Преходът към чиста енергия ще отнеме десетилетия

Светът преминава през първата сериозна енергийна криза по време на енергийния преход, но определено няма да е последната, пише Bloomberg.

Недостигът, който разтърси пазарите на природен газ и електроенергия от Обединеното кралство до Китай, удари точно когато търсенето рязко се увеличи след пандемията. Но планетата е преминавала през периоди на волатилност в сферата на енергетиката, които са продължавали десетилетия. В този случай има една основна промяна и тя е, че най-богатите икономики извършват най-амбициозното преструктуриране на енергийните си системи от настъпването на електрическата епоха. А все още няма начин да се съхранява енергия, произведена от възобновяеми източници. 

Преходът към по-чиста енергия трябваше да направи тези системи по-устойчиви, а не по-крехки. Но действителният преход ще отнеме десетилетия през които светът ще продължава да разчита на изкопаеми горива, дори когато големите производители значително променят стратегиите си за производство на електроенергия.

„Това е предупреждение, което ни показва точно колко труден ще бъде енергийният преход“q казва Даниел Йергин, един от най-известните енергийни анализатори и автор на книгата „Новата карта: енергетика, климат и сблъсък на нациите“. В зората на фундаменталната промяна световната енергийна система стана изненадващо по-крехка и по-податлива на шокове.

Да вземем за пример хаоса в Европа. След като по-студената от обичайното зима опразни газовите хранилища, цените на газа и електроенергията скочиха, след като се оказа, че предлагането не може да смогне на темповете на възстановяване на икономиките. Дори Covid-19 да беше ударил преди 20 години, ситуацията вероятно щеше да се повтори.

Но сега Обединеното кралство и Европа разчитат на различен енергиен микс. Въглищата почти не се използват и в много случаи са заменени от по-чистия природен газ. Но нарастващото търсене в целия свят доведе до недостиг на синьото гориво.

Същевременно други два източника на електроенергия – вятърът и водата също не допринасят достатъчно за енергийния микс, благодарение на неочаквано слаб вятър и малки количества валежи.
С други думи – глобалният недостиг на пазара на газ предизвика рекордното поскъпване на електроенергията в Европа, а преходът към чиста енергия подсили ефекта.

Ситуацията на Стария континент е тревожен признак за видовете кризи, които може да застигат света и в бъдеще. Независимо че електроенергията от слънцето и вятъра става все по-евтина и по-лесно достъпна, много части от света ще продължават да разчитат на природен газ и други изкопаеми горива като резервен вариант. Въпреки това, интересът на инвеститорите към техния добив намалява.

Това е същинска рецепта за волатилност, казва Никос Цафос от Центъра за стратегически и международни проучвания в свой анализ. „Със сигурност преминаваме към система, която е по-уязвима“, добавя той. За да бъдем пределно ясни – самият преход, който е абсолютно задължителен за планетата, не предизвика недостига. Но всяка една сложна система, която преминава през мащабни промени, може да стане по-уязвима.

Всичко това се случва в период, в който потреблението на електроенергия се очаква да нарасне с 60% до 2050 година според BloombergNEF заради прехода към електрически автомобили, печки и отоплителни системи. Продължаващия растеж на икономиката и световното население също ще увеличи потреблението. А с продължаващото разпространение на цифровите технологии по-голямата уязвимост настъпва в момент, когато хората имат нужда от надеждна електроенергия повече от всякога.

Скокът в търсенето на електроенергия заедно с волатилността в цените на горивата означават, че пътят през следващите десетилетия може да е доста трънлив. Последиците вероятно ще включват периоди на инфлация предизвикана от поскъпване на електроенергията, задълбочаване на неравенството в доходите, надвисналата заплаха от прекъсване на захранването и пропуснат икономически растеж и производство.
Глобални последици

Световните енергийни системи са взаимосвързани, така че кризата и нейният каскаден ефект се усещат по цялото земно кълбо. Недостигът обхвана множество сектори като наруши производството на силиций, прекъсна доставките на храна и създаде хаос във веригите на доставки. В САЩ фючърсите върху природния газ поскъпнаха повече от два пъти от началото на годината и то преди върховото търсене през зимата. В момента 40% от производството на електроенергия в страната се генерира от природен газ, което неизбежно ще доведе до по-високи сметки за ток и отопление.

