IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Какви проблеми създават делегираните бюджети за училищата?

Системата има нужда от оптимизиране, пише Адриан Николов от Института за пазарна икономика

15:48 | 25.04.17 г. 7
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

Делегираните бюджети позволяват доста голяма гъвкавост при разпределението на средствата в общините, но тази система страда и от различни пороци. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) с автор Адриан Николов и редактор д-р Десислава Николова.

В анализа се отчита, че е гъвкавостта е резултат от относително по-голямо финансиране на ученик на малките селски училища, които могат да получат до около два пъти повече средства за всеки ученик от големите. По този начин малките училища в неголеми населени места са компенсирани за по-голямата тежест на постоянните си разходи и липсата на икономията от мащаба, на която се радват големите училища.

В същото време, обаче, системата на делегирани бюджети страда от редица пороци, които би следвало да се адресират при бъдещото ѝ оптимизиране. На първо място, в нея е заложен ясен финансов стимул за задържане на ученици на всяка цена или записването и отчитането на деца, които реално не посещават училище. Причината за това е плащането на ученик, което в противен случай училището ще изгуби. 

На второ място, системата носи рискове от свръхфинансиране и недофинансиране там, където особеностите на отделните училища ги отличават от обичайния за страната профил. За сметка на това липсват механизми, които да награждават добри образователни постижения и демонстрирани от учениците знания и способности. Това е валидно както за цялостния бюджет на училището, така и за заплащането на педагозите.

Налице са и значителни разлики в заплащането в сектор „Образование“ между отделните групи по единни разходни стандарти, които от своя страна са следствие от по-ниската привлекателност на тези населени места и училища за по-високо квалифицираните учители. Неспособността на малките общини и училища да привличат добри преподаватели най-вероятно е една от основните причини зад по-ниското качество на образование в тях.

Малките общини и малките училища постигат чувствително по-ниски резултати както на държавните зрелостни изпити, така и на външните оценявания след седми клас. Оказва се, че по-голямата субсидия на дете към тези училища по никакъв начин не гарантира сходно качество на образование с  това в по-големите училища. Статистическите тестове посочват, че най-важните фактори за добри резултати са семейната среда и достъпът до културни и образователни ресурси вкъщи.

Въпреки че заплатите на учителите и финансирането на училищата има известен ефект, той е значително по-малък. С други думи, училищата в малките населени места не успяват да преодолеят по-лошия старт на децата в тях заради дефицитите на социалната и семейна среда, а по-скоро го затвърждават.

Изследването потвърждава необходимостта от обвързване на финансирането на училищата и заплащането на преподавателите с постиганите резултати. По-конкретно, възможна посока на промяна е създаването на повече финансови стимули за учителите чрез обвързване на една значителна част от заплащането им (до 40-50% от крайното заплащане) с външни, обективни оценки на резултатите на учениците, които се обучават от тях. За такива обективни оценки може да се използват външното оценяване или резултати от национални и международни състезания.

Паралелно с това процесът на окрупняване на училищата и закриване на училища в малки населени места (извън т.нар. защитени училища в труднодостъпни райони) трябва да продължи. Предвид ясната положителна връзка между големината на паралелките и резултатите на външното оценяване, по-добрият вариант би бил децата да пътуват до по-големи, средищни училища, които им гарантират и по-добро образование. В противен случай ще се поддържат училища „на системи” в малки населени места, а децата в тях ще бъдат обречени на по-нисък старт от гледна точка на образованието си.

Не на последно място, при по-нататъшна образователна реформа биха могли да се създадат повече възможности за училищата да си набавят допълнителни приходи на проектен принцип. Това може да се постигне чрез специални програми, по които училищата биха могли да кандидатстват към МОН. Тези програми ще дават възможност на училища с амбициозно ръководство да подобряват материалната база и въвеждат модерни методи и технологии на образование.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 05:15 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

