IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Каква е цената на неравенството?

Никога няма да създадем система, при която да има пълно равенство на шансовете, но поне можем да създадем повече равенство на шансовете, пише Джоузеф Стиглиц

15:45 | 23.03.14 г. 22
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Каква е цената на неравенството?

Джоузеф Стиглиц не е просто един от Нобеловите лауреати. Носителите на наградата на Шведската централна банка за икономика от 1969 г. до днес са десетки. Въпреки че някои критикуват тази Нобелова награда, тя се присъжда всяка година и това предизвиква и положителни, и отрицателни реакции, но за тези хора се говори.

Стиглиц е сред тези имена, за които, ако попитате някого да назове един носител на наградата, то може би 95% ще се сетят първо за него.

Той е изследовател от дълго време. При него има едно съчетание, което е въпрос на шанс в живота. Той е бил главен икономист на Световната банка, шеф на икономическите съветници при президента на САЩ Бил Клинтън. Като цяло – човек, който е разполагал с невероятна информация.

Както и бившият председател на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан казва: „Привилегия е да имаш много информация, както и да познаваш и да разговаряш с умни хора“. Ето защо Стиглиц е в подобна позиция. Умните хора в неговия случай пък са модифицирани в подобни колективи.

Джоузеф Стиглиц е открояващо се име сред Нобеловите лауреати. Темата за неравенството пък е една от любимите му. В 410 страници текст и 110 страници бележки той създава „Цената на неравенството“. Още през 2000 г. Стиглиц пише за глобализацията, а в последствие подхваща и темата за различията в доходите на бедни и богати.

Преподавателят в Колумбийския университет Джоузеф Стиглиц споделя Нобеловата награда с Джордж Артър Акерлоф, който по щастлива случайност (или може би не) е съпруг на председателя на Фед Джанет Йелън, която наследи Бен Бернанке на поста през февруари.

„Искам тази книга да е популярна“, пише финансистът в „Цената на неравенството“. Рядка дарба е въпроси, които засягат всеки, но сами по себе си не са прости, да бъдат изложени по популярен за аудиторията начин.

Проблемът за неравенството

Проблемът за неравенството зрее след Втората световна война. То подкопава световния ред. Общото състояние на 85-те най-богати хора в света се равнява на това на най-бедните 3,5 млрд. души на планетата. Данните бяха публикувани в навечерието на Световния икономически форум в швейцарския курорт Давос и бяха тема за размисъл за световния елит, присъствал на събитието.

В „Цената на неравенството“ Стиглиц разглежда разликите в заплащането на средния работник и на висшия мениджмънт. Той казва, че тези разлики се доближават до едни Викториански нива, т.е. връщаме се назад в историята към едни времена, които очевидно не са толкова справедливи от всякаква гледна точка, дори и по отношение на човешки права.

Книгата е концентрирана основно към Америка. Едната визия в книгата за САЩ е, че неравенството няма да изчезне. Според Стиглиц неговият ръст трябва да се ограничи. Какъв ще бъде резултатът от високия му ръст обаче? Ще съществуват два паралелни свята, които функционират един до друг, без да имат досег помежду си, без да общуват помежду си. Светът на богатите ще бъде светът на високите огради.

Другият вариант е да се върви към ограничаване на това високо ниво на неравенството, макар че Стиглиц не завършва оптимистично книгата. През 2012 г. спрямо 2008 г. хората са били по-оптимистично настроени и имаха някаква надежда, включително и сред младите. Финансистът пише за тях, които вече са обезверени. Поради тази причина 80% от младите не гласуват. „Влошиха се нещата. Сега надеждата едва блещука.“, пише финансистът.

Книгата е с фокус към САЩ и аналогия с България трудно би могла да бъде направена. Това, което той интерпретира като контраст, като проблеми, възникващи на базата на неравенството, все пак може да бъде предмет на изследване и на български автори. Макар че това го виждаме всеки ден.

Единият процент, който Стиглиц извежда, е спрямо другите 99%, които живеят зле в Америка (макар и някои от тях да имат автомобил и собствено жилище). Американските стандарти са завоевание за културата им. Знаем как изглежда САЩ външно и ако ги сравним с малки държави като нашата, песимизмът ще бъде много по-силен.

Единият процент не трябва да се разбира буквално. Стиглиц го разбива дори на 0,01%, т.е. констатациите, които той прави са за най-горния слой на върха – суперелита и най-богатите хора в света.

 

Последна актуализация: 02:09 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

