Рубини към България: Изтеглете държавен дълг, за да стимулирате растежа

Само икономически ръст ще запази политическата система и дори ще обърне демографската криза, смята професорът

11:33 | 27.02.13 г. 106

Препоръчан материал от партньор на investor.bg

Мариян Йорданов

Създател

Андрей Любенов

Редактор

<p>
Нуриел Рубини <em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Нуриел Рубини Снимка: Ройтерс

България трябва да изтегли държавен дълг, за да стимулира растежа на брутния вътрешен продукт, смята американският икономист Нуриел Рубини. Той изнесе лекция в София по покана на ПОК Доверие.

Професорът е оптимистично настроен за страната ни, като дори даде надежда за излизане от демографската криза в България.

Много от причините за кризата в България са световни, а при световна криза, няма много неща, които можете да направите. Трябва обаче да инвестирате в своето бъдеще, трябва да инвестирате в инфраструктура. Да, има еврофондове, но трябва да правите и други публични инвестиции, включително с кредити, заяви Рубини.

Може би едно от най-силното му послание беше, че макроикономическа стабилност е необходимо, но не достатъчно условие за растеж. България има нисък бюджетен дефицит, много нисък държавен дълг към БВП, монетарна стабилност, поради валутния борд, ниска инфлация, стабилна банкова система, но всичко това не е достатъчно за да има растеж, смята икономистът.

Растежът ви е крайно необходим, за да няма опасност за политическата система, както и за да бъде спряна и обърната демографската криза, каза Рубини. Ако постигнете ръст на БВП, демографската криза ще бъде решена, защото хората ще се връщат, за да работят тук, както и няма да емигрират, обясни той.

Публичните инвестиции трябва да са насочени към повишаване на производителността, основно в човешкия капитал, както и в транспортната и логистична инфраструктура. По думите на Рубини икономики бедни на ресурси като Япония, Корея, Сингапур и Израел залагат именно на човешките ресурси.

Също така Рубини предупреди, че хората са уморени от бюджетните икономии и затова е този изборен резултат в Италия, както и политическите развития в България и други страни.

За съжаление, според него е много трудно за малка и отворена икономика като България, да расте, когато съседни страни са в рецесия, когато ЕС е в рецесия и когато страната е обвързана с преки чуждестранни инвестиции от ЕС.

България трябва да прави само продуктивни инвестиции. Те ще донесат по-ниска безработица, по-малко политически риск и възможности за всички.

Рецептата за малка и отворена икономика е да се отворите към международната търговия, международните финансови потоци и инвестиции, да дават евтина работна ръка, но тя също така трябва да е производителна, защото в противен случай ефектът от ниската цена на труда не е важен. Правителството трябва да има политика за повишаване на продуктивността, категоричен е икономистът.

Важни са инвестициите в транспортната и логистична инфраструктура, защото за да произвеждаш, трябва да можеш да го изнасяш. Трябва да бъдат намалени и процедурите, лицензите, разрешителните, които спъват инвеститорите.

По отношение на прогресивното подоходно облагане, Рубини заяви, че не се нуждаем от система, която праща пари от богатите на бедните, а от система, която дава образование, квалификация, преквалификация и здравеопазване на бедните слоеве.

Пред журналистите Рубини каза, че не вижда никаква непосредствена опасност пред валутния борд.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.

Последна актуализация:

23:11 | 13.09.22 г.

Нуриел Рубини икономиката на България

напиши коментар

Специални проекти виж още

Коментари

Добави коментар

Jimmy
преди 11 години

"Изтеглете държавен дълг, за да стимулирате растежа" Това икономист ли го казва, или барон фон Мюнхаузен:"Но този път се случи нещо ужасно цамбурнахме с коня и аз затънах до шия в блатото. Навярно щях да загина, ако не се бях досетил да се хвана за косата и да се изтегля сам. Коня държах между краката си и така спасих и него."

