Нуриел Рубини вярва в "Драгиномиката"

Преди две години изборът на Шиндзо Абе за премиер на Япония доведе до създаването на „Абеномиката“ - план, чрез който той искаше да спаси икономиката от стагнацията и дефлацията.

Трите компонента на Абеномиката., т. нар. три стрели, се състоят от масивни парични стимули под формата на количествени и качествени облекчения, включително повече кредити за частния сектор; втората -  краткосрочни фискални стимули, последвани от консолидация с цел намаление на дефицитите и управляемост на публичния дълг; и третата стрела – структурни реформи, които да подкрепят предлагането и потенциалния растеж.

Сега изглежда, имайки предвид речта на президента на Европейската централна банка Марио Драги в Джаксън Хоул, че ЕЦБ банката има подобен план за еврозоната, пише популярният с мрачните си прогнози икономист Нуриел Рубини за сайта project-syndicate.org.

Първият елемент на „Драгиномиката“ е ускоряване на структурните реформи, нужни за стимулирането на потенциалния растеж на производството в еврозоната. Напредъкът по подобни жизненоважни реформи е разочароващ, като някои страни (като Испания и Ирландия) положиха повече усилия, а други по-малко (Италия и Франция, например, но не само те).

Сега Драги осъзнава, че бавното, неравно и анемично възстановяване на еврозоната се отразява не само на структурните проблеми, но и на циклични фактори, които зависят повече от съвкупното търсене, а не от ограниченията при съвкупното предлагане. Ето защо са нужни мерки и за увеличаване на търсенето.

Коя е втората стрела на Драгиномиката? Да се намали съпротивлението от фискалната консолидация върху растежа, като същевременно се поддържат по-ниски дефицити и по-голяма устойчивост на дълга. Налице е известна гъвкавост за това колко бързо могат да бъдат постигнати фискалните цели, особено сега, когато са налице по-сурови мерки за икономии, а пазарите не са чак толкова нервни относно устойчивостта на публичния дълг.

Освен това, въпреки че периферията на еврозоната може би се нуждае от още консолидация, части от центъра й, да кажем – Германия, може да преследват временна фискална експанзия (по-ниски данъци и повече публични инвестиции), за да стимулира вътрешното търсене и растежа. А една по-мащабна програма за инвестиции в инфраструктура в еврозоната може да стимулира търсенето, като същевременно сложи край на безизходицата от страна на предлагането.

Третият елемент на Драгиномиката – подобен на количествените и качествените улеснения на Абеномиката – трябва да бъдат количествени и кредитни улеснения под формата на покупки на облигации и мерки за стимулиране на растежа на кредита в частния сектор. Кредитните улеснения ще започнат скоро чрез целенасочените дългосрочни рефинансиращи операции (които предоставят субсидирана ликвидност на банките в еврозоната в замяна на по-бърз кредитен растеж в частния сектор). Когато се преодолеят регулаторните пречки, ЕЦБ ще започне да купува и частни активи (секюритизирани пакети от нови банкови заеми).

Драги сигнализира, че в еврозоната, която е на един или два шока от дефлацията, инфлационните перспективи скоро могат да оправдаят количествените улесненията, подобни на тези на Федералния резерв на САЩ, Японската централна банка и Английската централна банка, т.е. окончателни широкомащабни покупки на облигации на държавите от еврозоната. Най-вероятно количествените улеснения ще стартират в началото на 2015 г.

Количествените и кредитните улеснения могат да въздействат върху инфлацията и растежа в еврозоната чрез няколко канала. Доходността по кратко- и дългосрочните облигации на държавите от центъра и периферията на еврозоната – и спредовете в периферията – могат да спаднат още, понижавайки разходите за финансиране на публичния и частния сектор.

Стойността на еврото може да се понижи, което да стимулира конкурентоспособността и нетния износ. Фондовите пазари в Европа могат да увеличат стойността си, което да генерира положителен ефект за благосъстоянието. В действителност на фона на нарастващата вероятност за стартиране на количествени улеснения цените на активите вече тръгнаха нагоре, както се предричаше.

Тези изменения в цените на активите – успоредно с мерките, които увеличават растежа на кредитирането за частния сектор – могат да стимулират съвкупното търсене и да покачат инфлационните очаквания. Не бива да се пропуска ефектът върху потребителското, бизнес и инвеститорското доверие, които поетите ангажименти от страна на ЕЦБ за справяне със слабия растеж и ниската инфлация, могат да възбудят.

Някои представители на ЕЦБ се тревожат, че количествените улеснения ще създадат допълнителен морален риск чрез отслабване на ангажиментите на правителствата, поети към структурните реформи и мерките за икономии. Но при ситуация с почти дефлация и почти рецесия ЕЦБ трябва да направи всичко необходимо, независимо от тези рискове.

Освен това всъщност ЕЦБ може да намали моралния риск. Ако количествените улеснения и по-хлабавите краткосрочни фискални политики стимулират търсенето, растежа и заетостта, то тогава е много по-вероятно правителствата да проведат болезнените структурни реформи и да преминат през дългосрочната фискална консолидация. Всъщност социалната и политическа реакция срещу строгите икономии и реформи е по-силна, когато няма доходи или ръст на заетостта.

Драги правилно посочва, че количествените улеснения биха били неефективни, освен ако правителствата не извършат по-бързо структурни реформи, касаещи предлагането, при правилен баланс между краткосрочната фискална гъвкавост и средносрочните строги икономии.

В Япония макар че количествените и качествените улеснения и краткосрочните фискални стимули подкрепиха растежа и инфлацията в средносрочен план, бавният прогрес по отношение на третата стрела – структурните реформи, успоредно с ефектите от текущата фискална консолидация, сега се отразяват на растежа.

Както и в Япония, всички три стрели на Драгиномиката трябва да бъдат изстреляни, за да е сигурно, че еврозоната трайно ще възвърне конкурентоспособността си, растежа, заетостта и устойчивостта на дълговете в публичния и частния сектор в средносрочен план.

До края на тази година, да се надяваме, ЕЦБ ще започне да изпълнява своята роля, въвеждайки количествени и кредитни улеснения.