22
rate up comment 0 rate down comment 1
Angel62
преди 9 години
Когато става дума за пари Бил Гейтс е трудно да бъде надминат. Преди година той говори пред Харвард студенти и препоръча дълги инвестиции в биотехнологиите и каза, че за съжаление "софтуера" дори при ежегоден рекет има шанс да нарасне само до 3 пъти докато биотек е "unlimited". Виж IBB какво е аправил за тази година.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 13 rate down comment 1
iivanoff
преди 10 години
Кой в какъв цирк е избрал да повярва "как нараства богатството" на поставените - няма никакво значение!Аз коментирам един от аспектите на разделянето с богатството им (общ)!Ако се опъвате достатъчно да ви снабдя с още един от аспектите им на разделяне с богатството (пак общ): Всички декларират, че няма да оставят нищо на наследниците си! - тук пак има вариации на цирка по каква конкретна причина са го решили :)))))))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 0 rate down comment 10
cokrat1
преди 10 години
Пълен невежа как нараства богатството на ГОЛЕМИЯ БИЛ!!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 2 rate down comment 1
Mesoiadess
преди 10 години
Не твърдя че е лесно , а че е невъзможно :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 11 rate down comment 2
iivanoff
преди 10 години
не! провери: - кой дарява! - колко! - за какво! - нищо не се връща обратно, защото не е това целта! а за да ти стане още по-интересно ... провери и за останалата част от света - не само САЩ - ама наблегни на тотално обратното и посочено за враг на запада място - Русия! ще се самоизненадаш много и може да ти светне нещо към което явно имаш леко усещане, но се страхуваш да го погледнеш :)))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 9 rate down comment 5
misanthrope
преди 10 години
:) всъщност кой е дарил? Дари Бил Гейтс. Не помня Слим или Лари Елисън или Майкъл Дел да са дарявали кой-знае какво. Сорос, Опра и др. даряват регулярно, не е нещо изключително.По-скоро е интересно че Бил, който дари половината си богатство, 5 год. по-късно отново е пръв. Това е невероятна скорост на забогатяване. Образно казано все едно Юсеин Болт да пусне да му дръпнат с 1 обиколка и след 5 мин. пак да е пръв. Понамирисва това дарение дали не е дарено, за да се купят с него лицензи на Майкрософт :D
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 10 rate down comment 1
iivanoff
преди 10 години
ще започна лекичко да доказвам твърдението си: НАЙ-богатите нямат нищо - уточнявам обаче, че говорим за СВЕТА, а не за дадено местно село :))) - изведнъж ВСИЧКИ вкупом започнаха да даряват около и над 50% от богатсвтото си (2007-2009)! организираното даряване (реакция), показва, конкретната свобода чрез полето им на избор (общо)! А по резултата на действията им в полето им на избор -> целта. Но няма как да подменяш субективното ти очакване за "свободно" (спрямо теб изхождайки от това че ТЕ имат а ти НЕ) с обективното действие-резултат (общо)! Та именно обото действие, показва неслучайността - поради невъзможността да е обикновенно МАСОВО съвпадение! Това дори и манипулациите в ТВ-реалността не могат да скрият!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 11 rate down comment 2
iivanoff
преди 10 години
"Не смятам, че са поставени" - аз говоря за "НАЙ-богатите хора" по света - примера ти от коментар 9 (1), който е различен от примера който даваш сега (2)!(1) "Да не мислиш, че най-богатия - Бил притежава 100% от Microsoft? или че оня старец Сорос притежава там какъв беше инвестмънт фунд? :D"(2) "както каза Доганя, повечето бизнес е ако не с моя благословия, то поне с моя усмивка" - примера ти от сега е свързан с друг процесс: Това е заплащането на местната под-система /оставя се да поприберe/ - но не работещите в управлението и /поставени-служители/, а на контролиращите я, за сметка на провеждане на спуснатото от системата!Както съм казвал много пъти, сега предстои прекратяване на работата на местните под-системи по света! Какво им казват на тях да са спокойни (на местните контролиращи ги) няма значение, важното е какво ще стане! И съм намеквал, че просто ще изчезне този, който им е бил гарант - ще се прекъсне верижката "нагоре" в един много определен момент...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 10 rate down comment 1
misanthrope
преди 10 години
Май трябва да ти върна поздравленията :). Не смятам, че са поставени, въпреки че със сигурност както каза Доганя, повечето бизнес е ако не с моя благословия, то поне с моя усмивка :) - т.е. дължат много услуги и т.н. НО идеята е, че те не искат да притежават, а да контролират. От там идва най-голямата сила - да контролираш чуждите ресурси, дадени ти съвсем доброволно ( или пък не съвсем) при това без да ти търсят никаква сметка за това, как ги управляваш. Ето това е най-сладкото. Ето Сорос е събрал парите на десетки хиляди хора и те притежават нещо само на хартия. Сорос определя къде да де насочи този ресурс, по колко да се дава от него и на кого, може да си вземе той самия винаги, когато му трябва, или пък да купи нещо на името на фонда, но да го ползва самия той, като сам си определя условията... това ако беше държавна служба, щеше да се нарича бюрократ а тук се нарича ГОЛЯМ тарикат
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 13 rate down comment 3
iivanoff
преди 10 години
печатарите насочват маймуните, сами срещу себе си непрекъснато /чрез чувствата/!Карат ги доброволно да искат приемането на безкрайни законови рестрикции /чрез реформи/, които са само срещу маймуните но не и срещу всички - Манипулацията е, в неабсолютността на приеманите рестрикции чрез неприложимостта им за всички икономически субекти , т.е. рестрикциите остават САМО за маймуните! Но маймуните ги приемат РЕСТРИКЦИИТЕ с радост, породена от естествената компенсация, на първоначално вменените омраза към богатите, чрез измамното чувство за справедливост /затова преди процеса първо се подклажда омраза към богатите чрез медиите/:"той има, а аз не, значи е справедливо да му се отнеме" -> Реформи -> Рестрикции само за маймуните!Поздравления за това че си усетил ,че НАЙ-богатите нямат нищо! Няма да го доказвам, но ще намекна че би трябвало от маймунска гледна точка да звучи конспиративно :)ДА, те са поставени /служещи/ както и всички работещи в управлението на под-системите по света...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още