IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Компаниите могат и ще се адаптират към епохата на популизма

Кого ще изберат мениджърите - акционерите или хората, и всъщност толкова сложен ли е този въпрос, коментира Economist

17:24 | 12.02.17 г. 1
<p>
	<em>Снимка: Pixabay.com</em></p>

Снимка: Pixabay.com

Разхождайки се по улиците на Давос през януари, много директори вероятно усещат как ги застига един въпрос. Кой е по-важен: акционерите или хората? Цялият свят явно е обзет от негодувание, коментира Economist.

Все по-голяма група – а може би дори мнозинството от гражданите, искат корпорациите да бъдат по-“хуманни“, да инвестират повече у дома, да плащат по-високи данъци и заплати и да наемат повече хора. Същите тези граждани гласуват за политици, които казват, че могат да постигнат всичко това. Въпреки това съгласно законите и конвенциите в повечето богати страни, компаниите се управляват в интерес на акционерите, които обикновено искат компаниите да използват всяко законово средство да постигнат максимум печалба.

Наивните мениджъри се опасяват, че не могат да съчетаят тези два импулса. Дали ще наемат хора, ще намалят разходите и ще се разширяват в чужбина, ако това означава да се изправят пред гневните туитове на Доналд Тръмп, отвращението на децата си и риска да бъдат първите изправени на стената, когато дойде революцията?

Или ще се поддадат на популярното мнение и ще позволят на печалбата да спадне, оставяйки се на на общото събрание на компанията през следващата година някой инвестиционен фонд да ги свали от поста им заради слаби резултати?

По-мъдрите директори знаят, че акционерната стойност има и сиви нюанси. Вече над век тази идея е заложена в американските закони. През 1919 г. съдът отсъжда, че „бизнес корпорацията се организира и води основно с цел печалба на акционерите. През 90-те години тази позиция се разпространява в Европа, Азия и Южна Америка заради реформите в законите за управление и нарастващото влияние на институционалните инвеститори.

Но доктрината не е монолитна. Австрийският икономист Йозеф Шумпетер смята, че има шест различни корпоративни племена, като всяко едно от тях интепретира по различен начин акционерната стойност. Компаниите имат известна гъвкавост, когато избират към коя група да се присъединят.

Най-вдясно в спектъра се намират корпоративните фундаменталисти. Тяхната цел е повишаването на техните печалби и цената на акциите – незабавно. Компаниите, изградени върху тези основи, рядко се справят добре в дългосрочен план. Канадската фармацевтична компания Valeant е подобен пример. В периода 2011 г. - 2015 г. тя повиши цените си, намали инвестициите, плати малко данъци и уволни служители. До 2016 г. вече бе изправена пред редица скандали и акциите ѝ се сринаха с 85%.

Понякога компаниите отслабват толкова много, че временно използват фундаментални тактики, за да се опитат да възстановят доверието – например с обратно изкупуване на акции.

Малко по-вляво са корпоративните трудоваци. Повечето западни компании поставят себе си в тази група. Те вярват в превъзходството на акционерната стойност, но са готови на търпение. В най-добрия случай тези фирми са последователно успешни, а пример за това са Shell или Intel.

Корпоративните оракули, третата група, искат да увеличат до максимум печалбата си със законови средства, макар че има уловка. Те смятат, че законът ще се развие заедно с общественото мнение и затова доброволно правят неща днес, които може да се наложи да правят утре. Повечето енергийни компании станаха по-зелени, предусещайки промяната в обществените очаквания по замърсяването и сигурността.

По-бавните разбират по-късно, че промяната на правилата на капитализма може да бъде унищожителна. Акциите на въглищните и ядрените компании в богатия свят се сринаха. Компаниите за безалкохолни напитки може би ще са следващите предвид промяната на настроенията и законите срещу захарта и затлъстяването.

Корпоративните крале са в по-благоприятна позиция. Те имат толкова голям успех при създаването на акционерна стойност, че имат правото от време на време да я пренебрегват. През юли Джейми Даймън – шефът на банката с най-високата пазарна капитализация в света JPMorgan Chase, повиши заплащането на най-слабо заплатените служители, „защото това ще позволи на повече хора да започнат да се възползват от ползите на икономическия растеж“. Пол Полман описва Unilever като неправителствена организация, отдадена на намаляване на бедността, но може да го прави само защото компанията има зашеметяваща възвръщаемост по капитала от 34%.

Отвъд Запада най-популярната група са корпоративните социалисти. Тези компании се контролират от държавата, семейства или доминиращи мениджъри. Те смятат, че акционерната стойност не е толкова важна, колкото социалните цели като заетост, високо заплащане или евтини продукти. Но те признават, че институционалните инвеститори може да имат известна правна сила. Затова печалбата се определя според неофициална квотна система – външните акционери трябва да получат изисквания минимум, за да се избегне бунт, но не повече от това.

Китайските държавни предприятия заедно отчитат възвръщаемост по капитала от 6-8%. Goldman Sachs е част от тази група. Тя плаща на акционерите си възможно най-малко и разпределя останалото като бонуси сред служителите си.

Най-вляво се намират корпоративните отстъпници. Те са организирани в корпоративна форма, но изобщо не се интересуват от акционерите. Обикновено това се дължи на политическа дисфункция. Държавната петролна компания на Венецуела PDVSA плаща за голяма част от социалната държава и връзкарството. Fannie Mae и Freddie Mac, две държавни американски компании за ипотеки, се управляват, за да дават евтини заеми, а не за да трупат печалба.

Между 1990 г. и 2007 г. компаниите по света се изместиха вдясно, към акционерите. Сега, в отговор на популизма, може обратно да се придвижат наляво. Но не очаквайте криза на управлението. Системата се адаптира.

Производителите на автомобили местят заводите си в САЩ. Компаниите за лекарства и оръжия може да намалят цените. Всички стават оракули. Те очакват, че администрацията на Тръмп ще промени правилата върху митата и държавните поръчки, които управляват бизнесите им. Акционерите може да се противопоставят само дотам.

Компаниите стават корпоративни социалисти, ако имат контролиращи собственици, които искат да приоритизират социалните цели. Няма сигнали за това за момента обаче.

Много отделни компании ще продължат да се придвижват надясно, към акционерите. Google става корпоративен трудовак, не крал, докато растежът ѝ се забавя. След скандала с емисиите Volkswagen се отказва от екстравагантните си методи и съкращава служители. Под управлението на новия си шеф Tata Group в Индия сега ще започне да се тревожи също толкова много за печалбата си, колкото и за изграждането на нацията. А за да се съживи икономиката, японските компании ще трябва да повишат доходността по капитала над сегашното ниво от 8%.

В състезанието между акционерите и народа компаниите и техните мениджъру се намират между чука и наковалнята. Но все още никой не печели войната. Има само постоянно, прагматично адаптиране.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:37 | 10.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още