IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Ценовият срив може да сложи край на шистовия бум в САЩ през май

Пренасищането на пазара е една от причините за по-бавния растеж в производството на петрол

21:12 | 14.04.15 г. 9
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: архив Ройтерс</em></p>

Снимка: архив Ройтерс

Макар че шистовата революция разви американското нефтено производство до най-високите му нива за последните четири десетилетия, нейният край може да дойде много скоро, предава Bloomberg.

Администрацията за енергийна информация (EIA) на САЩ прогнозира спад в производството на суров петрол за пръв път, откакто издава месечен доклад за добива му от 2013 г. насам.

Deutsche Bank, Goldman Sachs Group и IHS предвиждат растежът на нефтеното производство в САЩ скоро да спре, поне временно, след като фючърсите записват най-ниските си нива от шест години насам. Резкият спад в цените вече принуди половината от сондажните съоръжения да преустановят работа, оставяйки хиляди служители на пазара на труда. Според Goldman причините за по-бавното развитие на петролния бум се крият в опита да се коригира пренасищането при предлагането и да се постигне баланс на световните петролни пазари.

Вървим към неизбежен край“, заявява Карл Лари, директор за петролния и газов отдел на Frost & Sullivan, по повод по-малкия брой работещи съоръжения. „Въпросът е колко бърз ще се окаже спадът. Ако е бърз, стремглав, може да имаме голям скок на пазара“.

Нивата на вътрешната продукция ще намалеят точно тогава, когато американските рафинерии възстановят производството си след сезонната поддръжка, което ще уравновеси най-голямото пренасищане на пазара на суров петрол от 1930 г. насам. Очаква се използването на американските нефтени запаси да облекчи пазара след ценовия спад с повече от 50 долара на барел от юни 2014 г. насам. 

Успокоението обаче може да се окаже само временно, тъй като много от американските производители пазят кладенци, които да използват за фракинг едва след като цените възстановят равнищата си. Според анализатори от Wood Mackenzie тези резерви вече възлизат на повече от 3 000 неизползвани кладенци.

Американското производство може бързо да се съвземе след каквото и да е възстановяване на цените“, твърди в свое проучване Адам Лонгсън, анализатор в Morgan Stanley в Ню Йорк. „Резервите от неизползвани кладенци, по-ниските разходи на обслужване, възможностите за хеджиране и изобилието от страничен капитал са в помощ на инвестициите, може би повече отколкото пазарните експерти очакват“.

Прогнозите на EIA за май включват добива на големите производители, на които се дължат 90% от растежа на вътрешното производство между 2011 и 2012 г. Изчисленията са базирани на броя работещи съоръжения във всяка рафинерия и оценки относно продуктивността им. Според Baker Hughes броят на съоръженията в страната е с 42 по-малко в сравнение с миналата седмица, достигайки 760 броя, най-ниско ниво от декември 2010 г.

Напредъкът във фракинг технологиите вече не е достатъчен, за да компенсира съоръженията, които работят на празен ход в САЩ, заявява Пол Хорснел, ръководител на стоковите изследвания в Standard Chartered в Лондон. Шистовото производство вероятно вече запада, като цялостната продукция ще се свие с 70 000 барела на ден от май до юни, казва той.

Твърденията подкрепят вече представени анализи за възможния край на петролния бум в САЩ. В средата на март Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) представи доклад, според който това може да се случи още преди края на годината. 

Повече за пазара на петрол четете тук!

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 22:18 | 09.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

