди месец два интервю на боса на интел по темата с нови мощности за чипове, та той спомена подобна сума..
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 8 rate down comment 2
zelka007
преди 2 години
щото там има кинти , едно заводче може да удари 4-5млрд евра . имат инженери дето да работят в него , щото там не става с всякакво образование , а и требват къмто 3 хиляди ... а у нас се учи философия , психология и педагогика , с такива специалности и за портиери не стават ... :))) ... пък трябват и доста съпътстващи индустрии , с туризъм и хазарт не върви ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още