IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Ще останат ли фермерите на пазара след промяната на Общата селскостопанска политика?

Участници в дебат на Клуб Инвестор прогнозираха промени в правилата за субсидирането на фермерите

17:18 | 14.03.17 г. 12
<p>
	<em>Снимка: Олег Попов, Investor Media Group</em></p>

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Доколко българските фермери инвестираха получените евросубсидии, за да направят производството си конкурентоспособно и как трябва да планират бизнеса си, за да се справят с очакваната промяна на европейската Обща селскостопанска политика (ОСП) – това обсъждат участниците в организирания от Клуб Инвестор дебат „Предизвикателствата пред земеделците през 2017 г.“.

Министерството на земеделието и храните трябва да отвори тази година мярката от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 за иновации и сътрудничество. Това мнение изрази зам.-министърът на земеделието доц. Светла Янчева пред участниците във форума. Тя не уточни каква цел конкретно си поставя служебното ръководство на агроминистерството по отношение на мярката.

Тя посочи, че през последните 10 години конкурентоспособността на българските земеделци и стопанствата нарасна благодарение на 10 млрд. лв. евросубсидии по линия на директните плащания и над 6,4 млрд. лв. по ПРСР.

Зам.-министърът допълни, че тази година по сметките на стопаните ще постъпят над 1,5 млрд. лв. директни плащания, разпределени в 20 схеми. Тя гарантира, че се запазва обвързаното с производството подпомагане на животновъдство, плодове и зеленчуци, както и протеинови култури.

Доц. Янчева отчете, че по новата ПРСР са изплатени 385 млн. лв., а са договорени над 1 млрд. лв. През 2017 г. ще продължи подпомагането на млади фермери, като за тях до края на периода са предвидени 150 млн. лв. За малките стопанства и необлагодетелстваните райони са заложени 120 млн. лв.

Тя смята, че България трябва да участва активно в създаването на нова рамка на бъдещата ОСП.

Светлана Боянова, съветник по земеделие на вицепремиера по еврофондовете Малина Крумова заяви, че усилията са насочени към това данните и проектите по инвестиционните мерки плавно да преминат към системата ИСУН, където се обявява всичко случващо с оперативните програми, но засега не и ПРСР.

Тя коментира, че трябва да се реши проблемът, който възникна с изчерпания бюджет на мерките агроекология и биоземеделие.

„Задава се 2020 г. и цялата държава трябва да впрегне усилия и да мисли какво иска след това“, каза Боянова, която е и председател на Интитута за агростратегии и иновации.

Промените са наложителни заради сегашните дефекти на ОСП и бюджетът най-вероятно ще намалее, коментира Стилиян Гребеничарски, анализатор в ИнтелиАгро. Свиването на европейския бюджет за земеделие по думите му няма да се дължи само на Брекзит, а защото европейските данъкоплатци изискват повече прозрачност и контрол.

Самата ЕК в свои анализи признава, че някои от плащанията се разминават с първоначално замислените цели. Основният дебат вероятно ще е за структурирането на директните плащания, смята анализаторът.

Той смята, че трябва да се върви към една по-гъвкава система на директните плащания, които по думите му сега гарантират дохода, но не са съобразени с нуждите на фермерите, не отчитат дали една година е била добра или лоша и като цяло няма гъвкавост в момента.

Силно се дебатира дали директните плащания да не преминат в инструменти за контрол на риска, каза Гребеничарски, който смята, че част от ОСП е свързана с конкурентоспособността.

Емил Величков от Българо-американска кредитна банка (БАКБ) заяви, че при всички случаи земеделците следва да започнат подготовката за новия период и да планират по-добре инвестициите в своето стопанство.

Той заяви, че делът на европейските и национални плащания всяка година нараства и тази растяща зависимост събужда сериозен въпрос за конкурентоспособността в сектора.

Данните показват наличие на структурни проблеми, а фермерите са фокусирани върху усвояването на евросредства, не върху конкурентоспособността.

Той прогнозира, че в бъдеще ще се увеличи делът на финансовия инженеринг, за да се намали разчитането на субсидии и да се създаде много по-конкурентно селско стопанство.

На въпрос можем ли да говорим за „субсидиевъдство“, той отговори, че ролята на банките е точно тук да преценят доколко е конкурентоспособен един инвестиционен проект.

Тенчо Христов от фондация „Биоселена“ се съгласи, че повечето браншове в селското стопанство са много зависими от субсидиите.

„Нашето земеделие все още не е достатъчно конкурентоспособно, особено животновъдството. Сега е време да мислим за новата програма и да планираме, защото селското стопанство е бранш, в който инвестициите са с много дългосрочен план“, каза той.