6
rate up comment 5 rate down comment 1
Dies Irae
преди 6 години
А как да го разглеждаме? Очевидно при сегашния модел резултатите са плачевни. Просто не може да даваш пари без да изискваш нищо. Затова в момента университетите и местата в тях са повече от студентите (когато нещо стане масово качеството му пада). Икономиката не работи само с висшисти, трябват и хора със средно специално. Няма как всички да са началници. Затова трябва да се изреже всичко неспособно и да остане само кадърното което ще произвежда качествен продукт. А относно това, че го разглеждаме като пазарна услуга (щом плащаш значи е услуга) да така и трябва да е, но продукта който получаваш не отговаря на инвестицията ти. Масово университетите в България станаха с плачевна репутация (С.А. Д. Ценов, УНСС и много др.) излизаш с диплома която никой не брой поради простата причина, че има пренасищане с висшисти както и факта, че в университета и да искаш е почти невъзможно да научиш нещо тъй като масата от преподавателите не са работили това което ти преподават и нямат никакви знания.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 4 rate down comment 1
khao
преди 6 години
трябва да са пряко обвързани с постигнатите резултати. След като създават индивиди с дипломи, но с нулеви знания значи не си вършат работата и затова не трябва да получават заплащане. ----тоест като се случи (а то се случи вече) затваряме всички държавни училища и да приключваме ... няма образование, няма проблеми . еми не съм изобщо съгласен с теб, проблема е доста комплексен и не се решава само с рязане на месо :) докато гледате образованието и здравеопазването като пазарна услуга, никога няма да прокопсаме... тези две неща се числят към националаната сигурност според мен и не трябва да бъдат обект на свободен пазар !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 8 rate down comment 1
Dies Irae
преди 6 години
Аз именно за контрол на разхода говоря.След като сега са просто на парче месо да се дава пари резултата го виждаме всички.Затова парите който взимат всички в сектор образование и който се харчат там (както и в цялата държавна администрация) трябва да са пряко обвързани с постигнатите резултати. След като създават индивиди с дипломи, но с нулеви знания значи не си вършат работата и затова не трябва да получават заплащане. Просто е - всяко действие се заплаща според резултатите (като не си вършиш работата пазара те изхвърля, фалираш, гонят те от работа и тн.) така, че когато няма пазар който да регулира тези неща единствения друг начин остава чрез проследяване реализацията на продукта им (децата и младежите) и парите който получават да са директно обвързани с тези резултати!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 8 rate down comment 0
khao
преди 6 години
контрола при разходите е проблема (както и при дугите места дето има държавна пара), а не делегирания бюджет.Виа ако знаете какви наредби прие предишния министър с които стимулира НЕ писането на ниски оценки главата ще ви заболи :):) та пак гледате в страни от проблема, особенно неукия расист Импа ... делегирания бюджет не влиза в джоба на хората от твоя етнос дето ги мразиш толквоа, а в училището. Kато не ходят малките цигaнета ще има повече от материалната база за другите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 10 rate down comment 1
Dies Irae
преди 6 години
Както и има хора който са учили и имат знания, но дипломата им е без никаква пазарна стойност което само по себе си я обезсмисля. На всички им стана ясно, че без или с диплома е все едно. Аз лично предпочитам да работя с хора със средно отколкото с хора висшисти който си мислят, че знаят всичко защото някой мухлясал комунист им е казал така в университета и като се опиташ да му обясниш каквото и да е той казва, че знаел повече от теб.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 5 rate down comment 2
Dies Irae
преди 6 години
Затова заплатите както и бюджета на всички образователни институции (училище, университет и тн.) Трябва да е пряко обвързана с резултата, а не с количеството. Например за училищата ( колко от децата са завършили, след това колко от тях са се реализирали (започнали са да учат в университет или са почнали да работят по професията си ако е техникум и тн.) За университетите 5 години след завършване НАП да получава данни за лицата (дали работят в сферата в която са завършили) ако тези неща не са на лице то университета или училището да трябва да възстанови парите на държавата (данъкоплатеца) защото е произвел некачествен продукт или е допуснал влизането му и с това разхищение на ресурс който е можел да се насочи към някой по знаещ или искащ. По този начин университетите и училищата сами ще искат да вдигнат стандартите и от тях ще излизат хора, а не ***. Сега как е? На калпак и после да става каквото ще и затова има индивиди който взимат дипломи без никакво покритие.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още