Д-р Д. Младенов: Държавните и общински болници практикуват "креватна медицина"

Здравеопазването не е на ниво, защото не се правят решителни реформи и не се работи на ясни пазарни принципи, твърди собственикът на клиника "Медикус алфа"

Д-р Динко Младенов е един от пионерите в частната медицина в България. Той е лекар с 29-годишен стаж, от които 20 години само в частната медицинска практика. Започва с 30 000 германски марки и днес има болница в Пловдив, която оценява на над 3 млн. евро. Стартира с банков кредит за покупка на медицинска техника при 63 процента годишна лихва. Оттогава до днес продължава да разчита на банкови кредити и да реинвестира печалбата в дейността си.

Клиника "Медикус алфа" е съчетание от Медико-дентален център и Хирургична болница и работи на денонощен режим от откриването си през 2001 година. Съчетава доболнична и болнична помощ. В нея има 38 болнични легла. До 2010 година не работи със здравната каса.

- Доктор Младенов, кой формат на болница е по-жизнен сега в България?

Не мисля, че икономическата жизненост на болниците е свързана само с техния размер. По-голямо значение има качеството на болницата, а не големината им. Пациентите не избират къде да се лекуват в зависимост от това дали болницата е малка или голяма, а там, където очакват или е доказано, че ще намерят по-добра медицинска услуга.

За мен като собственик, управител и като действащ лекар в болница най-просперираща е тази, която може да добави повече качество към здравната услугата, която предлага. Това означава, че за кратко време пациентът трябва да получи комплексна услуга - да поставим диагноза и да започнем ефикасно лечение. Силната страна на всяка една болница е да предлага много бърз и качествен интердисциплинарен медицински подход.

- Звучи добре, но вероятно не всеки може да си го позволи?

Първоq не е във възможностите на всяка болница. Различното качество на медицинските услуги струва различно. И е невъзможно всички да получат лечение на най-добро ниво, просто защото някои болници не го предлагат, а така също не всички пациенти могат да си го позволят. Моята цел е да развиваме високотехнологична медицина, инвестирайки във високи технологии. Тези инвестиции се заплащат от крайния потребител – в случая пациентите на "Медикус алфа". Но е факт също така, че практиката на клиниката ни бе изцяло на частни начала само допреди две години. Сега вече работим и с НЗОК, но на пазара очевидно има място и за лично платената услуга – за доболнична и за болнична помощ.

Като наблюдавам пазара в нашия регион мога да кажа, че не само аз успявам. Успяват и други частни клиники. Подчертавам – успяват, докато голям процент държавни и общински болници оцеляват. От моя гледна точка те практикуват "креватна медицина", а не високотехнологична медицина. Те броят легла и се гордеят не с професонални, а с икономически резултати, зависими от броя на болнични легла. Най-съкровената цел на тази медицина е да получи висок бюджет от НЗОК. Тяхното виждане за ефективност е сбъркано.

- Как се промениха обществените нагласи към частните болници?

В началото хората идваха при частния лекар, за да им обърне повече внимание, за да ги обслужи по-добре. Мисля, че сега отново търсят същото, но са и по-взискателни. Честно казано имал съм периоди на неразбиране, имал съм периоди на трудна икономическа макросреда. Напоследък като че ли сме навлезли в период, в който има все по-високо доверие, но и повече очаквания от частната медицина.

Обобщено - целият сектор на здравеопазването не е на необходимото ниво, защото не се направиха решителни реформи. Просто здравеопазването не премина на ясни пазарни принципи. И не защото нямаме болници. Напротив, може би дори има излишък или най-малко нашите медицински статистики показват, че имаме повече лечебни заведения на глава от населението отколкото в Румъния и Полша например.

- Да, но в големите български градове продължават да се откриват нови частни болници, а не се чува за фалиращи. Как си го обяснявате?

Медицинските заведения с дълг от 3 до 80 милиона лева към доставчици например, какви са? Не са ли на практика фалирали? Защо да се притесняваме когато се откриват частни болници – ако не са си направили добре сметката, си отиват. За притеснение е, че държавни и общински болници, които са във фактически фалит, продължават да работят и да трупат загуби, които се плащат от всички нас. Обяснението за липсата на реформа е, че промените ще са непопулярни. Но решението е повече пазар, по-малко държава в здравеопазването.

- Може би дълговете им са следствие на това, че поемат всички, които имат нужда, а частните – всички, които могат да си платят?

Има частни заведения, които селектират пациенти. Да, това не може да се отрече. Но така е по цял свят. В България само спешната помощ е достъпна за всички, независимо дали се осигуряват здравноq или не. Страната ни има много нисък относителен дял на здравен бюджет от брутния вътрешен продукт. И порочният кръг се затваря – не достигат пари, но тези, които ги имамеq ги изразходваме неефективно. Като сме приели, че има здравен морал към неосигурените, не сме ли допуснали, че постъпваме неморално към тези, които се осигуряват? Тези, които се осигуряват и са здрави, плащат за тези, които са болни и не се осигуряват.

А ако здравите и осигурените се разболеят – кой ще им плати, ще има ли пари точно в този момент за тях? Компетентните държавни органи са длъжни да създадат условия за максимална събираемост на здравните осигуровки. Съществуват достатъчно ефективни икономически механизми за това, поради което е неоправдана сегашната ситуация. Нямаме лична здравна сметка и никой от нас не знае колко е спестил за здраве и колко може да си позволи да изхарчи от спестеното. Така пък изглеждат проблемите, погледнати от личен план.