Светлана Боянова изтъкна, че на фона на много субсидии като краен резултат имаме неконкурентоспособни сектори. Въпросът не опира до парите, в началото на веригата плодове и зеленчуци стоим по-слабо в началото, а отказваме да се кооперираме. Ако продължаваме така, в новата ОСП няма да постигнем нищо различно. Фермерските пазари са нещо хубаво, но преди това въпросът е кой взема субсидията и като я получи, за какво я прилага, допълни тя.

Стилиян Гребеничарски също отбеляза, че в България се вля огромен ресурс субсидии, но предприемачите гледат първо какво ще бъде финансирано, а не какво се търси на пазара. Условията за банково кредитиране са добри в момента, така че не бива винаги инвестициите да се обвързват с европейските плащания, смята той.

Емил Величков допълни, че субсидиите трябва да са допълваща част от инвестицията, а не основната.

Дебатът на Клуб Инвестор се провежда с подкрепата на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) – генерален партньор, Пионер Семена България, Bayer Crop Science и Netafim – Ирисист. Институционални партньори са Индустриален Холдинг България, Елана и Институтът за агростратегии и иновации.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 13:43 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

10
rate up comment 1 rate down comment 2
MZ/X
преди 7 години
Субсидиите не намаляват цената на крайната продукция, а увеличават цената на земята. Не е случайно, че цената на обработваемата земя в ЕС сред най-високите в света.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 1 rate down comment 1
ivanrog
преди 7 години
А, да, забравих, поинтересувай се какви са целите на субсидиите при нас, по-добри аргументи ще имаш, а може и да разбереш защо хората са против сегашните у нас.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 3 rate down comment 1
ivanrog
преди 7 години
Хахахаха, разсмя ме, благодаря. Ако не се субсидираше и не се обработваше земята(нещо, което няма как да стане, ама айде), то в сегашната ситуация, щяхме да внасяме храни, нали? Ами то и сега си ги внасяме тия храни, какво искаш да кажеш, че си произвеждаме зеленчуци, неееее, само една малка част, останалото е внос, значи не е там. Може би месото, че и там е същото, колко беше, 80% от месото ли внасяхме? А може би говориш за олиото, страната производителка на слънчоглед, дето е с най-скъпото олио в ЕС(наскоро беше статията тук по тоя въпрос). И да стигнем до хляба, който по правило е около 4 пъти цената на зърното, което си е борсов продукт, ами щяхме да си внасяме зърното и вместо да вадим цената на транспорт, щяхме да я добавяме и да, може малко да поскъпне хляба, около 5-10%, но ние сега плащаме 30% горница, която се взима от мен като данък, за да се даде на теб като печалба, сори, не съм съгласен!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 2 rate down comment 5
mitaka_sar
преди 7 години
Целите на субсидирането на агросектора са изпълнени-ако не се субсидираше,хляба щеше да ти струва в магазина 5 лева,а месото поне 30.Обяснявам ти го като на първолак
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 1 rate down comment 4
mitaka_sar
преди 7 години
Докато хора с тесни раменца и очилца,които не са се качили на трактор,а камо ли да са орали,фрезовали,култивирали и дискували дават акъл за агросектора,нищо добро не се очертава!Ами,мъжки,щом мислиш,че се печели много от земеделие остави офиса и комп-а,стегни си меките китки и тръгвай към полето!Бууууу,че наглост
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 6 rate down comment 4
pecan
преди 7 години
Много злоба. Да земеделците печелят добре . Който иска и има познание нека стане земеделец и да получава субсидии . С висене по форумите не се изкарват пари
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 5 rate down comment 0
MZ/X
преди 7 години
субсидиевъдство, добър термин, ще го запомня :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 13 rate down comment 0
ivanrog
преди 7 години
И още едно въпросче, някой видял ли е един цялостен анализ какво постигна старата програма? Говоря не за това колко средства са разплатени, а какво точно постигна как се промени сектора, как бяха изпълнени целите и т.н. Не смятам, че можем да коментираме бъдеща програма, без да знаем резултатите, които сме постигнали с предходна.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 14 rate down comment 0
ivanrog
преди 7 години
Обяснете ми, че аз съм ***, за каква конкурентноспособност говорим, при положение, че целият сектор селскостопанство произвежда продукция за 7 млрд. лв., а получава поне 2 субсидии - 1,5 европейски + национални, за които никой не споменава. Кой сектор ако му се субсидира 1/3 от цената, няма да е добре?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 12 rate down comment 1
Dimat
преди 7 години
Ще останат - на погребалния пазар!!!Сега се дяла последният погребален камък на посмешището "българска икономика"!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още