отговор

lordrad
преди 11 години

Георги Стойчев Радио Свободна Европа Аржентинският министър на икономиката Доминго Кавайо подаде оставка, която беше приета от президента Фернандо де ла Руа. Това стана на фона на масови социални протести и грабежи, които доведоха до въвеждането на военно положение в страната. Тези събития на практика слагат край на икономическия експеримент, който преди едно десетилетие започна с въвеждането на валутен борд. Събитията в Аржентина показват, че валутният борд не може да реши всички икономически проблеми на една държава и дори при определени обстоятелства може да се превърне в част от тях. Валутният борд в Аржентина беше въведен преди десетина години под ръководството на същия този Доминго Кавайо, който днес подаде оставка и който в момента е може би най-мразеният човек в страната. Първоначално бордът работеше добре като гарантира стабилността на аржентинското песо, което беше вързано към американския долар. Хроничната хиперинфлация беше сменена със завидна финансова стабилност. В средата на 90-те година Аржентина се беше превърнала в модел за подражание и нейния опит частично беше използван при въвеждането на българския валутен борд през 97-*** година. Засилването на долара през последните четири години обаче доведе до засилване на песото, до спад в конкурентноспособността на аржентинските стоки, до трайна рецесия в страната и до безработица от над 18 процента. Положението беше усложнено от азиатската финансова криза през 98-*** година и от огромния аржентински външен дълг, който възлиза на 132 милиарда долара. С влошаването на икономическите условия инвеститорите постепенно започнаха да избягват Аржентина и накрая напълно и обърнаха гръб, отказвайки да влагат пари в нови аржентински облигации. Това пък изправи страната пред опасността от фалит по обслужването на дълга и тя отново започна да тропа на вратата на Международния валутен фонд. Фондът от своя страна обеща спешно финансиране, но в замяна поиска затягане на финансовата дисциплина. За да изпълни тези условия, вече бившият икономически министър Доминго Кавайо предложи пакет от строги икономически мерки, които предвиждаха намаляване на заплатите, големи съкращения на бюджетните разходи, както и ограничения върху тегленето на банковите депозити. Аржентинците обаче отказаха да преглътнат това затягане на коланите и започнаха масови протести, които прераснаха в грабежи на магазини и сблъсъци с полицията. Най-малко 6 души бяха убити, а над 100 бяха ранени. В отговор на това правителството обяви военно положение за срок от 30 дни, а министър Кавайо подаде оставка. Така комбинацията от валутен борд, рецесия и голям външен дълг доведе до финансова криза, граждански размирици и военно положение. Аржентинците сега са склонни да обвиняват правителството в корупция, в лошо управление и в липса на социална чувствителност. На практика обаче страната стана жертва не толкова на корупцията, колкото на икономическата логика, която показва, че без стабилен икономически растеж дългосрочното поддържане на валутен борд не е възможно. По правило бордът помага на финансовата стабилност, но пречи на икономическия растеж, защото с времето води до надценяване на местната валута и до подкопаване на конкурентноспособността. България извади късмет, тъй като върза лева за германската марка и еврото, които през последните години непрекъснато отслабваха спрямо долара и с това частично омекотиха постепенното надценяване на българските пари в рамките на валутния борд. Ако обаче с времето настъпи обратна тенденция на засилване на еврото и лева спрямо долара, тогава негативите на фиксирания курс върху конкурентността ще започнат да се усещат. България не е в много по-различно положение от Аржентина. Безработицата в двете страни е на почти еднакво равнище. И двете страни имат относително голям дълг спрямо брутния вътрешен продукт. И двете страни успяха да постигнат финансова стабилност чрез валутен борд. Аржентина вече опита от сладкото и от горчивото на борда. България засега все още е в първата фаза. Без стабилен икономически растеж, без намаляване на външния дълг и без привличането на достатъчно чужди инвестиции обаче, аржентинският сценарий може да намери почва и у нас.

