IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Израелската централна банка и скъпият шекел - борба с вятърни мелници?

След като прекара близо десетилетие и похарчи големи суми, за да овладее силната валута, тя продължава да поскъпва, което никак не се харесва на износителките

11:43 | 18.03.17 г. 3
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Архив Ройтерс</em></p>

Снимка: Архив Ройтерс

Централната банка на Израел има проблем. След като прекара близо десетилетие и похарчи големи суми, за да овладее силния шекел, валутата продължава да поскъпва, което никак не се харесва на компаниите износителки.

През 2008 г. централната банка започна начинание, което трябваше да бъде временно решение, разказва агенция Ройтерс. Планът беше да се изкупуват големи суми долари и да се овладее рязкото поскъпване на шекела, отчасти за да се защитят износителките, които генерират около 30% от брутния вътрешен продукт (БВП) и които са силно бизнес лоби.

След като изкупи над 70 млрд. долара, централната банка все още се затруднява да понижи обменния курс.

През последните 12 месеца шекелът поскъпна спрямо долара с 6%, спрямо еврото – с 11%, а спрямо кошница от основни валути – с 10 на сто. Така през последните седмици израелската валута достигна 15-годишен връх спрямо еврото, над двегодишен връх спрямо долара и историческо високо ниво спрямо кошницата от валути. 

Тъй като израелската икономика нараства със стабилни темпове, някои експерти казват, че намесата на банката вече не е нужда и вероятно е безсмислена. Купуването на долари не прави нищо повече от това да субсидира някои неефективни износителки, при това за сметка на останалата част от икономиката, твърдят те.

„Малцина смятаха, че това трябва да постоянна част от политиката“, коментира Бари Топф, който оглавяваше пазарните операции на централната банка между 2008 и 2011 г. „Тази политика се прилага вече девет години и трябва да бъде преразгледана“, смята той.

Покупките на долари започнаха, когато управител на израелската централна банка беше Стенли Фишер, който днес е заместник-председател на Федералния резерв на САЩ. По принцип той е противник на интервенциите, но прие мярката като временна необходимост да стабилизира пазара, след като шекелът рязко поскъпна.

Тогава Фишер изрази надежда, че такива интервенции ще се използват само рядко. Според Бари Топф обаче на практика не е сложена точка на тази стратегия, освен „да се надяваме, че лихвите по света ще се повишат и че това ще коригира ситуацията“.

Точно обратното обаче се случи след глобалната финансова криза. За да насърчат икономическия растеж, много централни банки понижиха рязко лихвите, дори до отрицателна територия, и чрез програми за изкупуване на облигации инжектираха ликвидност във финансовата система. Много от тези мерки все още са налице.

Израелската икономика обаче понесе кризата добре в сравнение с голяма част от западните държави и през 2016 г. отчете 4% ръст. През последните две години основният лихвен процент е 0,1%, а целта беше да се насърчи инфлацията обратно до целевото ниво от 1-3%, поради което пазарната намеса остана единствената опция за отслабване на шекела.

Заместник-управителят на Израелската централна банка Надин Бадо-Трахтенберг заяви миналата седмица, че шекелът е станал още по-надценен и не отразява икономическата действителност. По думите ѝ когато се вземе предвид 2-процентовият ръст на населението на Израел, повишението на доходите на глава от населението не е много по-голямо от това в много западни държави, където населението не расте. Бадо-Трахтенберг посочи, че банката ще продължи да се намесва „ако прецени, че валутният курс може навреди на икономиката“.

Мнозина икономисти смятат, че купуването на долари е безсмислено, тъй като силата на шекела идва от фактори, които не се очаква скоро да изчезнат. Става въпрос за годишния приток на капитали от над 10 млрд. долара от чуждестранни компании, които купуват израелски фирми. Макар че Израел поддържа скромен търговски дефицит, балансът по текущата сметка всъщност е на плюс от 12,4 млрд. долара през 2016 г. 

Част от този излишък се дължи на добиването на природен газ, започнало през 2013 г. Това понижи вноса на енергия. „Ако внасяте по-малко петрол и въглища, това ще оказва дългосрочен натиск за поскъпване на шекела“, коментира Гил Бъфман, главен икономист на Bank Leumi.

Централната банка започна програма, която да компенсира влиянието от добива на природен газ върху валутата и изкупи над 10 млрд. долара от май 2013 г. „Не съм сигурен, че начинът е форекс намеса, защото дава огромен импулс за поскъпване на шекела в дългосрочен план, който скоро няма да изчезне“, коментира Бъфман. „Вечно ли ще се борите срещу пазара? Пазарът има способност да победи централната банка“, смята той.

Според него, а и според други експерти, правителството трябва да поеме контрола от централната банка и да помогне на бизнеса да се конкурира по-добре в среда на силна валута, като понижи бюрокрацията. В класацията на Световната банка за правене на бизнес през 2017 г. Израел пропада от 49-о до 52-о място.

Същевременно правителството трябва да помогне на промишлеността да модернизира оборудването си и да стане по-ефективна, да предлага повече професионално обучение. Освен това властите биха могли да въведат данъчни облекчения при капиталови инвестиции, както и да свържат по-малките фирми към мрежата за доставки на природен газ.

Според икономиста Омер Моав възможно решение е премахването на бариерите за вноса, включително мита и бюрократични процедури. Това ще отслаби шекела, като позволи вливането на повече долари в Израел и по този начин ще помогне на износителките, като същевременно ще понижи цените.

Тази седмица финансовият министър Моше Калон заяви, че държавата няма да изоставя износителите и че Израел се нуждае от политики за стимулирането на производителността на труда и за подсилването на местните индустрии. „Израелската икономика изпрати 2016 г. като една от най-добрите си години и по-скъпият шекел е резултат от тези силни икономически данни“, посочи Калон.

Шрага Брош, президент на Асоциацията на промишлеността, заяви, че по-скъпата валута е „фатален удар“ по сектора. „Време е да използваме фискални инструменти, за да овладеем шекела“, призова той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 21:05 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

2
rate up comment 1 rate down comment 0
Иван Митев
преди 7 години
Израел страда от неправилно прилагани пари. Ако не се допускаше тази грешка държавата нямаше да има сегашни дългове. Все още обществеността не зачита вредното държавно поведение и болезнените злини се уголемяват.Централната банка не може да спаси от актуални щети, защото не е с необходимата компетентност.Възможностите са: 1) При запазване на неправилно прилагани пари щетите се уголемяват. 2) При правилно прилагани пари подсигурява се устойчив обществен просперитет.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 1 rate down comment 0
Иван Митев
преди 7 години
Здравей,Когато някой представя, че силната валута пречи на производители да продават своя продукция в чужбина, то е нормално да се има предвид базови непроменящи се цени.Няма разумен производител, който при възможност да не намалява цените за да запази свое пазарно влияние, за сметка на намалена рентабилност.Важният фактор при производителят е, че разумната граница за намаляване на цените е себестойността.В същото време, когато производители-износители страдат от силна валута, то вносителите са с благоприятни възможности за по-силна дейност. Сегашните последици при прояви на силна и слаба валута са при условия на неправилно прилагани пари.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още