IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Д-р Дренски: Частната здравна помощ позволи на пациента да изисква качество

Частните болници у нас задържат голяма част от висококвалифицираните медицински кадри, заяви изпълнителният директор на МБАЛ "Токуда Болница София"

08:14 | 13.02.14 г. 9
Автор - снимка
Редактор
Д-р Дренски: Частната здравна помощ позволи на пациента да изисква качество

Как ще се финансира българското здравеопазване през следващите години, ще може ли да се възползва от средствата на Европейския съюз през новия програмен период (2014-20120), много ли са болниците в България и как се вписват частните лечебни заведения в здравната карта, ще се закриват ли клиники и какви са възможностите за публично-частно партньорство за задлъжнелите заведения.

Тези въпроси ще бъдат дискутирани на първия за годината Клуб Investor.bg. По темите в аванс разговаряме с един от участниците във форума - д-р Явор Дренски, председател на Националното сдружение на частните болници и изпълнителен директор на МБАЛ "Токуда Болница София".

Д-р Дренски ще бъде лектор по време на форума, който ще се проведе в Гранд хотел София на 17 февруари 2014 година от 18 часа. Темата е „Възможности за финансиране и инвестиции в българското здравеопазване“.

- Д-р Дренски, много или малко са болниците в България, трябва ли да се закриват болници?

За съжаление у нас често се спекулира с броя болници в негативен контекст, сякаш именно броят им е причина за нереформираното здравеопазване. Също така данните, които циркулират в общественото пространство не винаги са коректни. Всъщност официалната статистика е, че в България има 312 болници – данните са на Националният център по обществено здраве и анализи към края на 2012. През миналата година тази цифра се запази. Искам да подчертая, че от тях 12 са психиатрични и 36 са специализирани за продължаващо лечение. Това означава, че болниците за активно лечение, в т.ч. всички частни, са 264. А в една държава като България с изключително застаряващо население, ниско ниво на профилактика и здравна култура първо трябва да се мисли как да се подобри и реформира здравното обслужване и как по-ефективно да се използва наличният ресурс преди да се премине към закриване на болници или други заместващи административни мерки.

- Къде е мястото на частните болници в Националната здравна карта?

Частните болници в България доказаха, че има огромна потребност от тях. Именно благодарение на частните болници България не е безвъзвратно напусната от по-голямата част от висококвалифицираните лекари и професионалисти по здравни грижи. Те дадоха възможност на пациента да избира и да изисква качество – на отношението, на обслужването, на лечението.

Те имат своето важно място на първо място на картата на България, защото българските пациенти заплащат своите здравни вноски и имат право на равнопоставен достъп. Мястото на частните болници е още по-значимо и заради тяхната експертиза в болничния мениджмънт, заради качественото си оборудване и съвременните си протоколи за обслужване на пациентите. А като цяло въвеждането на Национална здравна карта като инструмент за административно регулиране на пазара няма да помогне в болничния сектор. Тя също така не може да служи като инструмент за договаряне. 

- Как тълкувате новите критерии за финансиране на болниците, готвени от НЗОК и МЗ - договорите на болниците със здравната каса ще се сключват според нивата им на компетентност...?

Това е някаква комбинация от здравна карта и медицински стандарти в едно. Ние като организация атакувахме и двете. Медицинските стандарти, които определиха нивата на компетентност, не само че са незаконни, но и доведоха до закриването на редица, забележете общински болници, и то в отдалечени райони.

Има много други показатели, които отразяват качеството на дейността. Една от основните задачи на НЗОК е да купи качествени услуги за пациентите и това никой не го оспорва. Но качеството не се измерва с такива регулативни похвати, а с утвърдени методики, които измерват както процеса на лечение, така и резултата от него. Да не забравяме обаче, че най-добрият контрольор за качеството на лечение е пациентът. А в България никой не отчита проучванията за удовлетвореност на пациентите като основа на качеството. Искам обаче да подчертая, че изискването за съгласувателна инвестиционна процедура със здравното министерство при желанието за построяване на нова клиника е добро решение. 

- Има ли неравнопоставеност между лечебните заведения - държавни, общински и частни?