В Китай въпреки че правителството полага усилия да увеличи дела на възобновяемата енергия, промишлеността все още разчита много на изкопаеми горива: въглища, газ и нефт. И когато фабриките отново заработиха след края на пандемичните ограничения, страната просто нямаше достатъчно гориво. Китайското производство през септември се сви за първи път от 19 месеца, което означава, че рязкото поскъпване на електроенергията е най-големият шок за икономиката от началото на пандемията.

Сега китайското правителство иска да стабилизира ситуацията, като увеличи доставките на въглища и втечнен природен газ от чужбина. Това я поставя в пряка конкуренция с Европа като заплашва да лиши континента от гориво и да задълбочи кризата.

Тези действия със сигурност ще доведат до борба за наличности и страни като Индия и Пакистан се опасяват, че не могат да се конкурират за доставките.

Докато големите западни производители като BP Plc и Royal Dutch Shell Plc работят за намаляване на емисиите си, а американските шистови производители се отказаха да разширяват дейността си, ограниченият обем от суровини, които се изнасят, намалява все повече.

Джеф Къри, глобален ръководител суровинни проучвания в Goldman Sachs Group Inc. смята, че част от проблема се дължи на ниските инвестиции в изкопаеми горива. Инвеститорите се стремят към голяма доходност, която идва от нови компании, които изливат пари в алтернативни енергийни компании, а не компании за въглеводороди. Други пък трескаво се освобождават от своите акции в компании за нефт и въглища, защото ги смятат за рискови, докато енергийният преход набира сила. А някои компании сами започнаха да насочват инвестиции към нисковъглеродно бъдеще, вместо да се фокусират изцяло върху старата си роля да откриват, добиват и доставят повече нефт и газ.

„В много части на света има прекалено много слънчеви панели и ветрогенератори“, казва Къри в интервю за телевизия Bloomberg. “Новата икономика изсмуква твърде голяма част от инвестициите за сметка на старата”.

Производството на електроенергия от слънцето и вятъра достигна своя връх през последното десетилетие. Но и двата възобновяеми източника са пословично ненадеждни – те са достъпни в определени моменти, но не през цялото време. А електроенергията не може да се складира в големи количества, за разлика от газа или въглищата.

Това е сериозен проблем, защото в електропреносната мрежа търсенето и предлагането трябва да бъдат в непрестанен баланс. Ако той бъде нарушен следват прекъсвания на захранването.

Досега природният газ играе ролята на основен резервен вариант, от който имат нужда вятърната и слънчевата енергия. Тази взаимозависимост работи добре, стига цените да не нараснат прекалено много.

Методи за съхранение

Едно от най-големите предизвикателства на бъдещето е как да съхраняваме електроенергия, произведена от променливи източници като вятър и вода. Съществуват решения, но ще минат години преди те да достигнат необходимия мащаб.

Австралия и Калифорния са включили огромни батерии в електропреносната мрежа, за да поддържат нивата на енергия постоянни, когато слънцето залезе и соларните панели спрат да функционират. Тази технология е в много ранен етап на развитие, а самите батерии могат да осигуряват електричество за едва 4 часа.

Много страни и компании залагат големи надежди на въглерода и виждат в него средство за съхранение на енергия и като гориво за транспорта и промишлеността. Водородът може да бъде отделен от водата чрез машини, наречени електролизатори захранвани от възобновяема енергия, когато тя е в изобилие. При този процес не се отделят парникови газове. След това водородът може да използван за захранване на турбина или горивна клетка за производство на електроенергия. И всичко това без въглеродни емисии. А за разлика от петрола, газа и въглищата, така нареченият зелен водород може да бъде произведен навсякъде, където има вода и силно слънце или вятър.

Първата вълна от съоръжения за „зелен водород“ все още е на етап планиране. Много от потенциалните потребители – основно тежката промишленост или компаниите за комунални услуги, все още обсъждат дали решението ще проработи и за тях. Моментът, в който водородът ще стане значима част от глобалната енергийна система, вероятно е доста далеч в бъдещето.

В краткосрочен план, ако зимата в северното полукълбо е по-топла, цените на газа ще намалеят, а хранилищата отново ще бъдат запълнени. Но скокът в цените, който наблюдаваме, трябва да ни напомня, че въпреки усилията на света да изгради нова енергийна система, той все още разчита на старата.

„Въпросът не е в капацитета на енергията, която можем да произведем, а в гъвкавостта и способността да осигуряваме енергията в правилния момент,“ казва Джеймс Баздън, основател и директор на Zenobe Energy Ltd., която изгражда най-голямата батерия в Европа.