отговор

data
преди 11 години

Колега - обществените нужди са безкрайни . Например аз имам ужасна нужда да имам яхта ама не ми стигат доходите и ако има как някой да ми осигури такива средства аз с радост бих имал яхта :)И няма нова икономическа теория - просто в момента е достигнато нивото на поглъщане на дълг в икономиката . В момента в който това ниво бъде превъзмогното трупането на дълг ще продължи . В момента се приема за критично нивото над 100 % държавен дълг съизмерено с БВП но както знаете Японския надхвърля 200 % - Кое е нормалното ?

отговор

george_tn
преди 11 години

матрите за растеж, конкурентноспособност, стимулиране на икономики, кредити за инвестиции посочвани като решение на кризата ще са с обратен ефект, ще са наливане на масло в огъня защото:-растеж, кредити за инвестиции - растежа се поражда от обществените нужди - сега всяка обществена нужда бива моментално задоволена. Т.е. нямаме нужда от нищо в повече, няма в какво да се инвестира.-конкурентноспособност - пазарите са крайни, конкурентните(износители) са такива защото има неконкурентни(вносители). Едните не могат без другите. Все някой трябва да потребява произведеното иначе икономиката губи смисъл - да произвежда блага за човешко потребление.-стимулиране на икономиките (с наливане на средства, кредити) - стредства и ресурси има, но не циркулират поради споментия вече дефект на системата - преразпределението. Наливането не води до потребление

отговор

george_tn
преди 11 години

не говоря за "нашата" свръхефективност, а за глобалната. Ние сме само потърпевши, понеже не всички могат да са побетители в тази надпревара. Икономиката вече е глобална, въпреки че все още има национални държави. Всички искат да ускорят оборота на парите, но при сегашната система то е възможно само при човекоемки производства, за да има овъзмездяване срещу труд на критична маса от населението което да консумира. Сегашната криза е породена от: свръхефективност на труда, неразпредяляща икономическа система (поради неотчитатане на този фактор) и крайния пазар (планетата е сфера). Търсенето на локално решение за България в контекста на отворена икономика е обречено на провал. Т.е. или затваряме икономиката си и започваме самозадоволяване с цената на всякакъв регрес или напълно съзнателно отправяме искане ЕС да преразпределя в новия контекст на свръхефективност на труда.

отговор

Pyramid
преди 11 години

Да. Обаче, както при живите организми, и в националните икономики има "кръвни групи" и комплекси съвместими-несъвместими мерки, похвати, замени и т.н. Не е задължително, ако нещо работи добре при едни, да е чудо-цяр и при други условия. Даже напротив.Колкото по-бързо забравим за панацеята, толкова повече шанс имаме да подберем ВЯРНОТО лекарство за нашия, конкретен случай.

отговор

Pyramid
преди 11 години

"Свръхефективност"? Таратанци. С такава "свръхефективност" сме за никъде. Няма и половината от ефективността на западна Европа.По-скоро, трябва да ускорим оборота на парите.Как? Ами, да облекчим купчината формалности, които тежат на всички.Тогава, с едно и също количество пари в обръщение, ще генерираме повече БВП с по-ниски нива на задлъжняване.Просто е!

отговор

detonator
преди 11 години

Този иска от нас да си занитиме държавата по нов,непознат за масата от народа начин за пореден път.

отговор

george_tn
преди 11 години

омръзна ми да слушам една и съща песен за растеж, конкурентноспособност, стимулиране на икономики, кредити за инвестиции и т.н. икономически мантри. Мисля че е време всички икономисти да си набият в главата, че текущата система вече не работи поради СВРЪХЕФЕКТИВНОСТ на труда. Тя преразпределя на базата "мотив за трудово овъзмездяване"! Загубата на този мотив обезсмисля текущата икономическа система. Мислете начисто.

отговор

george_tn
преди 11 години

напротив единствените пари които биха направили един два оборота е ако се раздадат на калпак. Всяко друго начинание би изпратило парите директно в големите сметки. Докам сме я докарали. Добре че не сме само ние. Иначе смятам че нов дълг не би бил от полза. Този Рубини говори като поръчан. Не вярвам да е толкоз ***

отговор