Въпреки че Конституцията на Република България категорично е уредено, че не може да има неравнопоставеност в зависимост от формата на собственост, сме свидетели на редица примери за обратното. В интерес на истината е важно да подчертая, че тези примери намаляват постепенно. Но все още частните болници са дискриминирани в няколко направления – те нямат право на достъп до еврофондове, нямат право да обучават студенти по медицина, има неравнопоставеност при финансирането на спешната помощ и др. Но най-драстична е неравнопоставеността при общото финансиране на лечебните заведения – държавните болници често се оказват свръхсубсидирани от държавата, тъй като тя винаги покрива огромните им дългове. Така те не се стремят да бъдат ефективни и финансово отговорни и се поставя диаметрално различие с условията, при които функционират общинските и частните болници.

Демонополизацията на НЗОК не е панацея
- Кога и как може да се случи преструктурирането на болничната помощ чрез публично-частно партньорство?

Когато се въведат законовите, подзаконовите и оперативните правила за това. Защо е необходимо държавата да инвестира в оборудване и сграден фонд например. В момента няма ясни правила и изградени практики, чрез които бизнесът да подпомогне системата. Един пример. Много по-добре би било, както е прието в нормалния свят, държавата да се грижи за условията – нека да има такова финансиране на медицинските дейности, които да стимулират икономическите субекти да инвестират независимо от собствеността им.

- Проблемите могат ли да се решат чрез демонополизация на НЗОК?

Не вярвам, че това е панацеята. Не заради НЗОК няма реформа и парите не стигат. Здравната каса е тази, която разплаща извършени дейности на лечебните заведения от името на пациента.

Последна актуализация: 21:33 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

8
rate up comment 8 rate down comment 0
aide_de
преди 10 години
Отивам в Токуда на преглед. От вратата те питат с направление лиси или ще плащаш.Ако си с направление, в моя случай, ме изпратиха при най-калпавия доктор, който беше уволнен от известна столична болница /пише го в визитката от сайта на самата болница.Влизаш вътре. Дай си направлението. Сестра, взе ли направлението. Пет минути се разправяме с документите. Накрая извода беше: - Здрав си, ако ти се налага пий лекарства. На въпроса: докторе, какви лекарства ми се отговори най-нагло Джи пи то знае И аре у лево...Естествено се оплаках в сайта и естествено не ми отговориха и не ми обърнаха никакво внимание...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 8 rate down comment 0
kane
преди 10 години
RedBot, можеш да си смениш успешно името след такъв коментар на RedDumb
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 8 rate down comment 3
Ricco
преди 10 години
Това много прилича на американския модел, а той, ако не си чул, дава много, ама наистина много дефекти! Вкл. невъзможност за удържане на цените в разумни граници. А относно това дето един лекар затривал десетина години от живота си за образование - да, така е, но това значи ли, че ако (да кажем) е учил 2-3 пъти повече от средното трябва да получава заплата 10-20 пъти над средната?! И как да направим така, че водещ принцип в здравеопазването да не е чистия пазарен принцип, защото в случая този принцип би звучал като "Парите или живота?". Къде точно минава границата между доброто заплащане и изнудването? Защото нали - без нов телефон може и да минем, ама без дроб или бъбрек няма как.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 9 rate down comment 9
RedBot
преди 10 години
Всички болници трябва да са частни. В Здравната каса трябва да се внася една задължителна осигуровка, която да покрива годишна профилактика и Спешната помощ. От там нагоре частни здравни фондове на застрахователелен принцип. Искаш качество - застраховаш се с повече. Крайно време е да се разбере, че един лекар затрива 10ина г от живота си за образование, със съответните разходи. Естествено, че ще иска възвръщаемост за усилията си. А братята роми и всички отворковци без осигуровки получават това, за което са си платили.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 8 rate down comment 4
Спящият бик
преди 10 години
Ако не бяха частните болници, където да получа качествено медицинско обслужване за парите си, досега да съм загинал. Проблемът не е нито в частното, нито в държавното, а в неясната собственост. Много са още хората, които очакват държавата да поема разходите, а те - само печалбата. Но не е луд, който яде баницата... Докато могат - ще го правят...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 4 rate down comment 0
Ricco
преди 10 години
Ъхъ! Частните болници... И то точно в Токуда...http://***.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2464173
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 16 rate down comment 5
xkm
преди 10 години
Частната болница се създава ПРЕДИ ВСИЧКО за да печели нейният собственик . Всичко останало е на по - заден план . Тоест с парите на здравно осигурените се задоволяват ПРЕДИ ВСИЧКО частни интереси. Трябва да се ограничи финансирането на частните болнични заведения от НЗОК и да се въведе доплащане за пациентите , които желаят да се лекуват частно . Спестените средства да се насочат за повишаване квалификацията, усвояване на нови методики на работа и подобряване на условията в държавните болнични структури .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още