9
rate up comment 21 rate down comment 8
Eon
преди 9 години
Американците действат като вирус. Отиват на някакво място, опустошават всичко и след това се преместват на друго място.Такова поведение има единствено вируса и някои ята скакалци.Както се казва на чист български - *** ти growth-a, като няма sustainability.Казвам им го така, че нали много обичат тея 2 лафа маститите икономисти. Барем ме разберат и им увре в дебелите тикви.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 23 rate down comment 9
Eon
преди 9 години
Американците действат като вирус. Отиват на някакво място, опустошават всичко и след това се преместват на друго място.Такова поведение има единствено вируса и някои ята скакалци.Както се казва на чист български - *** ти growth-a, като няма sustainability.Казвам им го така, че нали много обичат тея 2 лафа маститите икономисти. Барем ме разберат и им увре в дебелите тикви.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 52 rate down comment 14
крас
преди 9 години
ПРЕДСКАЗАНИЕТО МИ, ЧЕ НЕИЗБЕЖНИЯ СРИВ НА ШИСТИТЕ ЩЕ ДОВЕДЕ ДО ТАКАВА ФИНАНСОВА КРИЗА ПРЕД КОЯТО ТАЗИ ОТ 2008 ЩЕ Е КАТО ДЕТСКА ПРИКАЗКА СЕ ПОТВЪРЖДАВА ОТ ИЗНЕСЕНИТЕ ДАННИ - "половината от сондажните съоръжения преустановят работа"ХА ТАКА, Сега кой ще плаща на ЗАГРОБИЛИТЕ се с вашите ИПОТЕЧНИ ОБЛИГАЦИИ инвеститори ? Кой бе - кредитните , инвестиционните банки или пък застрахователите на риска?! Може би Лари Съмърс ще ни обясни как се надува ШИСТОВ БАЛОН за 2-ва трильона $ и как после се пука.Добре дошли в ада на секюритизираните финанси, на виртуалния свят НА ОБЛИГАЦИИТЕ създаван от разни РЕЙТИНГОВИ АГЕНЦИИ. И този път ли тези РЕЙТИНГОВИ АГЕНЦИИ ЩЕ НИ ОБЯСНЯВАТ, ЧЕ ТЯХНОТО Е САМО МНЕНИЕ , А НЕ ОЦЕНКА НА РИСКА!!*** мръсни! Духайте го!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 20 rate down comment 43
IAzDaKaja
преди 9 години
Северна Дакота си е пустиня и без това, нито хора има, нито вода, нито са нужни - ти не бери грижа за тлъстите американци, те са си оплели кошницата, ами какво ще правим с руската Бензиностанция - чака я глад и разпад, тепърва войни и мизерия ала Югославия и Украйна, току пред нашите порти, ето това ме притеснява.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 15 rate down comment 36
IAzDaKaja
преди 9 години
Противоречиш си.Не може хем "шистаците фалит", хем "рублата се възстановила". Двете са свързани пряко с цената на петрола - или и двете са добре или и двете зле.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 50 rate down comment 13
michaelis
преди 9 години
Кой на кой вещае смърт не знам, ама шистовите *** ше им я завещаят 100% унищожиха почвата, не намалявали после като стане пустиня кво ше пиеш и ядеш страшен възход имало стттрраааашшшеенн лудница напрао открили са топлата вода, да пускат над 500 отрови в почвата *** и далаверата е тва. Отровиш ли почвата, отива водата отива всичко и тва е смърт за всяко живо създание там ..... но те са си го избрали
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 51 rate down comment 21
Stefan--L
преди 9 години
Като бумеранг ги удари в простите тикви тъпите американци ! Вместо да прецакат и сринат икономиката на Русия с изкуствено сваляне цената на петрола простите американци преибаха шистаците си и ги докараха до фалит ! А руската рубла показа че и при ниска цена на петрола може да се възстанови ! Най тъпите ,алчни и агресивни същества на света това са американците
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 18 rate down comment 34
Sokratus
преди 9 години
Броя на шистовите кладенци е над 63000!!!http://shalebubble.org/dbd-map/Намаляването им с 42 е нищожно. А 3000 в запас са под 5%!Цената на природния газ е над три години ниска и сондажите не намаляават!ВЕИ индустрията и петролната индустрия - шистова и дълбоководна са в невероятен възход и ще трябва нещо апокалиптично да ги спре!Ще се радваме на евтина енергия поне десетилетие!П.пНе вещайте смърт другиму да не паднете в него!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 41 rate down comment 15
michaelis
преди 9 години
Тоя "шистов бум" май беше само за парлама и предтекст да бъзикат цените на петрола. Добре, че спряха глупаците, че изтровиха водата на хората. В някои щати са се видели у чудо от тая тъпотия. Е нищо айде живи и здрави поне вода да имат да пият ....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още