Китай и петролът – перфектна буря или перфектна възможност*

Дискусиите за бъдещето развитие на фондовите пазари стават все по-разгорещени. Какво оказва сериозен натиск над играчите - ниската цена на петрола, опасенията за китайската икономика, разнопосочната политика на централните банки?

След като през последните седмици потърсихме мненията на икономисти и експерти, Investor.bg се обърна към своите читатели – дребни инвеститори, анализатори, за да се чуе и тяхното мнение.

В поредица от публикации даваме трибуна на нашите читатели, на онези, които се осмелиха да напишат своите анализи.

Започваме с мнението на Императорът - един от нашите най-верни и постоянни читатели, автор на близо 17 хил. мнения във форума на Investor.bg.

Грозна изненада поднесоха пазарите на оптимистично настроените инвеститори на старта на новата 2016 г. 

С ужасяващ темп и негативни настроения, прерастващи в паника, борсите поеха надолу и за малко повече от месец достигнаха неподозирани низини, често най-ниските си нива за 3-5 години назад. Като основни причини, повтаряни с упоритостта на мантра, знайни и незнайни анализатори сочеха сриващите се цени на петрола и забавянето на китайската икономика. Но дали тълкуването на тези факти е най-правилното? На този въпрос е посветена кратката статия, която вече сте започнали да четете.  

Какво всъщност означава евтиният петрол? Първо – белег ли е той на спад на потреблението и икономиката, тоест има ли спад на търсенето на жизненоважната суровина? Очевидно това обяснение само по себе  си, прието като самодостатъчно, е изключително наивно, защото това означава да приемем, че потреблението на петрол е спаднало драстично – със 70 и повече процента – нещо, което очевидно е невярно и невъзможно.

Има ли например голям град по света, в който автомобилният трафик да е намалял със 70%? Има ли летище по света, чиято натовареност да е намаляла със 70%? Очевидно не. 

Следователно отговорът е друг – рязък ръст на петролодобива и петролните резерви. Неслучайно видимият спад в цената на петрола започна през лятото, когато се разбра, че санкциите срещу Иран – една от държавите с най-голям потенциален добив, ще бъдат свалени.  Дори и да има леко намаляване на потреблението, този фактор е твърде незначителен, трудно доказуем и може да бъде игнориран.

По-важният въпрос обаче е: какъв ще бъде икономическият ефект от евтиният петрол? Ясно е, че той ще бъде различен според профила на съответните икономики.

Тези от тях, които са базирани изцяло или почти изцяло на петролодобив (арабските страни, Венецуела и някои други), ще бъдат поставени в много тежко положение, но всъщност тези икономики са безкрайно далеч от водеща роля в световен мащаб, а също така не са и основни като потребители.

По-сложно е положението на Русия, която разчита до голяма степен, но далеч не изцяло, на добива на горива и други суровини.

За Русия спадът на цената на суровините може и трябва да се превърне в стимул за изместване на икономическия фокус към недобивни отрасли, което дългосрочно може да укрепи, модернизира и засили руската икономика – защото, за разлика от повечето „добивни” държави, Русия не страда от липса на научен и човешки потенциал.

Силните и значими икономики обаче – европейските, щатската, развитите в Азия, разчитат в твърде малка степен или никак на добивната промишленост, тоест твърде малко са компаниите, които реално понасят удари от сривът в цената на изкопаемите горива или другите суровини. Напротив, тези икономики са базирани основно на потреблението на изкопаеми горива, следователно ниските цени на петрола ще подействат като икономически допинг за развития свят.

Да изброим основните фактори:

- Спестени разходи. 

Лесно можем да си представим как би се отразил 50%-ен спад на цената на горивата например на една авиокомпания, за която същите тези горива са основен разход. Същото предимство в по-голяма или по-малка степен ще получат много други отрасли, защото съвременната икономика е, така да се каже, „пропита” от петрол. Разбира се, има и сектори, върху които цената на горивата не оказва влияние или то е незначително. 

- Повишена конкурентноспособност.

Спестените разходи ще дадат на компаниите повече възможности за маневриране в тясното пространство между конкурентните цени на продукцията или услугата и изискваната от инвеститорите печалба, или – с други думи, скъпият петрол вече няма да „хваща за гушата” бизнесите, за който той е като кръвта за живия организъм. Това ще доведе до умерен спад в цените на доста продукти и услуги – поради елементарната битка за пазарен дял... запазвайки обаче възможността за по-високи печалби на публичните компании заради по-ниските разходи за горива.

- Ръст на покупателната способност.

