Ел-Ериан: Заради Brexit централните банки ще правят повече с по-малко

Централните банки показват най-доброто от себе си, когато имат точна и ясна визия за икономическите развития и перспективи, както и инструментите за постигане на качествени резултати, независимо дали те действат сами или заедно с други ръководители.

Изслушването пред Конгреса на президента на ФЕД Джанет Йелън миналата седмица навежда на мисълта, че е възможно тези качества сега да убягват на американската централна банка. Нещо по-лошо, политическите предизвикателства, пред които са изправени ръководителите на ФЕД, бледнеят в сравнение с онези, които стоят пред техните колеги в Европа, пише в свой цитиран от БТА коментар за Bloomberg Мохамед Ел-Ериан. 

За Централната банка на Англия (Bank of England) и Европейската централна банка (ЕЦБ) значителна структурна несигурност се прибави изведнъж към усложненията, предизвикани от непостоянните икономики и специфичните финансови условия.

Тази необичайна комбинация подкопава ефективността на централните банки и, както доказва опитът на Японската ценрална банка (Bank of Japan), може да ги приближи към линията, която разделя ефикасните от неефикасните и дори контрапродуктивни мерки. 

В своето изслушване пред Конгреса за паричната политика, което се провежда на всеки 6 месеца, Йелън подчерта, че американската икономика трябва да се бори с една "доста голяма несигурност". Причините са и вътрешни, и международни, и те не се свеждат само до краткосрочни изненади като референдума, на който британците гласуваха за излизане на страната от Европейския съюз, и разочароващите данни за заетостта в САЩ от май.

Тя също така посочи структурни въпроси, сред които бавният растеж на производителността и бизнес инвестициите.

Подобни явления се наблюдават и в Европа, при това в много по-голяма степен. Структурните проблеми се увеличиха през последната седмица в резултат на несигурността, която се възцари след референдума за Brexit - по-конкретно неясното бъдеще на икономическите и финансовите отношения между Европейския съюз, най-голямата икономическа зона в света, и Великобритания, петата икономика в света.

Това състояние на нещата направи изключително трудно за централните банки (и други) да излязат с икономическа визия, която изисква достатъчно убеденост и основи, оставяйки техния политическия подход без солидна трайна опора. В резултат тези институции неизбежно стават "по-зависими от (статистическите) данни", които, на свой ред, увеличават техните комуникационни предизвикателства. Произтичащите от това колебания в пазарните им сигнали навличат на централните банки обвинения във вредна непоследователност.

Това се случва в един изключително труден момент за централните банки в глобален мащаб. Както обясних подробно в моята книга "Единствената игра в града", те поеха безпрецедентни политически отговорности през последните години. Това стана не по избор, а по необходимост, тъй като други национални институции, определящи икономическата политика, се превърнаха в пасивни наблюдатели заради политическите разделения, посочва Ел-Ериан.

Многократно и извънмерно банките се почувстваха принудени да навлязат по-дълбоко на един непознат политически терен, използвайки редица неконвенционални - и неизпробвани - мерки за поддържане на икономическия растеж и избягване на една разрушителна дефлация.

Вследствие на Brexit трябва да очакваме от Bank of England и ЕЦБ да бъдат подложени на натиск да направят още повече. Те ще разхлабят допълнително паричната си политика, включително чрез по-ниски лихвени проценти на британската централна банка, повече количествено облекчаване от европейската, както и пропазарни предварителни указания и от двете.

Тяхната цел ще бъде да противодействат на забавянето на икономическата активност след референдума, особено на бизнес инвестициите, и на нарасналия риск от рецесия.

В краткосрочен план допълнителните мерки ще дадат отражение на финансовите пазари посредством една по-голяма ликвидна подкрепа за акциите и натиска за обезценяване на лирата и еврото. Последиците за реалната икономика обаче, планираният краен бенефициент на тази активност, ще бъдат много по-ограничени.

Причината е разбираема: Никоя централна банка не може да направи кой знае какво, за да компенсира структурната несигурност, свързана с резултата от референдума. Техните опити за действие освен това си имат цена и крият рискове.

Без допълнителна подкрепа от страна на политиците за един по-всеобхватен политически подход - такъв, който се заема с изтощените двигатели на реалния растеж (в контраст с разчитането на изкуствения стимул от добавената ликвидност), недостатъчното съвкупно търсене, прекомерната задлъжнялост и незавършените регионални и глобални политически структури - допълнителните парични мерки на централните банки, и по-конкретно на ЕЦБ, ще ги доближат до точката на политическата неефективност.

Това може да предизвика риск от повтаряне на злощастния опит на Bank of Japan, която вече се приближи много близо до - и може би дори го е преминала - прага на това да бъде не просто неефективна, а контрапродуктивна.

В един по-благоприятен политически контекст британският вот - по-специално посланието, което той изпраща за загубата на доверие в политическия и бизнес елит, наред с "експертното мнение" - би бил катализаторът за всеобхватния политически отговор, от който светът се нуждае, и който политическите ръководители имат техническата способност, но не и политическите пълномощия, да дадат.

За жалост националната политика на отделните държави продължава да възпрепятства един такъв отговор и глобалната политическа координация остава недостатъчна. Затова централните банки може да бъдат принудени да се опитат да направят още повече с вече подложените на прекомерно напрежение и почти изхабени инструменти, които са непригодни за задачата, която трябва да бъде изпълнена.

В този процес ще има риск централните банки, които са само част от политическия апарат в глобален мащаб, способен и желаещ да реагира, да направят злополучна крачка, приближаваща ги към неефективността.