IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Н. Гълъбов: Има нужда от оценка и разумни промени на строителните закони

Мерките за енергийна ефективност са ключ за подобряване на живота на гражданите, коментира зам.-председателят на Камарата на архитектите

08:08 | 16.09.14 г. 2
<p>
	Арх. Николай Гълъбов.<em> Снимка: Личен архив</em></p>

Арх. Николай Гълъбов. Снимка: Личен архив

Арх. Николай Гълъбов е завършил архитектура в Университета за архитектура, строителство и геодезия през 1992 г. Архитект с пълна проектантска правоспособност в България и в щата Калифорния, САЩ. Притежава сертификати за управление на проекти, както и за изграждане на „зелени” сгради в САЩ.

От 2009 г. е председател на Комисията по международна дейност и евроинтеграция (КМДЕ) към КАБ на доброволни начала. Представител е на камарата в Архитектурния съвет на Европа от 2010 г.

С арх. Гълъбов разговаряме за нормативната уредба на строителния процес и проблемите при регулацията на бранша.

Арх. Гълъбов, предишното правителство започна един процес по промени в нормативната уредба - разделяне на Закона за устройство на територията (ЗУТ), както и нови подзаконови нормативни актове. Конкретни текстове в общественото пространство обаче така и не бяха публикувани. Докъде стигна работата по законовата рамка и как се планира да продължи тя при бъдещото правителство, още повече, че Министерството на инвестиционното проектиране, с което строителният бранш работеше съвместно, изглежда няма да съществува?

Ние бяхме част от консултативен съвет към Министерството на инвестиционното проектиране, заедно с Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Камарата на строителите. Основно се опитвахме да опростим процедурите, за да могат хората и фирмите по-лесно за взимат разрешения за строеж, по-лесно да се финансират нови постройки или промяната на съществуващи, за да се подобри бизнес климата. Бяха преведени и анализирани нормативни документи от Германия, по-точно – нормативни актове от една от федеративните области в Германия, която по икономически показатели е най-близка до България. Там законодателството е направено така, че да стимулира инвестициите, да е лесно за малкия и средния бизнес, а и за големите инвеститори.

Що се отнася до бъдещето на Министерството на инвестиционното проектиране, не е важно дали ще е отделно министерство, или ще има дирекция например. За нас е важно да се обърне внимание на строителния сектор, който генерира 10% от брутния вътрешен продукт (БВП) на една „нормална“ Европа отпреди 5 години. След като започна кризата, голям процент безработица генерира липсата на подкрепа за строителния бранш.

На архитектите ни е ясно, че този бум на ново строителство е в миналото, но нашите сгради имат остра нужда от реновация, от саниране, от подобряване на условията на живот. В САЩ например около 6% от бюджетите на големите собственици на имоти отиваха за поддръжка. Някои от корпоративните собственици в България имат подобни бюджети, но обикновения гражданин почти нищо не заделя, затова и сградите ни са в окаяно състояние. Мерките по енергийна ефективност са ключ за подобряване живота на гражданите, за икономически стимули, за развиване на конкурентна икономика и опазване на природата на държавата ни.

Доколко обаче според Вас е удачно да се копира чуждо законодателство и директно да се прилага у нас, без да се адаптира към нашите условия? Върху какво трябва да е насочен нашият фокус?

Неправилно е директно да се копира. България е различна държава, регионите са различни, административната структура е различна, климатът е специфичен. По-скоро трябва да се копира смисълът, семиотиката, модела, крайната цел, а не да се преведе буквално и да се приложи буквално. Като чета някои документи, имам чувството, че точно това е правено, за съжаление, затова нашата нормативна база не изглежда както се казва транспонирана, а преведена.

При преводите е необходимо текстовете да се съгласуват и с други нормативни документи, защото мисля, че имаме много нормативни документи, но помежду си те не работят. Има едни много хубави текстове в законите за Камарите на инженерите и архитектите например, спомагащи за създаване на конкурентна среда, за противопоставяне на лошите практики, но други закони стопират тези текстове.

Отварям и една скоба. Професията на архитекта е регулирана в Европа, тъй като дейността ни е от жизнено важно значение за обществото. Затова при приемането ни в Европейския съюз (ЕС) беше създаден този закон, който е много добре написан. В един момент обаче се оказа, че текстове от него, които са насочени да спрат корупцията и обществото да има контрол, тези текстове се отхвърлят със Закона за държавния служител. Имам предвид, че главните архитекти, ако се спазва Законът за Камарата на архитектите, трябва да членуват задължително в Камарата. Ако получим оплакване срещу някой главен архитект, ние си имаме вътрешни методи за вземане на мерки, ако не спазва етичния кодекс и принципите за лоялност, честност и прозрачност. Оказва се обаче, че със Закона за държавния служител, главните архитекти са независими от КАБ и могат да бъдат притискани от други лица. Ние не можем да ги пазим или да ги контролираме, ако сбъркат.

Такива разминавания има и в много други закони. По-скоро трябва някой да оцени въздействието на съществуващите закони и наредби и да се направят разумни промени.

Под ръководството на арх. Борислав Борисов работна група, поддържана от браншовите организации, изгради една нова концепция за регулация на инвестиционния процес. В момента ние имаме един закон, който регулира от инвестиционната идея до въвеждането на сградата в експлоатация. В Германия нещата са разделени – градоустройствените процедури са отделени от строителните. Това беше започнато и се надявам процесът да бъде довършен.

При срещите ни с инженерната камара, със строителната камара, също и в тази Коалиция (Коалицията за подобряване на жилищните условия в България „Достоен дом“ - бел. авт.) установихме, че вижданията са ни много сходни. Бях изненадан, че хора, представляващи различни организации, различни страни в инвестиционния процес, мислим много еднакво с много малки нюанси. Надявам се да се проучи чуждия опит и да се приложи разумно тук. Не е нужно да откриваме колелото.

Последна актуализация: 10:29 | 09.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

2
rate up comment 15 rate down comment 0
adage
преди 9 години
Първо затворете купищата вратички ,които сте оставили за носене на деликтна отговорност от страна на архитекти, инвеститори и строителни фирми. Много добре се измъквате от незаконното строителство - да се отнеме правото на всеки инвеститор, строител или архитект затова, че пряко или косвено е създал такъв обект. Защо няма наказание за архитекти, които системно допускат безумия в някои сгради. Неспазването на междублоковото пространство, тук и разни кметове и корумпирани общински служители също трябва да понесат санкции. Какво ще се случи с пясъчните ивици, яките на язовирите и всякакво рисково застрояване по дерета и брегове. Защо строителните фирми и инвеститорите не спазват сроковете на обектите си до акт 16, с тези дупки в законите стоят много незавършени сгради и излъгани мечти за нов дом. И още купища нередности, кой и кога ще се заеме с тях?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 11 rate down comment 2
Stoqn_Trakiev
преди 9 години
До скоро точно пониженото потребление беше големият проблем предизвикващ покачването на цените. защо тогава да се предприемат мерки за повишаване на енергийната ефективност? За да се дадат едни нари на едни фирми ?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още