За огромна част от населението в развитите страни горивата са в графата „задължителни разходи”. Но дори и десетгодишно дете би разбрало, че по-евтината задължителна закуска в училище ще му остави повече стотинки в джоба, с които ще може да си купи нещо допълнително. За родителите на това дете по-евтиният бензин, с който зареждат автомобила, означава повече пари за други стоки и услуги (произвеждани или предлагани от НЕдобивни компании и отрасли) или повече пари за инвестиции (защото голяма част от хората в развитите страни инвестират директно или индиректно на финансовите пазари).

Следователно спадът на разходите за горива води неминуемо до увеличено потребление и ръст на инвестициите. Погледнато в глобален мащаб, много по-малко пари ще изтичат от джоба на работещите хора в развитите икономики към тези, които просто са имали късмета под обитаваните от тях пясъци да бъде открита стратегически важната черна слузеста течност. Говорим за стотици милиарди - всеки, който е посещавал като турист например Дубай, знае за какво става дума – цялото това великолепие е построено с парите на хората в развитите и не толкова развити страни.

- Намален политически риск.

Знаем за спонсорираната от Саудитска Арабия ислямизация на Европа, която дори чисто външно се изразява в строеж на стотици и хиляди джамии из християнска Европа – е, това вече ще е доста по-трудно или дори невъзможно.

Въобще елементарната логика сочи недвусмислено, че евтиният петрол ще играе ролята на допинг за недобивните отрасли и недобивните икономики като цяло. Този ефект ще стане видим съвсем скоро – когато отделните компании започнат да публикуват първите тримесечни отчети за тази година.

Тенденциите в Китай – другият „фактор на нестабилност”, също – смея да твърдя – са неправилно интерпретирани, до степен на пълна икономическа синофобия (в психологията – панически и неоправдан страх от китайци – б.а.). 

Буквално всичко, случващо се в рамките на китайската икономика, се тълкува изцяло негативно. Очевидно е, че от полза на останалите икономики е най-многочисленият народ на планетата повече да потребява (свои и основно чужди стоки) и не толкова много да произвежда – заливайки света със своите – често подбиващи конкуренцията с ниски цени – стоки. Е, нима не се случва точно това? Китайската икономика се забавя, макар далеч не драстично (6-7% годишен ръст все още е твърде впечатляващ), докато в същото време потреблението в Китай расте с доста по-висок процент (по официални данни около 12% на годишна база). Факт е например резкият ръст на продажбите в Китай на почти всички водещи автомобилостроителни компании. В същото време това, което казахме за петрола, важи и за Китай – ниските цени на горивата ще стимулират както китайската икономика, така и китайското потребление, следователно можем да очакваме първата да запази своя растеж, а второто – да продължи да расте с висок темп.

Единствената реална заплаха от страна на Китай е последващо обезценяване на юана – тоест продължаваща валутна война. Но като цяло можем да кажем, че Китай бе значително по-голяма заплаха за останалите икономики преди, когато икономиката растеше с близо двойно по-високи темпове, а потреблението бе твърде ниско – защото тогава Поднебесната империя буквално заливаше света с евтини стоки, приемайки твърде малко чужди стоки в замяна.

Неслучайно всички уважаващи се световни компании смятат Китай за своя най-важна стратегическа цел за разрастване – това само по себе си е безкрайно показателно.

Защо обаче бяхме свидетели на този катастрофален срив на пазарите?

Прекият отговор на този въпрос ще запазя за себе си... подхвърляйки все пак няколко жокера на масата:

- Правилно ли бяха интерпретирани ефектите от спада на цените на изкопаемите горива? – Вече говорихме за това.

- Правилно ли бяха интерпретирани тенденциите в китайската икономика и китайското потребление? – Това също бе упоменато в тази статия.
   
- А случайно ли анализаторите масово допускаха грешки в прогнозите си за годишните резултати на водещите компании? - Ежедневно четем по няколко новини за „изненадващо добри отчети” на световни колоси в различни сектори и отрасли, шокирали анализаторите с висок ръст на продажби и печалба. Как така всички „специалисти” се оплетоха като патета в калчища с прогнозите си – точно по време на китайско-петролния спад?

Ами ако... става дума за умишлена манипулация?

Всичко за цената на петрола четете тук!

Какво е вашето мнение за развитието на глобалните пазари? Какво ще влияе на настроенията на борсовите играчи през следващите месеци? Докъде може да падне цената на петрола? А до кога ще се вдига цената на златото?

Изпратете ни вашата позиция и аргументи – в обем между 300 и 500 думи, а ние ще ви дадем трибуна. Текстовете може да изпращате на редакционния адрес – info@investor.bg. Очакваме ви!